Къде ми са детските книжки?

На два метра от стола, на който седя в момента. Разделяла съм се с част от тях само за 5 години, докато бях студентка. С други не съм се разделяла изобщо, тъй като съм ги купувала през онези 5 години. Всъщност, откакто съм започнала да купувам сама книги, не съм спирала да купувам и детски. Част от тях съм купила за Стоян, но друга част съм купувала без изгледи да имам дете. Всъщност не ми се вярваше, че ще имам дете, а сега се учудвам, че имам. Но това е друга история.

Купувам детски книги, защото ги харесвам – някои за четене, други за разглеждане на картинки. Макар доста текст и изображения да минават през очите ми на екран, книгата продължава да е важна за мен … обичам я сетивно. Може да живея предимно в главата си, да съм по-склонна да вярвам, че духът владее материята, отколкото обратното, аз съм материален човек, който обича да докосва, гледа, слуша, вкусва, подушва и ще остана такава колкото и да остарея, дори и ако заживея в манастир.

Всичко това е причина да си купя „По следите на Одисей“ на издателство  „Дамян Яков“ вчера. Не че нямам Одисея, включително детско издание, но тази книга има толкова хубава корица (хем твърда, хем мека), необичайни за детска книга картинки, както и приложения със снимки на древногръцки картини, статуи и предмети, с кратки бележчици – като енциклопедийка. Смятам да си купя и книгата за Артур от същата поредица когато се появи.

Другите причини са архетипното пътуване, началото на западната цивилизаци, митологията, Одисей и Пенелопа, които напоследък ми изглеждат доста важни.

Древните, обаче, надминаха очакванията ми и вече е ясно, че ми предстои да си имам доста вземане-даване с тях, особено след като с Митачето се каним (но не очаквай да се разбързаме – и двамате сме телци) да обсъждаме Платон и още нещо. Решихме, че няма да минем без да почоплим в митологичното.

Много ми харесва, че си имат ресорни богове за всичко – някак е по-човешко, отколкото един-едничък Бог да отговаря за всичко. Хубаво е, че всяка (без изключение) група си има покровители – да, дори и крадците. Хората си позволяват да се гневят на боговете и да ги разгневяват и е видно, че е неизбежно, защото истинската дилема не е между предписаното и непредписаното в свещените писания – би било прекалено лесно и фригидно. Невъзможно е да си праведен по начина, по който си представям, че си го представя Невенчето, и драмата на човека е в това да го приеме. Неизбежно е да причиняваш страдание и смърт ако си жив – дори и ако си кротък като агънце веган, ядеш живи същества. Има ли смисъл да се самозаблуждаваш? Невъзможно е да не бъдеш въвлечен ако си жив – Парис не се отказва да хвърли ябълката, когато му се предоставя тази възможност. Какво би означавало да се откаже от нея?

Хареса ми и един цитат: „При всеки повод те [гърците] са във връзка с боговете, за да се допитат до тях, да им благодарят или да им поискат помощ и съдействие.“ Хубаво е да се допитваш до боговете, както и да осъзнаваш, че си благодарен. Жертвоприношението ми изглежда по-истинско от повечето запалени в последните 2 008 години свещи.

Харесват ми игрите – това, че се играят не толкова за победа, колкото за удоволствие – и на участниците и на зрителите. От това, а не от победата или спечелването на залагане, идва чистата радост. Игрите са за радост. И радостта е не по-малко легитимна от скръбта и грижата.

Харесва ми липсата на излишна скромност у Одисей, с която си навлича гнева на Посейдон. Може да е суетно, но е прекрасно да кажеш „Аз съм пич.“, вместо да чукаш на дърво и да казваш „Да не чуе дяволът!“.

Не знам как се е развило мисленето от древните насам (по-нататък ще науча), но що се отнася до мъдростта, струва ми се, че е вечна – може би няма нищо общо с развитието на интелекта. Мъдростта признава всичко: разсеяността и безотговорността, милостта и безпощадността, непочтеността, страха, изневярата и верността, предателството и лоялността, примирението и дързостта, тъгата и веселието, отмъстителността и благородството, изкушението и себеконтрола, лидерството, любовта и стремежа да притежаваш, привързаността към живота. Всичко това срещнах на някакви си 120 илюстрирани страници.

Advertisements

9 thoughts on “Къде ми са детските книжки?

