Защо? Защо?

Умът ни, развратен от толкова знания, води до това най-естественото да ни се струва странно и да питаме “Защо” относно всяко инстинктивно човешко действие. Само един метафизик може да си задава въпроси като: Защо се усмихваме, когато ни е приятно, а не се чумерим, например? Защо пред тълпа хора не можем да говорим така, както говорим пред един човек? Защо губим ума и дума пред точно определена девойка, а не пред някоя друга? Обикновеният човек просто би казал: “Разбира се, че се усмихваме, разбира се, че обичаме девойката, тази прекрасна душа, поставена в тази съвършена обвивка, чиято направа ни зове да я обичаме вечно.”

Уилям Джеймс

Advertisements

5 thoughts on “Защо? Защо?

  1. Веднага ми направи впечатление думата „чумерим“, защото е рядко използвана – превода чий е? То чумерим май беше не съвсем сърдито мръщене, нали?

  2. Момент да проверя … Бойко Пенчев. Не съм сигурна за „чумеря се“ – може би е еквивалент на „муся се“, „цупя се“. Контекста, в който ясно съм я запомнила е:

    Миличка Мери, недей се чумери
    Чепик нов за теб ще се намери

    (английска детска песничка за Мери, която си изгубила едната обувка)

  3. Чумеря се, муся се, цупя се, въся се (свъсвам вежди), мръщя се, сърдя се, продавам фасони, вкисвам се…

    Има българско стихотворение – „Сърдитко“, с автор Чичо Стоян. Ето цитат:

    Все за нещо ще намери
    да се начумери:
    ту му млякото горещо,
    ту пък друго нещо.

    И за дето Петко вкъщи
    често тъй се мръщи,
    Николинка, Ваньо, Митко
    викат му Сърдитко.

  4. Чичо Стоян е бягал от звучното българско „назландисвам се“ 😀

Коментари са забранени.