Красотата vs. Реалността

След като прочетох книгата на Алекс за грозните, мръсни и зли люде и се опитах да споделя чувствата си, имах нужда от нещо красиво. Може би защото в предния текст споменах Хесе, книгата която ме притегли беше “Игра на сенки” (Приказки за любовта).

Първият разказ е за Госпожа Агнес, която раздава красота и любов на всеки по всякакъв начин. Напомни ми за “Малена с Моника Белучи и за някои неща, заради които са ми размахвали пръст.

Вторият разказ е за Хедвиг, съпругата на стабилен, мил и грижовен мъж, с когото, обаче, се оказва че не трептят на една честота, и който, вероятно, никога няма да я разбере. Разказът е за онова болезнено осъзнаване, което те кара да се чувстваш убиец и да стъпваш на пръсти около изгубилия очарованието си любим.

В третия разказ Аугустус ми напомня за Дориан Грей. Не съм го дочела … заспах и сънувах дълъг сократически диалог със себе си, спретнато самоизписващ се в уебстраница.

После се събудих и четох няколко пъти коментара на Алекс за предния текст – хем разбирам македонски, хем не баш.

Продължавам да мисля за смисъла на показването на грозното и пошлото. Един от любимите ми майстори в жанра е Карбовски. В едно интервю беше казал, че работата му е да показва снимка на действителността. Всъщност и аз се опитвам да го правя, но обикновено не ми вярват, или пък ми казват, че не бива да се вълнувам толкова, понеже всичко е нормално, или пък са снизходителни към мен и ми казват да се погрижа за личния си живот.

А за какво го правим? Аз лично защото ми се струва, че блатото на вечната воня настъпва. Предполагам, че и Карбовски по същата причина. За Алекс още не знам – може би трябва да изгледам интервютата с него.

След напъни да предупредя за Грозното, обикновено се чувствам доста фрустрирана. Дотук най-смисленото успокоение, което съм получила е, че е хубаво и смислено да го правя, въпреки че няма да променя целия свят за една нощ. Харесва ми идеята да се смирявам и да завоювам малки територии всеки ден.

Мисля, обаче, че трябва да балансирам оръжията си. Ще се налага да показвам Грозното, но не бива да забравям, че то и без моя помощ е представено в доста по-широк мащаб от Красивото, и ако продължаваме в същия дух, може да допринесем за това хората окончателно да приемат Грозното за единствена и неизменна реалност. Има опасност и за самата мен. Ето защо са ми нужни безполезните неща като приказките за любовта, музиката, акварелът, книжните чадърчета, сладоледът, меката костенурка, въртящите се дервиши.

И така – за какво ни е да четем и гледаме Карбовски и Букарски? Надявам се да получа по-скоро отговори на този въпрос, отколкото тълкувания на моята позиция. Последното е излишно, понеже, както обикновено, позицията ми е хлъзгава.

Advertisements

12 thoughts on “Красотата vs. Реалността

  1. Хм, Карбовски е талант, но аз лично определям стилът му на писане за силов. Използва циничността като хипербола за да ти навре реалността във всички отвърстия. Въпросът е, че се залага повече на въздействието от стила на писане колкото на фактологическата част. Това не е лошо, но в комбинация с категорична позиция създава у мен спонтанна съпротива и се оказва че автора не е постигнал целта си – посланието му да стигне до мен. Да ме направи съмишленик. (Абе не е задължително това да е целта на едно писане. Целта може да е самото писане.) Също така почти не остава място за размишления върху написаното.
    Естрадата създава у мен същата съпротива. Защото в нея предимно се пее за красота и любов при това по най-директния и безкомпромисен начин – като се цитират дословно самите думи.
    Мисля че освен противопоставянето красота vs. реалност на лице е и противопоставянето съзидание vs. разрушение. Когато разрушиш нечия илюзия трябва да предложиш нещо ново върху което може да се изгради светоглед. Най-сигурния начин е като оставиш свободно място за размишления.
    А дали това със съзиданието и разрушението не е илюзия. Май нещата просто се пренареждат. Защо въобще трябва да има „VS.“? Защото е по-удобно.
    Мисля че е крайно време да спра. Как въобще успяхте да прочетете целият ми коментар. Просто не мога да си го обясня?! Аре млъкни бе!

