Не се ли притесняваш?

е въпросът, който всички наоколо задават на моя позната, на която предстои дългоочаквана промяна. Аз пък наивно си мислех, че всички ще въздъхнат с облекчение и ще се радват за нея. Да, ама не! Невероятна е способността на обкръжението ни да вижда мухи в меда и да избира удобното „Ох в депресия съм.“ и „Много ме е страх.“ пред размърдването на задника или приемането на факта, че си се осрал със завидна лекота.

На ръба на пословичното си търпение и човеколюбие им отговарям „Офффффффффф! И аз какво да направя?!?“ А когато хронично притеснените ми зададат въпроса „Какво да правя?“, отговарям: „Ами самоубий се.“ Очевидно им харесва, понеже ме питат пак и пак.

Advertisements

2 thoughts on “Не се ли притесняваш?

  1. Нали сме си хора с висока тревожност, какво друго да очакваш освен притеснение и нежелание за промяна… 🙂

Коментари са забранени.