Костенурката vs. Ориана Фалачи

“Сбогом Сайгон!

Утре напускаме Виетнам. Струва ни се почти абсурдно да се завърнем в един свят в който не се чуват изстрелите на оръдията. В известен смисъл ни изглежда, че бягаме и дезертираме. Изпитваме своеобразна вина, съжаление. Разбираме хората, които са тук от месеци, от години, за да рискуват кожата си: има нещо пленително в тази страна, в този град. Може би самата трагедия – спектакълът на смъртта те кара да се чувстваш толкова жив, когато си жив. Пред смъртта всеки момент, всеки предмет, всеки жест става безценен. И храната е по-добра, и приятелството е по-дълбоко, и веселието по-жизнерадостно.”

Ориана Фалачи

Отдавна съм приела чиято и да е смърт и не ми е нужно да мисля за нея, за да се чувствам жива. Въпреки това всеки ден се сещам за смъртта. Благодаря за това, че когато вървя по улицата няма опасност да настъпя мина.

В този град няма нищо пленително; малкото сгради които харесвам се рушат, а жените са твърде далеч от онези приказни създания с дълги прави коси, които плават из улиците на Сайгон. Вече свикнах да не ги забелязвам, да не ги чувам, да не ги подушвам, освен ако не реша – точно както правя и с мъжете и децата.

Мога да живея с една филия хляб на няколко дни и да нося чифт сандали няколко години, но се радвам, че мога да си купя синьо сирене и красиви салфетки.

Приятелствата ми са дълбоки дори и през хиляди километри и десетки години … дори и ако никой не си спомня за мен.

1968 е шумна и изморителна година. Харесвам Джанис и пея с нея, но мога да й се насладя заради това, че прекарвам времето си в тишина и мекота. Не знам дали щях да бъда хипи през 1968. Предполагам, че и да бях, щях да се къпя поне веднъж дневно и да не отглеждам твърде много косми. Ако живеех в комуна, щях да я напусна. Вероятно бих оцеляла в концлагер, но не знам какво точно бих избрала ако бях героинята на “Мостовете на Медисън”.

Благодаря за спокойния и сравнително непредизвикателен живот. Бих могла да го сменя с друг всеки момент, но от това не бива да си правите изводи.

Advertisements

One thought on “Костенурката vs. Ориана Фалачи

Коментари са забранени.