днес вече почти не са останали такива хора

Никой не иска да вижда нищо от това, което трябва да се види, нито се осмелява да гледа, още по-малко да заложи и да рискува, да се предпази, да предвиди, да вземе решение, да не говорим за това да предреши, което вече е смъртна обида, о, това си е престъпление срещу човечеството, посегателство срещу достойнството, на човека с предрешената съдба и на тоя, който я е предрешил, на кого ли не. Никой вече не дръзва да каже или да признае, че вижда онова, коeто вижда, онова, което често пъти е тук, може би без да говори или съвсем лаконично, но е тук, присъства. Никой не иска да знае; а пък да знаеш предварително, това буди ужас, ужас будят както биографията, така и моралът. За всичко се искат проверки и доказателства; ползата от съмнението или онова, което наричат така, е завладяла всичко, не е оставила нито сантиметър неколонизиран и накрая ни е парализирала, направила ни е формално точни, скрупульозни и наивни, а на практика идиоти, пълни невежи.

Хавиер Мариас

Advertisements

2 thoughts on “днес вече почти не са останали такива хора

Коментари са забранени.