Боса, бременна, край мивката

Не знам кой е измислил този израз, с който в последните години злоупотребяват жени претендиращи за независимост. Предполагам, че е синоним на мъжкото господство над женската безпомощност. Аз пък мисля, че жената може да бъде точно толкова безпомощна в ботуши с камшик в ръка, но друг път ще говоря по темата дали е нужно да си кучка за да бъдеш пич.

Твърде дребнаво би било да показвам, че босите крака без маникюр биха могли да бъдат очарователни дори и ако шляпат по кухненски под, че тялото на бременната жена не само поражда, но и откликва на желания, защото самото то не е лишено от такива, че край мивката можеш да имаш върхови преживявания. По-скоро бих искала да покажа, че да си уязвим не е унизително, нито пък е признак на слабост.

Първо, някои жени наистина са щастливи, когато за тях се грижат бащите на бъдещите им деца. Не ми се е случвало лично, но съм наблюдавала такива и съм убедена, че и аз бих се чувствала така.

Освен това, дори и бащата на бъдещото ти дете да е нарцистичен безцеремонен егоист, можеш да се чувстваш силна и уверена. Дори не е нужно да го презираш и да си в състояние да му погаждаш номера. Имаш къде-къде по-интересно занимание – да се грижиш за бебето, да общуваш с него, да мечтаеш за бъдещето, а дори и да го подсигуряваш. Предполагам, че дори момиче на 18 би могло да си представи и почувства ситуацията, освен ако не е твърде задръстено с клишета. Сещам се за един хубав френски филм, Romance X.

Искам да покажа и друго – че мивката би могла да бъде погледната и от друг ъгъл – на грижата, любовта, желанието да доставиш радост и удоволствие. Оставям настрана факта, че можеш да изпиташ тези неща дори ако мъжът ти е нарцистичен егоист – тези, които са виждали изпод ръцете им да се появява тънък като хартия лист тесто ще ме разберат. Марфа, дай пет! Става въпрос за фундаменталната нагласа – да даваш или да вземаш. Когато даваш, неизбежно получаваш, и в това има много радост и удоволствие, особено ако не си фиксиран върху идеята кой ТРЯБВА да бъде източникът. Има хора които са неспособни да дават радост. Не че се задържам твърде дълго покрай тях, но да им давам не ме натъжава. Тъжна е неспособността да приемаш, а сред най-неспособните са тези, които се опитват само да вземат – може би защото са толкова улисани да получат точно еди-какво си от точно еди-кого си, че не забелязват когато някой друг се опитва да им даде нещо друго, пък макар и по-качествено. Има и други причини, но да оставим за друг път темата за даването, вземането и приемането.

Не е нужен интелектуален напън тук: Просто се опитай (дори и ако си мъж) да доставиш радост и удоволствие без да мислиш за резултата. Например, когато някой усърдно работи на компютъра, не ти ли се приисква най-малкото да го целунеш по врата? Ако нямаш никакво желание да го направиш, всъщност защо все още си с този човек? Ако никога не си имала такъв порив към когото и да е, може би проблемът не е в това, че съществуват доминиращи партньори, и ако си жена, би било добра идея да не забременяваш засега, понеже не ти е виновно бебето. Има време за всичко.

Advertisements

28 thoughts on “Боса, бременна, край мивката

  1. „Просто се опитай (дори и ако си мъж) да доставиш радост и удоволствие без да мислиш за резултата.“

    Еее, ние мъжете какво? Аз съм мъж и го правя това.

