Виктор Пасков vs. Четиридесетгодишните

daisies

Виктор Пасков натрива носовете на четиридесетгодишните със статията си във втория брой на новото списание LEuropeo. Признавам, че накрая се разплаках … както плача всеки път когато чета книжката му “Балада за Георг Хених”.

Доколкото разбирам, Пасков е бесен на родения през 1968 Георги Господинов, може би заради този текст. Той заявява, че четиридесетгодишните не могат да знаят истината за 1968 по простата причина, че са се родили в тази година и иска да покаже, че и в България е имало млади хора, на които им е стискало да дишат свободно. Пасков разказва за Тунела – около петдесет души, от различни столични училища, които се събират в Тунела, за да свирят на китари, да пеят, да спорят и да мечтаят. След събитията в Чехословакия, на повечето от тях е забранено да продължат образованието си в България. Ето защо самият Пасков заминава за Германия (социалистическата); за този период от живота му се разказва в “Германия, мръсна приказка” – друга препоръчвана от мен книга.

Тъй като принадлежа по-скоро към поколението на четиридесетгодишните, наскоро споменах на учениците си за Пражката Пролет като за неслучила се в България, нищо че вярвам на Виктор Пасков. Защото Пролетта тук хем се е случила, хем не е. На някои се е случила, но други не са разбрали. Повечето.

И аз бих могла като Виктор Пасков да разкажа за 1988 и 1989, за които си спомних ясно докато четях, да разкажа за хасковските хипита, за ръчно рисуваните плакати с Джон Ленън, с които облепваха града за 8 декември, за значките с Андерсен, Сократ и Борис Гребенщиков, рисуваните дрехи и т.н. Въпреки това, родените през 1989 могат да кажат, че не е имало Перестройка. И ще бъдат прави. Защото бяхме само две. Ако сравним броя на жителите на нашия град и София, ще разберем, че всичко е в нормата – 50 деца на пролетта през 1968 в София, 2 деца на цветята през 1989 в Хасково. Също като приятелите на Виктор Пасков – хем ни е имало, хем ни е нямало. Който ни видял, видял. Който запомнил, запомнил.

P.S. Ето и линк към статията на Пасков. Току що я видях при Канев, който също се е вдъхновил от тази статия и е написал това.

P.P.S. Още препечатано от Канев: заформя се нещо интересно, което ще чета утре:

Добавено. Днес във в-к Новинар има отговор на Г.Господинов за статията на В.Пасков. Отделно има и “много открито писмо до В.Пасков” от Мирослав Бърдаров. Очертава се литературно-исторически скандал.

Нова добавка. Днес има нов спомен за 1968 г. от Румен Янев с много интересни коминтарии и отговор на В.Пасков на Г.Господинов

Advertisements

16 thoughts on “Виктор Пасков vs. Четиридесетгодишните

  1. на мен ми се струва че господата опитват да употребят още един път това което се е случило тогава.чудно ми е какво намират някои хора в това да повтарят “ как рисували плакати на еди кой си“ и т.н.
    ТЪрсят някакакъв изтърван героизъм или какво..?

  2. Не търсят героизъм, а говорят за неща, за които днешните млади трябва да знаят, за да не потънат съвсем в цинизъм.

  3. Не мога да не застана на позицията на Георги Господинов. Не само заради това, че ми е връстник и съгражданин. Мисля, че текстът му е обобщаващ и не е разбран напълно. Мечтите за свобода, гръмките думи, изтървани в бохемска пиянска компания на шепа „интелектуалци“ в София са просто прашинка в сравнение със страхливото мълчание на цял един народ. Така че, да, 1968 просто не се е случила у нас. По-добре е приемем този факт и да потърсим причината в себе си, отколкото да ръсим високопарни слова и да се правим на дисиденти. Жалко за Пасков – държанието му е унизително.

  4. Тва хипитата..са странна мая. Опитвам се да ги разбера. Опитвам се да ви разбера, Викторе. Изглежда навсякъде сте еднакви.

    Упоение е, да срещнеш себеподобни. Да музиканствате. Да извинявате трева навиците си с революции..

