сутрешен инсайт

Утрото е по-мъдро не само от вечерта, но и от целия  ден. Всъщност, ако не прекараш известно време след събуждане за да се настроиш за деня по начин който ти харесва, големи са шансовете денят ти да е далеч от радостта.

Шансовете да излезнеш от вчерашната парадигма са най-големи когато се събудиш. Сънят ти е осигурил отделяне от вчера … освен ако не си сънувал нещата, в които си потопен през деня. Всъщност, когато започнеш да сънуваш твърде делнични неща, които почти не се разграничават от реалността, имаш сериозен проблем. Чувала съм, че по време на световната война, войниците които сънували битки, били отзовавани, защото се е смятало, че вече нямат психическа защита. Ето защо е полезно да сънуваш фантасмагории 🙂 Пък и сутринта можеш да им се посмееш, а ако са били кошмарни, да се утешиш като се събудиш далече от тях и да благодариш за реалността си.

Сънят, обаче, не е всичко. Той просто отваря пространство, за да можеш да пренаредиш съзнанието си. Ако ще включиш нещо ново в него (съзнанието), сега е времето. Ето защо обичам да съм известно време сама сутрин. Нещата които чета, мисля, пиша, изграждат филтъра, през който ще виждам света през останалата част от деня. Разбира се, би било прекрасно да виждам всичко пряко, а не през филтър, но все още не мога да виждам така през цялото време. Просто имам проблясъци като повечето хора. След събуждане, обаче, шансовете да видиш истината през някоя пролука са по-големи, а оттам и шансовете да подредиш деня си според истината, а тя често е прозрението, че всъщност не знаеш нищо за това което си мислиш че знаеш, и затова е хубаво да бъдеш отворен.

Повечето хора пропускат тази възможност, защото сутрин бързат за работа, училище и пр. Те се впускат в света без своя паардигма, съвсем безформени след съня (или пък допълнително втвърдени от него ако е от онези „реални“ сънища), и светът набързо ги оформя. А тъй като той има свойството да изглежда устойчив, обикновено ги оформя по начина, по който ги е бил оформил вчера.

Ето защо предпочитам да се събудя по-рано от всички които биха могли да ми се обадят, и не бързам да си преглеждам пощата. Не искам да започна да реагирам от сутринта. Всъщност, когато имам време да създам света си като се събудя, не е толкова лесно да бъда реактивна. Големи са шансовете аз да решавам как да живея, и то в съответствие с проблесналата след съня истина.

Радвам се, че днес не ме събуди телефонът, че не получих sms „виж си e-mail-a :-)“ и пр. Може би е добра идея да направя както направих миналата лятна ваканция – да спра звука на телефона и да си позволя да не се обаждам непременно на тези които са ме търсили.

Напоследък съм се завъртяла в доста неприятен модус. Станала съм твърде реактивна, а отгоре на това реагирам на представи, които  май са по-близо до лудостта, която съм си замесила, отколкото до истината.

Време е да си измия очите.

Advertisements

One thought on “сутрешен инсайт

Коментари са забранени.