Дума дупка не прави (манифест)

Понякога говоря разпалено за нещо, споделям ентусиазъм и желание да направя това или онова. По-късно някой ме пита за това нещо, а аз съм го изоставила. Някои ми искат обяснение. Когато са хора, които наистина се интересуват от мен, се опитвам да обясня, но понякога няма кой знае какво за обясняване. Просто това нещо не ми е важно вече. Оценявам желанието на някои приятели да ми дадат кураж в случай че съм се отказала от страх или липса на сили и средства, но понякога наистина нещото не ми е важно. Иска ми се като кажа че е така, да ми вярват и да не губим повече време да говорим за това. Понякога нещото е в застой и чакам някои отговори да изплуват и предпочитам да ме оставят на мира, защото разговорите понякога размътват допълнително водата и пречат отговорите да се очертаят ясно на дъното. Иска ми се да ми вярват за това и да спират с въпросите.

Понякога и аз задавам такива въпроси, но искам хората да се чувстват свободни да ми кажат, че не искат да говорят за това ако наистина не са готови, вместо да се чувстват притиснати да ми обясняват. Ако пък искат да споделят, ще слушам. Но ми е важно, много важно да се чувстват свободни – да споделят или да не споделят. Не обичам да търся сметка, да захапвам историята като питбул, но се притеснявам, че понякога може да изглежда точно така.

Не се страхувам да се променям и не искам да задържам света непроменен. Да, може би понякога пропускаме важни неща от страх или невнимание, но понякога точно от страх да не пропуснем, се задържаме (или задържаме някого) върху нещо, което само изглежда важно и истинско. Може би мъдростта е в това да разпознаваме истинските неща. Но аз още не съм станала мъдра.

Advertisements