  2. Не че нещо специално против мъжете 😀 Просто статията ми е насочена към жените, та затова поставям мъжете в скоби 🙂

  3. да, особено “ боса бременна пред печката „, може да се чете и така:
    уютен топъл дом, радостта от очакваното малко човече, спокойна и грижеща се за себе си и семейството си печаща ароматен сладкиш жена 🙂

  4. „Босите крака без маникюр биха могли да бъдат очарователни дори и ако шляпат по кухненски под…“
    Не е въпросът дали краката са очарователни или отблъскващи, а че жената няма в какво да ги обуе. Мъжът по подразбиране има някакви парици, но не ги споделя с жената, макар че тя износва общото им дете.
    „…Някои жени наистина са щастливи, когато за тях се грижат бащите на бъдещите им деца…“
    Това да бъдеш натоварена с целия слугинаж (пардон, домакинска работа) точно когато си в състояние, изискващо почивка, не съвпада с моите представи за грижа.
    „Мивката би могла да бъде погледната и от друг ъгъл – на грижата, любовта, желанието да доставиш радост и удоволствие.“
    Що ли толкова малко мъже искат да доставят радост и удоволствие? А жените никой не ги пита искат ли да доставят радост и удоволствие точно по този начин. Напротив, това се смята за разбиращо се от само себе си задължение и мъжът изобщо не оценява женския труд, само посочва коя манджа не е достатъчно вкусна и къде не е достатъчно изчистено. Нали работата се дели на мъжка и женска и цялата къщна работа е женска.
    „Когато даваш, неизбежно получаваш, и в това има много радост и удоволствие…“
    Скокни в една машина на времето и кажи това на робите от Античността или от американските плантации.

  5. Да, Майя, понякога е така както го описваш, но понякога не е. Или?

    Защо да се връщам в античността? Живея сега и го казвам на хората, които могат да го прочетат сега.

  6. Лид, чини ми се, че ти не само не усещаш, ами и не искаш да усетиш.

    Ти може да си се родила като жив шкаф. Това може и да ти е забавно – слагат в теб разни интересни книжки и т.н. Е, ще ти бъде забавно до момента, в който собственикът ти стане зъл или до момента, в който решиш да бъдеш нещо друго, различно от шкаф.

    Не става въпрос за това, че едно нещо би могло при точно определена конфигурация на нещата, (когато сме в новолуние, а сезонът е благоприятен) да бъде добро. Става въпрос за това, че то е единственото отредено нещо и се предполага да бъде добро за всекиго и то винаги. И че често се използва за оправдание на несправедливости. В такива случаи е неуместно да се ръси отворен позитивизъм.

  7. Уместно е да не премълчаваш и най-вече да не тривиализираш като нещо незначително един важен проблем.

  8. Най-добрата комбина са двама даващи, след това иде ред на един даващ и един вземащ – пак добра комбина, обаче двама вземащи няма как да се спогодят… то е като при садо-мазо връзките 😉 …

  9. О, Жилов, не мисля, че жената, която обича семейството си и бива обичана, която се грижи и приема мъжът да се грижи за нея е нещо тривиално. Мисля, че циничната представа, че това е невъзможно е проблем. И ето – пиша за него.

  10. По същия начин може да напишеш колко е хубаво да си дете.

    А да си дете не е хубаво. Нямаш никаква свобода. Могат да те бият, унижават и тормозят (независимо дали родители, учители или връстници и съученици) и нищо не можеш да направиш по въпроса. Може да ти се бъркат във всеки един момент от живота ти, за всяко едно нещо, което правиш. И да няма нито един момент и нито едно нещо, което да е сигурно твое, освен сънищата, които са кошмарни.

    И все пак – да си дете може да е много хубаво. Защо негодуваме срещу детството? Та има ли нещо по-цветно и по-радостно? Най-хубави емоции и най-много творчество носи именно то… Нима зависимостта и грижата е нещо толкова лошо? и т.н. и т.н. Нека да удължим срока за добиване на пълнолетие още повече тогава!

    „По стените на грозния замък растат паразитни цветя. Те са красиви, значи и замъкът е красив.“

    И още нещо. Всичко това, което го разказваш, ти го разказваш с идеята, че когато поискаш, можеш да си отидеш. А това не е така. Колкото повече живееш в зависимост, живеейки заради други хора, толкова повече се нуждаеш от нея и не можеш да си представиш друг начин на живот.

