викториански дни и нощи

Аз: „чета някакъв предебел викториански роман за бившата проститутка Шугър … кой би очаквал нещо подобно от мен? Хахахаха“

Радина: „waw kakvi romani chetesh .. maleei hahaha koi te razvali taka da go nabiq hehehehe …“

За тези, които са забелязали, че четох романа повече от седмица, искам да отбележа, че се забавих толкова не защото се чете трудно, а защото четох много по-малки дневни порции от обичайното. Всъщност, предполагам, че 900те страници могат да се погълнат максимум за два дни.

Преди няколко дни вече обясних защо действие което се развива в рамките на година е нужно да се разпростре на толкова много страници – защото авторът е наш съвременник и знае, че не познаваме тъканта на викторианския свят и се заема да я изтъче старателно и подробно, като не подминава дори сетивните детайли. Преди години не осъзнавах важността на това и доскоро лекичко се присмивах на една превъзнесена дама, която ни беше асистент по нова английска литература, за това че на  излизане от нашата ситуирана край горичка академия, се загледа в разлюлените от навдигащата се буря клони и възкликна „Ах! Също като във Викторианската епоха!“ Жабката ми е свидетел!

Не, описанието на сетивното не служи за викториански декор на сапунка, макар че историята на пръв поглед да е съвсем простичка. Всяка форма, текстура и мирис са като букви от азбуката на викторианския свят, който не е подреден просто в социална йерархия. Религиозни, класови, професионални, сексуални и пр. различия са разслояват допълнително на нюанси и всеки е уловен в сложен танц, от който е почти невъзможно да се измъкне. Днес масовата култура създава у някои хора от средната класа илюзията, че всички живеем в един и същ свят и единствените разлики са количествено-парични. В други времена хората са имали по-ясни знаци, маркиращи гьоловете в които се намират.

Докато четях, се чудех как да представя книгата така, че да не разваля удоволствието от срещата със сюжетните обрати, затова ми се вижда по-добре само да спомена някои герои:

Шугър – известна проститутка, работеща от 13 годишна в дом, ръководен от майка й, но е решена да се издигне над средата си като се самообразова и изпълнява всякакви желания

Уилиям Ракъм – завършил Оксбридж син на индустриалец; мечтае за кариера на писател и критик, но бащиният натиск да поеме парфюмерийния концерн расте

Хенри Ракъм – завършил Оксбридж брат на Уилиям; готви за свещеническа кариера и се отказва от правото на първородния да наследи бизнеса; измъчван е поривите на плътта и угризенията, че е недостоен за чистите си стремежи;

Емелин Фокс – 30 годишна вдовица, еманципирана и образована дъщеря на лекар, която се е отдала на благотворителност и се опитва да промени живота на проституиращите жени

Агнес – полудяващата съпруга-дете на Уилиям

Софи – десетгодишната дъщеря на Уилиям, която общува само с бавачката си

Маркирани по този начин героите изглеждат твърде архетипни, но не са. Всеки е много по-сложен, отколкото би ни го представил традиционният викториански роман (не че нещо разбирам от каквито и да е романи), и всеки може да ни помогне да станем не просто по-толерантни, но и по-дълбоки, и да осъзнаем, че разбирането и прошката са рождено право за всички нас и че всички ние понякога се плъзваме покрай човещината, която сме можели да проявим.

Advertisements

One thought on “викториански дни и нощи

  1. Дааа… що не бях една героиня в Брулени Хълмове! С Хийтклиф щяхме да си паснем, мисля…. 🙂

Коментари са забранени.