  1. Древногръцките богове и аз ги харесвам. Много са симпатични в несъвършенството си. Точно като хората само дето са безсъмртни. Имат си своите разногласия, настроения, прищевки, слабости. В това им е и чарът. Единственият им недостатък за мен е, че са твърде.. небожествени. Някак не са достатъчно респектиращи. Християнското ми мислене се бунтува срещу това. Какъв бог си ако не респектираш със съвършенството си поне.
    Що се отнася до мъдростта, напоследък кой знае защо често си мисля за нея, по различни поводи:) Хареса ми идеята, че е вечна и толерантна. Все едно е от друг порядък. Можеш да я съчетаваш с хиляди слабости например и пак да си си мъдър. Ще ми се да мисля и че няма общо с възрастта и опита, но това не смея да го твърдя. Защото, съгласете се, че не е честно да помъдрееш, да се науиш как да живееш едва, когато остарееш.

  2. 😀 знам си аз, че няма да открия нещо по-мъдро от попаденията на „Мечо Пух“… ама напоследък не спирам да чета.

    За тълкуването на играта – практикувам го по отношение на любимата си игра: „Не се сърди, човече“, за което вече писах: знаеш в кой пост. 🙂

    Бог нека си го има, той не пречи, дори да е единствен. Всъщност ни най-малко не отоваря за всичко. 🙂 – ние, хората отговаряме пред себе си чрез друг някакъв абсолют, който приемаме, ако идеята за Бог не ни допада… 😉

    Докъде я докара с Казанова? 🙂

  3. 😉 > Мъдростта има общо с костенурките (казват, че и със змиите, но костенурките са по-древни от тях) и динозаврите.

  4. @Царевна:
    Тези митове са по-близо до истината, защото личностният Бог не може да бъде съвършен. Личността сама по себе си води до несъвършенство: защото има стремежи, цели, неща които иска и които НЕ иска. Колкото и да е могъщ Бог, щом има неща, които иска и които не иска, това го прави слаб пред действителността (дори и да я контролира напълно) и зависим от предпочитанията си.

    Личностният Бог не може да бъде и всичко, защото има неща, които не е – напр. не е зъл, не е глупав, не е мъртъв, т.е. злото, глупостта, смъртта се намират извън него, което пък значи, че той не е всичко, че светът е по-голям от него, че има места, в които Бог не съществува и отсъства.

    Може да сравним случилото се с Прометей и с Адам – те имат сходна участ, но действията им са оценени различно от разказвача. Бог е много по-кофти тип при Адам, именно защото се прави на нещо повече, отколкото в действителност е – личностният бог е просто един много могъщ човек.

    Съвършен може да бъде само „Богът“ на будизма, защото няма личност, няма желания. Така той може да бъде едно със света, да бъде самият свят. Може да бъде и съвършен, защото неживото и безличностното са съвършени – нямат никакви проблеми.

    И така, тъй като никой от изброените богове не може да ме респектира, е хубаво, че в древногръцките митове има поне самоирония.

  5. Lyd, ти хвана обществото, което има най-много допирни точки с нашето… и оттам питаш дали между хората в историята има кой знае каква разлика.

    Да, всеки може да бъде мъдър и умен когато и да се роди. Но определени идеи могат да възникнат в точно определени моменти и общества. Макар че си приличаме с елините, някои неща са си уникални достижения за тях, а други – уникални достижения за нас.

    Що се отнася до мъдростта, ако тя няма мнение дори за 1 нещо, не виждам с какво се различава от дънер, плаващ по водата. Мъдростта (и свободата) могат да бъдат унищожени от вълните на собствената си широкоскроеност, когато гледат с равнодушна усмивка геноцида и робството.

  6. Еееееееееее, не е баш така. Ако всеки, който е равнодушен и няма мнение беше мъдър, то обществото ни щеше да е пълно с мъдреци. А то не е.
    Мъдростта е друго нещо.
    И това, че действа без действие, не я прави неактивна и не взимаща участие или страна 😉

  7. Дай един пример за това как мъдростта действа без действие. Или как взима страна, без да вземе страна.

    Като уточнявам, че „дребното“ побутване от типа „аз мога да ти покажа вратата, но ти сам трябва да минеш през нея“ няма да го броя за бездействие.

Коментари са забранени.