    През 1968 в бг имаше революция. И процес имаше. И план как да се обгради сф и махне тато имаше. За което живота на главните герои свърши. Горуня – с един в десетката. Останалите – с по процес, два и зачеркване от лицето на света..та до 1989. Кмешен, смешен плач на (явно) разглезени хлапаци.

    Сигурно е ужасно да се обърнеш назад и най-значимото в съществуването ти да е .. младежки фестивал. За излишното поколение, рок концерт. Мъка !

  5. напоследък много се коментира националната митология, и механизмите за създаването на такава в това число фигурират на определени дати и събитията свързани с нея. Не е ли и преекспонирането на 1968г.част от създаването на една митология само че в случая европеиска? Страните от Европа имат доста различна история а също и култура,които се преплитат само частично.Очевидно е че през 1968г. са се случили значими неща в
    определени страни(Франция ,Чехословакия САЩ, Виетнам и др) докато в много Други Страни не е така и това е нормално,Какво е например отражението на събитията случили се в България през 1885, 1908 или 1912 г. За Франция за Норвегия или за друга европеиска страна? Най-вероятно повечето французи или норвежци дори не са и чували за събитията на Балканите от тези събития освен откъслечни сведения от пресата от от онова време.В България като цяло 1968г. очевидно е оставила минимално отражение.

  6. Разбира се, че е нормално в различните страни да има различен отзвук, както и различни отзвуци в една страна. По-важното е да се опитваме да осмисляме нещата които ни се случват или за които дочуваме. Не можем да изискваме всеки да има същия опит и същата реакция като нас. Истината е шарена и многопластова. Едва когато разкажем честно личните преживявания на обществените явление, когато се насъберат повече разкази, можем да започнем да забелязваме някакви модели. Намирам това за по-ползотворно отколкото бързането да осъдим някого за това, че е мислил, чувствал и постъпил различно.

  7. Какво да кажат такива като мен- елитните войни на Варашавския договор?… Как да не е имало 1968- та нали като командир на разузнавателния звод на Харманлийския полк аз пръв се приземих на летището в Розино и с моите 30 главорези за около час го превзехме!

    И подадхоме сигнал на самолетите АН, от които си изсипа цялата наша войска. Така за 1 час превзехме Чехословакия, а на Есесовците през Втората световна война за целта са били необходими все пак цели три седмици…

    Та такива като Пасков и Господинов да си бачкат трайко. Тях просто ги нямаше, те изобщо не са живели. Те нищо НЕ МОГАТ да знаят за това време, защото не са участници в събитията, които направиха от тази година един уникум.

  8. Пасков да извинява, но не виждам нищо дисидентско-пражко в събирането в тунела, фестивал (организиран от Партията, разбира се), свиренето на китари и първата любов… че и репресията след това да не може да учи в България (каква трагедия), а трябвало да иде в изгнание в Германия, горкия. Там, където ако не става дума за наказанието на Пасков се отиваше с големи връзки (по-малките бяха за Съюза).

    Пасков просто е бил млад бунтуващ се срещу света на възрастните тийнейджър със склонности към показ, каквито има във всяка епоха. А филмът „Вчера“ описващ репресираното ежедневие на българските ученици? Може, ако хипитата, Паскин и Бийтълс също са дисиденти. Човек спокойно може да сложи Вчера в декор от Спасителят в ръжта и няма да има разлика. Какво общо има тук някакъв си социализъм.

  9. Здравейте, наскоро попаднах на този блог, хареса ми (по-смислен е от много столични вестници), виждам, че интригата „Пасков -Господинов” ви занимава, затова ето нещо по нея, преди да излезе в петъчната преса. Успех! В.

    П.П. Пускам целия текст, дано не ви досади.

    ЗА ХАЙВЕРА НА СОРОС

    В „Дневник” от 19 юни попадам на текста „Битката за 68-а”, от който разбирам за някаква суматоха между Георги Господинов и Виктор Пасков. Позаинтересувах се, каква ще да е и заради какво.
    Господинов написал, че по отношение на 1968-а България е останала в точката на мълчание. За разлика от останалия свят.

    Пасков прочел написаното и го разтълкувал, все едно че всички, родени преди 1968, са мръсни комунисти. Вбесил се и нарекъл Господинов шампанизиран и хайверизиран от Сорос български среден интелигент.

    Господинов на свой ред също се засегнал, помолил Пасков да не приказва като в кръчма и го запознал с цялото си творчество, като не пропуснал и дисертацията на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров…”

    И станала тя каквато станала.

    Два нарциса се кюснаха челно, а форумите това и чакат: Ей, главок…. Ами ти бе, тъпак… Аз ли бе, наглец…. Келеш…. Чалгаджия…. Селянин… Самозабравен алкохолик…. Communist son of a bitch… Сын сука…

    И всичкото това, защото според Господинов нямало 68-а, а според Пасков имало.

    Пак в „Дневник” Господинов призовава цялата тази дандания да стане начало на смислен разговор.

    Хубаво пожелание! Само дето няма как да се случи. Впрочем, заради тях самите. Заради подтекста: при единия засукано-лисичав, при другия героико-първичен.

    Без значение е, че Господинов има литературни четения в Берлин. Без значение е, че Пасков е дипломат към посолството ни в Берн. Писатели-неписатели, дипломати-недипломати, те са си par excellence момчета-българчета, и това не може да се скрие.

    Кой е по-ерудиран – Пасков или Господинов? Катилина изобщо не е казал така, а е казал иначе – сръгва Господинов Пасков в ребрата. Не ме учи ти, много добре знам аз какво е казал Катилина – отвръща на удара Пасков и му тряска в главата своята „Германия – мръсна приказка”. Слаба ми била книгата, а, сине майчин! Знаеш ли, че във Франция я продават с червена обложка?

    Аматьор! – напада Пасков. Аман от пиени хора – брани се Господинов. Аз пия уиски, при това не с всеки, нанася изненадващ удар Пасков, с което дава на Господинов да разбере, че никога няма да пият на една маса. През това време форумите се кискат мефистофелски.

    Мисля си, че на двамата изобщо не им е до 1968. Мисля си, че в случая 68-а е само повод да се възпроизведе познатото балканско: „ти да не си повече от мен!” По-скоро Пасков изпушва заради писателската стипендия на Господинов в Берлин, а Господинов – заради хубавата Паскова службица в Берн. И, разбира се, кой от тях е по-велик.

    Аз харесвам „Балада за Георг Хених”. Нещо повече – смятам го за талантливо произведение. Има обаче нещо, което силно ме озадачава. Това е присъствието на Виктор Пасков сред 100-те муцуни, съчинили и разпространили писмо срещу признаването на Косово. Не разбирам как така един човек, чието семейство е страдало от комунизма, а той самият, както сам споменава, е бил изключен от всички училища и със забрана да следва в България, изведнъж се озовава в компанията на Границки и Петев. Сред типовете, които доброволно и ентусиазирано обслужваха и продължават да обслужват върхушката, изпратила родата на Пасков в Белене.

    Не се ли е досещал Пасков, що за стока са тези „интелектуалци”? Не е ли знаел, че в една държава, ръководена от службите, с аграрно мислене и аграрни обноски, няма как да виреят интелектуалци. И ако някога е имало такава, те отдавна са си грабнали шапките и са отпрашили вдън гори тилилейски. За да останат онези 100 придворници, с които той – човекът с 68-а в спомените, с Beatles и Stones в биографията – не би трябвало да има нищо общо?

    Що ще Пасков сред този календарно-юбилеен елит, чиято омраза към 1968-а е изначална и вечна? Елит, състоящ се от агенти, генерали и полковници, с перодръжки за камуфлаж.

    През ноември 1956 седемнайсет съветски дивизии потеглиха срещу Будапеща, за да накажат учениците, студентите и работниците за това, че искаха политическа свобода. Загинаха 2500 унгарци, 26 000 бяха вкарани в затвор; над 200 000 напуснаха страната. Това беше годината, в която запламтяха „априлските сърца” на българските поети, до един оковани в „сладката белезница под име комунист”(Л.Левчев). Някои са живи до днес и са в листата на стоте интелектуалци.

    Любомир Левчев, