костенурката – архитект

ING Bank в Амстердам

Пейо препоръча филмчето „How Buildings Learn“, което може да се гледа безплатно в GoogleVideo ( 1 min интро + 6 серии х 30 min ). Направено е с много мерак и малко пари от Stewart Brand по едноименната му книга. Преди малко гледах интрото и първата серия – напълно безполезно занимание, като повечето с които е пълен новият ми живот от няколко месеца насам.

Стюарт е на 70 години и  живее със съпругата си на корабче-влекач (произведено преди около 100 години и купено само за $ 8, 000 като отпадък)  в залива на Сан Франциско, градът, чието послание е се радваш на живота. Той открива и основава неща (инструменти, идеи, книги и хора), които смесва, а после предлага 🙂 Освен това, също като мен, не се скръндзи за нещата които публикува, така че ако искаш да използваш филмчето за каквото и да е, направи го без да му губиш времето с искане на разрешение.

Той се появи като отговор на въпроса, по който мислих основно днес: какво да правя 🙂

Това което мога е да изследвам нашироко и надълбоко, да разбирам, а после да обяснявам и представям. Това което искам е, да изследвам това, което ми щукне, т.е. всичко.

Когато говорихме за това с Мировците, предположих, че ако трябва да превърнем това в професия, сигурно лесно би се превело като журналист (не броя учител, понеже това си и работя). Те, обаче, казаха, че ако си журналист, какво ще изследваш и представяш зависи от това какво са ти възложили. На това отговорих, че когато станеш достатъчно известен и ценен, избираш ти, и тогава можеш да си позволиш да издаваш книги, които феновете ти ще купуват. Веднага се сещам за Malcolm Gladwell и неговите „The Tripping Point“ и „Blink“. Разбира се, когато си имаш блог, можеш да правиш същите неща, особено ако не ти се налага да изкарваш пари с многочасов труд от друг вид ( нали ме споменаваш в молитвите си? 🙂 ). Тук поклюкарствахме за българските блогъри, но ще си остане между нас.

Освен това, обичам да създавам. Ето защо много харесах филмчето. Казах си, че сигурно бих била добър архитект, не само защото имам обичайно изискваните таланти, но и защото ме интересува как ще се чувстват и ще функционират хората в проектираните от мен сгради; интересуват ме и материалите, детайлите, вътрешния дизайн, средата. Ако бях архитект, не бих си позволила да проектирам сграда без да съм много наясно с естеството на функциите й, с типа хора които се очаква да я използват, техните нужди и цели.

Харесаха ми думите на архитектът, който вероятно е проектирал сградата на ING Bank в Амстердам – сградите трябва да са friendly, т.е. дружелюбни и мили. Бих правила само такива.

Хареса ми и това, че в първите минути, Stewart каза истината за няколко некадърни сгради на прочути архитекти – като в приказката за новите дрехи на царя – хахахаха 😀

Може да не се втурна да уча архитектура, но е твърде възможно да работя заедно с архитект – да научавам всичко което е нужно да се знае за мястото, функциите и обитателите и да запознавам с него архитекта. С Теодора си бяхме говорили за това преди 4 години, когато боядисвахме сегашната ми кухня, но сега тя порасна и е толкова заета 😦 Има време 🙂

На архитектурата и още нещо е посветен един от първите ми текстове в този блог. Това показва, че интересът ми е траен и задълбочен и ще изгледам останалите серии 😛 и ще пиша още.

Advertisements

4 thoughts on “костенурката – архитект

  1. hehe razsmq me 🙂 ponqkoga mnogo mrazq hora, koito si nqmat na predstava ot nesto, no samo za da se pravqt na interesni, kritikuvat. Tova razbira se otnasq za dqdkata ot filma, a ne za teb.
    Ako toj si bese napravil truda da ponauchi malko za arhitektite, koito kritikuva, vmesto da kaje: eh toq puk kakvo se pravi na velik, prozoreca na vtoriq etaj e s drug razmer – stese da razbere zasto na horata razbirasti ot arhitektura ne im puka za tezi drebni detajli. I ne stava vupros za carqt e gol. Zastoto kogato zaha hadid ili gehry napravqt nesto veliko, nikoj ne gleda dali vratata e kriva ili 5 santimetra po navutre, a se ocenqva kakvo sa postignali, prostranstvozo koeto e suzdadeno. Architekturata ne e samo funkcii, moje da procetes za vitruv, mozes i mnogo raboti da procetes, no e tupo i drazni kato se izkazvas nepodgotven kato dqdkata. Sledvaneto na architektura e povece psihika otkolkoto trud/kojto ne e malko, susto/, no probvaj ako iskas. Sled tova ste cakas 30 godini dokato ozrees i dostignes nujnoto nivo da pravis arhitektura.
    Uspeh i ne prekalqvaj s blogurstvoto, toj i peio samo i samo da se pravi na interesen, no tozi film me izdrazni mnogo.
    p.s. sori za latinicata, v momenta nqmam vuzmojnost.

  2. Да, да, друго си е да обитаваш сграда проектирана от велик архитект, пък макар и покривът да не спира да тече или да се чувстваш ужасно подтиснат в нея 🙂

    А какво значи да прекаляваш в блогърството и да се правиш на интересен?

  3. Znaes li ce v bjuroto na Tadao Ando – velik qponski arhitekt, prez stenite tece voda kato vali 🙂 Tova razkazva edin evropeec rabotil tam i kazva ce nikoj ne obrustal na nesto podobno vnimanie. Tuk i razlikata mezdu arhitekti i klienti, vecnata vojna, ednite iskat nesto, drugite go vizdat po drug nacin. Eto zatova ne se stava arhitekt samo s funkcii i hubavi kartinki, eto zatova ima stroitelen injener za implementaciqta i arhitekt za po finnata cast i izkustvoto. Pomisli si koj e vinoven za nestata ot filma 🙂
    Eto i zatova se draznq.
    Vtoroto oznacava da si kato cerna stanciq – da se obazdas kogato i kogato ne trqbva, samo i samo da napises poredniq post, nezavisimo ce si nqmas na predstava ot dadenata tema. To kato se podhvanat edni temi i vseki pocva da gi duvce v bloga si, stoto e moderno – baloni, podslusvane, film nqkoj si, sega e rusiq-gruziq.
    Lek den! 🙂

  4. Прав си, че част от отговорността е на строителния инженер, и не само 🙂 Архитектурното проектиране е само една партия от симфонията; архитектът е само един от оркестрантите, макар и от ключовите 🙂 Но въпреки тези сравнения, архитектурата се различава от музиката по това, че винаги е утилитарна. Забележката ми беше, че някои архитекти забравят за това – тези, с голямото его, които не могат да са „тихи“ каквито смята че трябва да са архитектът на ING Bank в Амстердам.

    Красиво е да проектираш мечти – като онзи купол, който години наред никой не е можел да изпълни, докато не се е появил Брунелески – дотогава хората просто се молели Бог да им позволи да успеят. Днес хората са по-самонадеяни и по-склонни да възвеличават себе си и да работят така, сякаш всичко зависи от тях 🙂

    А как ще се оцени една сграда … ами зависи кой я оценява – на японеца т му е ок като капе, на европееца не – хубаво е това да се има предвид при проектирането 🙂 Все пак правим сградите за да се ползват от хората, а не за слава на архитектите 😉

Коментари са забранени.