  11. Хайде посочи ми някой, който живее в абсолютна независимост.

    Да си дете не е нито хубаво нито лошо, както и да си жена, както и да си човек. Това е просто потенциал, който може да бъде пълен с хубави или лоши неща.

    Свободата не е във възможността физически да си тръгнеш. Нито пък грижата за някого е робство. Да се грижиш за някого не значи, че нямаш собствени причини да съществуваш или си неспособен да си представиш друг живот. Понякога това е свободният избор който правиш. Може би ти не си достатъчно свободен за да си го представиш.

  12. Човек може да изгради някаква своя свобода и щастие във почти всякакви условия.

    Но „избор“… „Избор“ е думата, с която всяка усмихната религия злоупотребява най-много.

  13. човек винаги има избор – ако няма, то за каква свобода говорим 🙂 това за религията ще си го пусна покрай ушите 🙂

  14. Lyd, просто аз предпочитам да погледна проблема социологически – механизмите на обществото, които водят до несправедливост и несвобода. Ти предпочиташ да го погледнеш на личностно ниво – един вид, добре де, това е положението, но човек винаги може да намери начин да бъде щастлив, в която и каста да се роди. Но аз не искам да има касти. Имаме различни приоритети и затова говорим на различни езици.

  15. Какво значи социологически? Социологическите неща доста варират в различните култури. Има такива, които създават условия за несправедливост и несвобода на жените и децата, и такива които не създават такива. Като казвам култури, имам предвид нещо по-широко от общоприетото, т.е. включвам и това, което ти, предполагам, би нарекъл субкултури. А аз се опитвам да гледам на още по-универсално ниво – същността на детството, същността на майчинството и т.н. Но понякога, докато се опитваме да говорим на нива различни от личностното, се получава, че говорим дори по-лично от това 🙂

  16. Аз може и да досаждам с налудничавите си коментари, ама – Хайде да спрем с Принца и Розата – връзката там е ясна и прекасна: ни най-малко не е толкова зловеща, колкото Жилов я изкарва. 🙂

    Иначе, той е прав – нежеланата зависимост е с доста яки стени… но тя е НЕЖЕЛАНА, макар и неосъзнато. Там се губиш именно защото се идентифицираш като Жертва – муха в паяжина – т.е. нямаш Избор. Избор имаш, но не отчиташ наличието му.

    Лид говори за Избран живот.

    Различните култури имат различно виждане за жената… Самата тя ни най-малко не се асоциира с жертва, според своята собствена култура… Мариам и Лейла в Хиляда Сияйни слънца на Халед Хосейни правят своя Избор на всеки етап от живота си.

    Именно в Избора е смисъла: http://ataval.wordpress.com/2008/03/26/errors-of-life/

  17. ммм, връзката между Принца и Розата ми е малко зловеща на мен … спрямо Принца 😀

  18. Свободата и изборът са много относителни неща. Както казваше на времето един мой бригаден командир, бригадите са доброволни, защото, ако не отидеш, само ще те изключат от училище, а средното образование в България не е задължително.
    На бригадите имаше и много хубави преживявания. Което изобщо не им пречеше да бъдат гадна трудова повинност с основна цел промиване на мозъка и приучване към робство.
    Когато си жертва, важно е да се осъзнаваш като жертва. Решиш ли да харесваш битието си и да бъдеш щастлив с това, което имаш, бетонираш робството и придобиваш нещо, което хората не случайно са нарекли „робска психика“.
    Лид, за мен в този пост забавното е, че си на светлинни години от стереотипа, който хвалиш. Така че слагам похвалите ти в графа „дума дупка не хвали“, заедно с твърдението ти, че най би искала да бъдеш неработеща любима на интересен мъж (и да подлагаш ръчичка за всеки вестник и шоколадче) и че кубинците можели да бъдат щастливи, ако не се сравняват с тези, които са по-добре от тях (т.е. кубинката да е щастлива с мисли за безсмъртната си душа, ако брат й е в затвора заради разказан не на място виц или ако детето й умира поради липса на лекарство, което във Флорида се продава във всяка аптека за 15 долара). В предишното изречение текстът в скобите е мой :-).

