За книгите

Витаминко попита дали си спомням книгите които съм чела или само усещането дали са ми харесали. Отговорих му, че по принцип не помня съдържанието на книги, като в същото време му казах за какво се разказва във “Вълшебната планина” на Томас Ман. Това е още по-странно поради факта, че след две години откак съм спряла да я чета, имам чувството, че мога да си спомня всичко от нея, въпреки че не съм я дочела, въпреки че е протяжна и антисъбитийна по стандартните представи.

Когато пиша ревюта, искам да примамя хората (не всички, а тези които наистина имат нужда) да прочетат книгите, но в същото време не искам да развалям удоволствието им от четенето. Винаги ми е трудно да преценя колко от съдържанието да разбуля. Един приятел казва, че предварителното познание за съдържанието не разваля удоволствието му от четенето, дори би могло да го усили, но това не успява да ме убеди да разказвам книгите, защото дори простото преразказване е някакъв вид интерпретация, тъй като не можем да избегнем избирателността. Обичам да извличам смисъла сама, а едва после да го “сверявам” с извлеченото (а може би сътвореното) от други. Ето защо обикновено чета предговорите (ако въобще ги чета) едва след като завърша книгата. Може би затова наскоро без да искам препрочетох “Дом на края на света” на Кънингам, като до поне 1/3 от книгата имах странното усещане, че съм я гледала на филм.

И все пак, мисля, че ми е нужно някъде да складирам кратко съдържание на книгата, за да мога да се подсещам коя книга коя беше. Това ми е важно, защото обичам да насърчавам хората да четат, като им препоръчвам не просто книги които ще им харесат, но такива, които същевременно ще им бъдат полезни – точно на тях, точно в тои момент. Теодора беше казала, че мога да стартирам своя терапия с книги – да ги предписвам като лекарства.

Точно затова ми е нужно съдържанието, но не искам да го складирам в блога си, пък и не се вързва с начина по който пиша – не съм почитател на фактите. Когато писах за “Името ми е Червен” и “Модерни времена”, изнесох фактологията в Уикипедия. Смятам да продължа да използвам У. по този начин.

Тези дни ще изследвам възможността http://bibliographia.org/ Чудя се дали е възможно да се копира съдържание от У. в Б. и обратно, както и разни други неща …

Advertisements