за смирението и мярката

Може да не стана съвършена. Със сигурност ще умра.

Понякога съм малка, жалка и безпомощна – човешко е … но не изчерпва човешкостта. В нея има още и сила, мъдрост, знание и величие. Знам, че никак не съм лишена от тях, и обичам да ги раздавам. Някои казват, че това е арогантно. Може би понякога е. Но и в смирението е нужна мярка.

Advertisements

5 thoughts on “за смирението и мярката

  1. от това, което съм прочела от теб, мисля, че нямаш основания да се мислиш за арогантна:) винаги търсиш надълбоко, а ако някога изказваш по-екстремни мнения, те са по-скоро продиктувани от емоция.
    съвършена? не познавам съвършени хора. а малки, безпомощни и жалки сме всички до един. друго доказателство за това освен Вселената не е необходимо:)
    така че не се самобичувай:)

  2. Нужна е мярка в смирението – с него често се прикриват апатията, безразличието, безсилието… А то си има точни граници, добре е да ги съзнава човек.
    …………
    Арогантна ли? 😀

  3. Може ли да се планира и всъщност кой го е еня? 🙂

  4. И аз мисля, че смирението не се планира – то идва отвътре, без да го чакаш. Иначе си е чисто притворство.
    Арогантността често прикрива дълбока чувствителност. 🙂

Коментари са забранени.