  19. за мен да бъдеш жертва не е нещо абсолютно, а въпрос на гледна точка 🙂 може би защото не ме кефи да бъда жертва … което в твоите очи ме прави роб, който е толкова заблуден, че се чувства господар на живота си 😀

  20. Вярно е, че не те кефи, затова се спасяваш от ролята на жертва. Нито си боса и бременна край печката, нито си учителка, нито (пази Боже!) си се запътила към Куба.
    Но не виждам защо хората, които по една или друга причина са в положение, от което ти си избягала с писъци, трябва да откриват в него несъществуващо щастие.

  21. Никога не съм бягала от никъде с писъци 🙂 А ти изглежда да знаеш какво е щастието за всички… нещо, което често си въобразяват някои, за които ти казваш, че отнемат свободата. Е, хайде, заплюй си една семейна жена която очаква дете и обича мъжа си, който я издържа, и й обясни, че е нещастна, че е жертва и че трябва да се спасява. Интересно ми е какво ще предложиш на тези, които не могат да променят отбстоятелствата. Остави ме мен … аз съм галеница на съдбата 🙂

  22. Избягала си от мъжа си и от учителството, когато са се опитали да ти наложат участ, недостойна за свободен човек. „Писъците“ са фигуративен израз.
    А ти заплюй милионерка, която сама шета в кухнята (било докато е бременна, било по друго време). Или заплюй мъж, който го прави. Наистина, ако живее сам, мъжът домакинства – но само в рамките на най-необходимото. И когато се ожени, никога не търпи жена му да поддържа домакинството на това равнище.
    Аз не знам какво е щастието за всички, но когато всеки, който има избор, бяга от нещо, знам, че щастието НЕ Е там. Вярно, има и изключения. Например почти всички хора не обичат да ги бият, но някои мазохисти обичат. Изключения от този тип не променят общата картина.
    На тези, които не могат да променят обстоятелствата, ще предложа да изчакват и търсят възможност да ги променят. А междувременно да пазят в съзнанието си картинка на това, което според тях трябва да бъде. Толкова е лесно да забравиш. Имам смътна идея на приказка за възродителния процес – как, когато му се слага край, жертвите вече не помнят истинските си имена, но за щастие добрият юнак по съвет на мъдреца е запазил списък в заровена делва – схващаш идеята.
    Сред мъжете е много разпространено убеждението, че жените не са хора като тях. Че жените за разлика от мъжете по природа харесват слугинажа и могат практически без сън. Че на мъжа след работния ден естествено му се иска и полага да седне пред телевизора, а на жената й иде отвътре да запретне ръкави и да припне към кухнята. С този предразсъдък се опитвам да се боря.
    А относно частният случай, когато жената е бременна, бих искала да поясня следното:
    Всяка десета бременност завършва още през първите месеци със спонтанен аборт и преумората е рисков фактор.
    През последните месеци пък преумората пък може да доведе до преждевременно раждане с всичките му рискове – смърт, слепота, умствено изоставане, аутизъм, двигателни проблеми, имунна недостатъчност и дори неспособност за хранене през устата в продължение на години. Някой да иска детето му на 4-годишна възраст да не говори и да се храни със сонда? Затова щадете бременните жени. Не им налагайте втора работна смяна вкъщи.

  23. Майя, мисля, че демонизираш мъжете, както и ситуациите, в които мъжът ти не е милионер и ти се налага да миеш чинии, докато той е на работа 🙂

    Всичко, което исках да кажа с първоначалния текст е, че не ми харесват стереотипите 🙂 Ти самата не ги харесваш, когато са в твой ущърб, но пък самата ти си служиш с тях.

