отговори

Наскоро в курса обсъждахме един въпрос. Едно момиче улови тенденцията която се опитвах да покажа и ми зададе конкретен въпрос, при това личен: какво смятам да правя след като обсъжданата тенденция се задълбочава. Беше доста точна, а моят отговор беше „Не знам. И аз това се чудя от известно време.“ Мога да се хвана на бас, че беше изненадващ и смущаващ.

Не става въпрос за това аз, учителят, да не знам отговора – никога не си създавам фалшив ореол на всезнание, в дори тясната област на формалната ми специалност, така че учениците свикват с идеята, че може да нямам отговор и да се наложи да потърся, но в тези случаи винаги е ясно, че има някакви отговори, които са общопризнати за верни. Ако не ги знам аз, то все някой ги знае и може да бъде издирен.

Става въпрос за отговори, по които не е постигнато съгласие, и още по-зле – има такива, на които никой не е предложил отговор, и още, още по-зле е в случаите, за които авторитетите казват, че няма как да се даде отговор, със сигурност поне не посредством любимия на последните векове научен метод.

Ето така се срутват глинените крака на авторитетите, които волно или неволно сме изградили ние – родители, учители, ментори. То е като да научиш истината за Дядо Коледа.

Срутването е насъщно като изграждането.

Не е ли по-лесно да покажем известните истини от самото начало? Чакайте, може би ще се опитате да покажете на едно бебе, че е възможно да му липсва храна, топлина и любов? Или пък ще покажете порнофилм на тригодишно дете? Ще замените изцяло приказките с енциклопедии?

Освен всичко друго за които се сетите, вие ще допринесете за поддържането на великата илюзия, че по всички въпроси съществуват еднозначни правилни отговори, които могат със сигурност да бъдат открити по рационален, логичен, научен път. Децата които израстват с нея в балонен свят, подобно на героя от „Шоуто на Труман“, са не просто нетолерантни и невежи; способността им да вникнат в дълбочина е силно увредена.

Парадоксално, но истината минава през митовете и отива отвъд. Човек се нуждае от митова, а след това от „разрушаването“ им, т.е. от изкачването на по-високо, откъдето можеш да видиш мита отвън и отгоре, след като си бил вътре. Така той вече не е единствената реалност.

За „създаването“ и „разрушаването“ на представи има подходящо време – не даваш на бебето строител от пластамасови тухлички, нали? Точно както не запознаваш детето с идеята за атома като мъничко топченце преди да се е научило да играе със строител, и по същия начин не въвеждаш ученика в квантовата теория преди да си е представил атомите като топчета.

Човек не може да се срещне с истината без да е готов за нея. В противен случай би ослепял, полудял, просто отхвърлил или дори не забелязал. Това се отнася за всеки пласт от нея.

Кога е подходящото време да покажеш на младите хора, че е възможно да няма отговори (поне не в конвенционалния смисъл), че е възможно авторитетите да се колебаят в неизвестност? Как да подготвим почвата за този момент?

Advertisements

3 thoughts on “отговори

  1. Един от малкото живи истински майстори на бойни изкуства казва (долу горе) „Вашето обучение ще свърши, когато сами станете учители на себе си“

    Това кога си готов да приемеш нещо донякъде не зависи от възраста, а от личността насреща. Някои хора и на 40-50 години не могат да приемат несигурността от липсата на твърдо установена истина.

    Но наистина за да те разбере, човек трябва да е готов да е стигнал до там, че да види смисъла в това, което му казваш. Ако е стигнал до там той рано или късно може би сам ще го разбере, но по бавно.

    С учениците е вероятно по-трудно, защото те са свикнали да ги хранят с ИСТИНАТА. Независимо дали от училище или от фигури с влиятние в живота им. Това според мен е вече въпрос на каква личност си.

  2. Отговори има винаги. Отделен момент е, че отговорът може да е „тази задача с такова условие няма и не може да има решение“.

Коментари са забранени.