Скок на вярата

И аз искам да знам мислите на Бог, но изобщо не съм сигурна дали не изграе на зарове.

Някои вярват в случайността, други в моделите и предопределеността, а трети в комбинация от двете. Едни вярват, че могат да стигнат до истинското познание за това, а други не. Има ли хора, които никога не вярват или само такива, които вярват, че не вярват?

Струва ми се, че непрекъснато правим скокове на вярата, а след това рационализираме. Може да сме логични, но логиката ни тръгва от някаква презумпция.

Малко е смущаващо, но ще призная, че аз не просто правя основополагащи скокове, избирайки посоката на рационализацията веднъж завинаги, а прескачам от презумпция на презумпция – повървявам малко в една посока, и после – „Скок-подскок”. Дали ще попадна на нещо, което да извървя докрай? Опасявам се, че всяка доведена докрай логика стига до абсурда. А може би това е Онова Нещо – стигаш дотам, виждаш го, и сядаш на земята, за да не паднеш от смях. И след това просто познаваш нещата пряко, каквито са, без да се опираш на логиката и други патерици, така ли?

Advertisements

2 thoughts on “Скок на вярата

  1. Защо да е смущаващо? Мисля си, че това е начинът. До скоро и аз се смущавах от непостоянството ми при подхождането към тези въпроси. Обяснявах си го с крехката ми възраст, липсата на опит и т.н. Само че причината като че ли не е възрастта, а човешката ни природа. Не сме богове, за да знаем всичко, а просто любопитни човеци. Нормално е да се лутаме между различни идеи. Всяка презумпция е относителна. Ако някой може да се похвали, че е открил принципа с главно П, това означава, че той е стигнал до Истината, разгадал е Мистерията. А такова човешко същество все още няма. Доказателство за това са безполезните философски концепции при решаването на приложно етически проблеми. Нито Кант, нито Аристотел, нито който е да е друг велик философ не може да отсече безспорната истина по въпроса за абортите например. Т.е. те могат, но няма да бъдат достатъчно убедителни за нас така че да им повярваме и да успкоим съвестта си, че правим правилното нещо. Както казваш, стига се до абсурди. Те ни разкриват само частица от истината, която можем да ползваме само в определени ситуации, но не и като универсално решение.
    Когато, не без извествно разочарование, осъзнах този факт, се успокоих за собственото си непостоянство. Спокойно мога да си позволя да си експериментирам с различни ‘скокове’ вече. Да стигам до някъде и да променям посоката, когато усетя, че истината май се спотайва някъде другаде.

Коментари са забранени.