и аз прочетох прехваления Букарски

Докато четях разказите на Букарски, се питах дали е нужно да се пишат такива неща. Спомних си, обаче, че в гимназията четях “По пътя” и живо се интересувах от битници и хипита, както и от поезията им, разбира се – Гинсбърг, Фърлингети, а малко по-късно четях всичко което намеря на Буковски. Гледах “Да обичаш на инат” и “Малката Вера”, “Трейнспотинг” и “Асид хаус”, както сега гледам “Грозни, мръсни и зли” и филмите на Кустурица. Защо? Не знам. Може би защото знам, че и те са истински. За разлика от Букарски, обаче, не предпочитам Буковски пред Хесе, примерно, и не ми се вярва някога да го препрочитам.

Да, Лъчо, принцеса съм. Предпочитам тези светове да не съществуват, защото ме объркват. Не ми харесват. При цялата си толерантност настоявам да са други. Защото са грозни, мръсни и зли. И ме натъжават.

Да, понякога казвам че съм си представила този или онзи гаден живот и съм си казала че ще се справя. Прав си, че само си представям, но това е за някои неща, и си ги представям по такъв начин, че колкото и да са ужасни, мога да дишам сред тях. Но много повече са тези, до които съм се докосвала или в които ми се е налагало да пребивавам и ми е било трудно да дишам – мръсните влакове, престоите на гарите нощем, лудите хора (да, буквално), смърдящите тоалетни без врати в завода, патриархалното циганско семейство със сватбите с бонбонено-ярки кринолини и децата които се зачеват преди мъжът да замине в казармата, селската дискотека, градската дискотека с чупене на бутилки на дансинга, биещите се съпрузи, краденето на ток от съседите, следобедни съседски моабети с лимонада и ракия в юзчета в апартаменти, в които няма нито една книга, бебетата, които се захранват с боб с люта чушка на шест месеца, студентските общежития, студентите които смятат, че е задължително да правят секс с теб, за да не се изложат ако не предложат, и неспособността им да повярват че “Не” значи “Не”, мутренското ревностно лепене на некролози на приятели, магиите за любов и страдание, черните чорапогащи с бели обувки, и белите чорапи с черни обувки, огромните касетофони и видеото Betamax, военното обучение и забременелите съученички, съседите след чието посещение проветряваш с часове, и с дни живееш с усещането, че самият ти смърдиш, превъзнасянето на домашната ракия и киселото вино, гладът, бебетата без памперси, дефицита на дамски превръзки.

Казваш, че поколението ни е докарало консумеризма. Може би си прав. Не исках да живея в общежитията, не исках да ям в студентския стол, не исках да пуша евтини цигари, не исках да ми пращат буркани, исках да си купувам книги и плочи, както и дрехи които харесват на мен, а не на майка ми, да правя свирки когато искам, а не защото искам да ми платят сметката и т.н. В консумеризма има нещо положително – кара хората да си размърдат задниците, а в някои случаи и мозъците, а и крие потенциала (но не и гаранцията) за развиване на по-добър вкус. Това не води до духовно просветление, но разсейва смрадтта и е по-приятно за очите – изкъпваш, парфюмираш и обличаш тези с други дрехи. И все пак вярвам, че красивата среда, създадена по този начин (не задължително с толкова пари, разбира се) те приближава към Онова Нещо. Ако дядото на тези деца свиреше на цигулка, изрязваше дантели от орехово дърво и птици от цветна хартия, и подаряваше красиво надписани книги за рождените дни, може би щяхме да си приличаме повече.

И ако на Алекс му е достатъчно да не е като тях, на мен не ми е.

БГ блогът за Алекс е тук.

P.S. Не знам точно къде да го вмъкна покрай консумеризма, но смятам, че не бива да го пропускам – да пораснеш, означава да се научиш да се грижиш за себе си, а една от първите стъпки в нашия свят е да се научиш да изкарваш пари. Това ти дава усещане за Силата, а то с времето може да порасне дотолкова, че да се откажеш от изкарването на пари, но това е друга тема.

Advertisements

20 thoughts on “и аз прочетох прехваления Букарски

  1. Бля. Ако не знаех по-добре, щях да си помисля че мразиш двайсетгодишните.

    Чисто маркетингово,
    идеята да се продаде името на Алекс като македонско,
    като дебютиращ автор
    с блог, видоинтервю и останалите екстри за капризни онлайн proconsumers (producers+consumers) не е лоша.

    Така натоварват марката му с определени очаквания. Примерно, втора част няма да е за парашутите (израз неоткриван в македонския, но заимстван от бг книжовния език), а за керамиката: ..търкулнало се гърнето. Ликът на твореца ще се разположи върху офис чаши. Едър инвеститор във фаянсова фабрика ще направи фонокарти с корицата на книгата..и т.н (за пълна стратегия, – след лятната ми ваканция)

    Има някои екстри в това, да си живял по-дълго от 20+
    Да си почвал отначало двайсет пъти, примерно
    а за това се иска време !