  2. Има vs. за да е по-привлекателно заглавието 🙂 И аз се чудя как успях да го изчета 🙂

  3. Красотата не може да се роди от хора с уродливи души. Мъченици като Карбовски, които старателно се опитват да ни убедят колко проницателни са, та видиш ли забелязват цялата грозота, всъщност са повредени и ощетени от природата и единственото, което им остава е да и отмъстят по възможно най-помпозния начин. Както е казал поетът – изкуството отразява не живота, а този който го възприема. На мен Карбовски винаги ми е бил противен, понеже съм голям фен на красотата, а и понеже виждам неговата вътрешна борба, неговия апокалиптичен джихад – свинята Карбовски срещу интелигента Карбовски. Това е душевна дисхармония, а дисхармонията е другото име на грозотата. Карбовски не трябва да бъде четен! Единственото което остава след него е лош вкус. Разбира се, не отричам таланта му, но той не е достатъчна причина да бъде изтърпяван и възприеман.
    Като стана дума за грозота се сещам за Зелевия Цикъл на Алек Попов. Критиците го наричат естетика на злото. Ако приемаме злото за грозно, тогава вече говорим за истинско писане, което си струва да бъде прочетено. Едно е да описваш поетично злото, съвсем друго да го натрапваш в грубия му ежедневен вид, украсено с фекалии. НЕ, на измислените и самонабедили се за писатели пациенти!

  4. Не съм чел Букарски, не обичам прекалено хайпвани неща.
    Чел съм малко Карбовски (да, той навремето също беше прекалено хайпван, но тогава не бях толкова мнителен).
    Мисля, че е необходим.

    Необходимо е да се покзава реалността и грозното точно по такъв начин – груб и намазан с фекалии, а не поетично и естетически. Защо? Много просто, защото много от нас живеят без връзка с нея и я отричат. И реално не им пука. Може би са си прави, за себе си. Но е важно тия неща да ги има и да се знаят. Пък на който не му харесва – да не чете/слуша/гледа.

    Грешно е обаче, да се втренчваме в личността на този, който го прави и да го окачествяваме като пациент.

    На въпроса на Л.: За какво е ни е?
    Ами така поставен въпроса поражда друг въпрос – кому да е необходимо? Генерално, защото осъзнаването на едното идва от сблъсъка с другото. Защото фалшивата представа за нещо е пагубна. Защото всички живеем тук и сега, и нещата за които говори Карбовски са част от реалността – реалност до която много от нас нямат досег. Нито искат да имат.

    Това – генерално.
    Нататък всеки решава за себе си, дали му е необходимо, доколко и защо. Всеки за себе си намира баланса, колко от грозната реалност на Карбовски да „консумира“ и колко от красивата фикция на, примерно, Хесе.

  5. Благодаря 🙂 И аз мисля, че трябва да познаваме реалността, но за мен и Хесе е реалност 🙂

  6. Отваряш голяма скоба тук, може би в някой друг твой постинг ще ти напиша какво мисля за това. На кратко – така е… 🙂

  7. neuromantic, хигиенисти като теб оправдават присъствието на автори като карбовски. гади ми се от фашизоидната ти естесика.

    изкуството не изисква наличието на добър вкус, а желание за създаване. нали се сещаш, че и с лайна може да се рисува.

    все пак благодаря ти за силните емоции. тази вечер ще те мразя. утре може и да ми мине.

  8. Напомни ми за една мъдрост на Цветков – „Чистото бельо е ужасно. В него няма живот“. 🙂

  9. Съгласна съм с Витаминко – трябва да се представят различни гледни точки и да се оставя място за размишления, които да те направят „съмишленик“.
    Това горното за живота в бельото също е вярнор макар че аз на мястото на Цветков бих употребила „чисто ново“, а не само „чисто“! 😀 В изпраното бельо също има живот…
    С две думи – по-красиво от живота по принцип няма.

Коментари са забранени.