Реабилитация на езика

icecream

В последните години в нашия език навлезна думата “визуално”, хората се впуснаха да изучават езика на тялото, в съветите за кандидатстване за работа се отделя специално място за дрескода, а дизайнът заема едно от почетните места в битието ни. Като почитателка на Фън Шуй съм съгласна, че материалните обекти, с формите и разположението си в пространството влияят върху умовете ни, а оттам и върху благополучието ни; като почитателка на Йога се радвам на възвръщащата се гъвкавост на тялото си; изпитвам наслада от съзерцанието на творенията на природата и изкуството; като безсрамен лаик рисувам, свиря, пея, вая и танцувам; като още по-безсрамен лаик се ровя в тайните на физиката, биологията и пр. науки. Истината, обаче е, че всъщност живея най-вече в главата си и имам най-вече езика за средство за комуникация с живи и мъртви и за манипулация на околната среда. Освен това притежавам незаслужена магистърска степен по филология и формално си вадя хляба с преподаване на език, а най-често практикуваното ми хоби е писането.

В началото на учителската си кариера, за щастие, усетих, че начините, по които са ми преподавали език са смущаващи и че не искам да преподавам по този начин. В университета изучавахме тайните на езика по странно фрагментарен начин, който не успявах да свържа в една картина, поради което изгубих интерес към теорията. До днес връзката ми с езика е инстинктивна любов и непресъхващо желание да внушавам на хората, че всеки човек притежава вродена способност да научи какъвто и да е език и да им помагам да учат езици естествено, лесно и приятно.

През близо осемнайсетте години, в които преподавам английски, съм се опирала на инстинктите си и на собствените си размишления, откривала съм топлата вода. Мисля, че е крайно време да се върна към теорията и да стъпя на раменете на гиганти – не толкова за да извлека конкретни изолирани похвати, а за да си изградя модел, който да ми служи за гръбнак на постоянните импровизации.

Започвам с “Езиковият инстинкт” – книга, която от миналата година отлежава в шкафа, а от няколко дни тихичко ме вика.

Advertisements

5 thoughts on “Реабилитация на езика

  1. Много хубава книга е, струва си да се прочете. (Не знам дали преводът е хубав.)

  2. Нямам оплаквания от превода 🙂 Мисля, че щях да го разбирам и без да знам английски, за разлика от други преводи 🙂

  3. 😉 > Време е да започна да полагам собствените си идеи на хартия – ето на, хората ме изпреварват и издават книги, които нашумяват – сигурно мнозина мислим еднакво относно езика… 🙂

  4. Апропо, не сум чела книгата, но още отсега мисля, че ще се съглася с много от нещата в нея. 😀

Коментари са забранени.