    предлагам да дадеш малко кредит на Букарски. поне до второто издание

  2. Хм, какво пък съм казала против Букарски или двайсетгодишните? Хубаво си пише момчето, но това не ми пречи да се размисля за тези неща и да кажа нещо на Лъчо (19), който, ако попадне в описания от Букарски свят, деликатно би стиснал носа си с два пръста 😀 Така че размишлявам за себе си и връзката ми със света на грозните, мръсните и злите. Нищо против кампанията на Букарски.

  3. Забележувам, (а тоа го имаше и на критиката на блогот Аз-чета), голема дволичност кај младите бугарски интелектуалци.
    Од една страна држење лекции за старите патријархални придики за за парите, од друга страна секоја маркетинг стратегија, пофалба, медијско експонирање, естрадизација со еден збор випречи и го критикувате од “ултра-левичарска позиција“.

    Има една жаргонска поговорка (можеби малку вулгарна и шовинистичка) од овие луѓето ти се многу симпатични а која вика – Сака да се секса, но не сака да и’ влезе.

    Како и да е, убаво што си напишала за книгата. Merci.
    Убаво изгледаш на сликата.
    Мажите што ти се лижат на коментари ќе ја купат книгата за да кога ќе те поканат на кафе можат да започнат муабет без напор и трема. =)

  4. Подобен род книги се пишат много лесно. Ъруин Уелш направи състояние от поредицата си бози. Лесно е да се търкаляш в кочината. Трудно е да бъдеш Хесе.

  5. Ти neuromantic колко книги написа, че знаеш кои книги се пишели лесно, а кои трудно. Я малко на пръстите на едната ръка прехвърлете малко световни шедьоври, които не са за кочината, в пряк и преносен смисъл.

  6. Херман Хесе? Сте слушнале за Роберт Музил? Грамада од писател, “Човек без својства“ 2000 страни, роман пишуван 40 години, а вие овде ми се палите на спиритуалните срања на Херман Хесе кое денес неговиот наследник Пауло Коељо ги штанца во милиони примероци.
    Можеби јас не сум некој како Музил, Л.Ф. Селин, Жан Жене, но Херман Хесе не е никој и ништо во елитниот книжевниот свет – напротив, тој е меѓу првите писатели лигави и комерцијални и општоприфатени како Џек Лондон.
    Плус, Херман Хесе пишува детска литература. Цел еден расказ, ми се чини се викаше “Среќен е оној кој умее да сака“ (хмм, каква медиокритетна поетика, каква што може да се начека во секое просечно lifyestyle списание) раскажува за едно интровертно момче што после цели перипетии најпосле ќе успее да бакне едно девојче.
    Или нема да бакне, уште да е потрагично? Тоа ти е 19 век…

  7. Интересно. Със същата лежерност Букарски се скъса да коментира и Талев преди време. Но се оказа, че е чел ни повече, ни по-малко от ……..една македонистка статия за него (тази в македонската Wikipedia).

  8. Па, кој сака да чита за Прилеп во турско време? Повторно 19 век. Добро, кога ќе стигнеме до раниот 20 век ќе ја откриеме руската авангарда, германскиот експресионизам, Пикасо, ДАДА движењето и сл.

  9. Ти си толкова ограничен, малкия, че дори НЕ знаеш колко стойностни книги е написал Талев ИМЕННО за ранния 20 век … :):):):)
    Поне да се беше сетил ПАК за Wiki :):):) – Пичът тогава по НИЩО не остстъпва на „Белата гвардия“ (като говорим за руска „авангарда“,… бляк ….) Единствената „разлика“ е, че Мишлаевски подсъзнателно мечтае за Будьони и комисарите, а Крум Кошеров съзнателно за …..ВМРО и „Македония на македонците“.

  10. three beers ти си мој стокер. (ѕирни на уикипедиа) ме следиш по блогови, македонски и бугарски, форуми, сајтови, портали. секаде нешто се препираш, скини ми се од ку*от.

  11. А па скини се по-добре ти, малкия, от „експресионизЪма“ и „авангардАта“ , барабар“ с курот си (а и с другите си физиологични отверстия :):):) па си го глей раХатот (дзирни на Турската уики за превод :):):) Или както казват на битолски: „не се изказвай неподготвен“ и си свиркай, важиТ? Имай предвид, че не си в КЕНЕФА, а ако си правиш илюзии – кой ти е крив……

  12. Чао тогава – отпарай нанекъде да твориш кенефна класика/лирика. И не забравяй там сред перисталтиката за „руската авангарда“ :):):)

  13. Ако не друго, поне македонският на Букарски е много забавен. 🙂

Коментари са забранени.