    Иначе не падам от небето – познавам всякакви мъже … и всякакви жени 🙂

  24. „Когато даваш, неизбежно получаваш, и в това има много радост и удоволствие, особено ако не си фиксиран върху идеята кой ТРЯБВА да бъде източникът.“
    Признанието за делата, които вършим за любимите ни имат много по-голяма ценност и дори са по-голяма потребност от самите дела, които вършим за тях. Да отричаме това означава да мамим себе си. Да изискваш признание от любимия не е егоизъм, а задължителен елемент от отношения, които са живи и се развиват – стремят се към пълноценност.
    Без този елемент отношенията стават мъртви. Доколкото разбирам от тебе Лид това да даваш без да изискваш да получиш не е задължително. Звучи красиво, но според мен е доста далеч от истината.
    Човек така е устроен, че ако не получи адекватно отношение и оценка за подвизите, които върши те губят смисъл. Отношенията се израждат, когато единият е формално зачитан. Противно на природата е да пренебрегне незачитането. Жената, която е човек, за разлика от животното, освен да продължи биологично рода, ражда дете и за да получи оценка. Това я прави личност. Грижите за дома и за любимите в най-висша степен съдържат в себе си изискване за ответен отговор. Дори, когато небрежно целуваш любимия пред компютър, ти посяваш могъщото семе на инстинкта – надеждата да получиш нещо. Ако си го очаквал, но не си го получавал дълго време обикновено почваш да градиш Доктрини. Иначе казано излъганият в надеждите си почва да учи другите как да нямат очаквания. Твоята доктрина Лид на това ми прилича. Жената е човек и тя не е създадена единствено да се възпроизвежда. След първия дъх на детето започва бавното и мъчително раждане и на личността. Детето ти ще има нужда от духовна храна, за да стане личност. А за да стане пълноценна личност ще трябва да го хранят двама. Доколкото усещам ти си склонна да го затвориш при себе си. Прозира егоизъм и неразбиране за това, какво е да отглеждаш. За да можеш да отглеждаш другите, първо трябва да огглеждаш себе си, а също и отношенията които имаш с любимия. Трябва да растеш като личност, а не като биологично възпроизвеждащ се с определни домакински задължения. За да градиш отношения трябва да се стремиш да ги развиваш към пълноценност, а това изключва всяко примирение.

  25. Митко, смяташ ли, че всички сираци, например, са непоправимо осакатени? И какво значи да затвориш детето при себе си? Ами ако няма просто няма друг родител който би искал да го храни … дори и в буквалния смисъл?

    Да се развивам като личност според теб означава да не се примирявам с незачитането на другите хора? И ако реша на раста като личност, в такъв случай трябва да ги заставя да ми отдадат дължимото признание?

    Има случаи, в които човек се нуждае от признание, но има и такива, в които не се нуждае. Трудно е да си представим неща, които не сме изпитвали.

  26. На няколко места в коментарите към различни статии четох доста крайни изказвания за мъжете, почти демонизиращи ги. Според мен има проблем, когато някой (мъж или жена) живее със стереотип и предразсъдъци спрямо другия пол. Така той възпроизвежда (мултиплицира) предразсъдъците си и има голяма опасност някой друг (например нищо неподозиращото му дете) да ги вземе за чиста истина и така да му се изкриви погледът. А човек получава това, което съзнателно или не търси. Привлича това, което вижда и мисли… Не знам дали се разбира какво искам да кажа… Ако навсякъде привиждаме изверги и кучки, те ще стават все повече. Трябва да дадем на хората шанса да бъдат най-доброто от себе си…

    Това глобално, а конкретно – в блога ми има снимка как фугирам банята на новия ни дом десетина дни, преди да се роди бебето. С кеф.

    Важно е не какво „бива“ или „не бива“, а да правиш съзнателни избори.

Коментари са забранени.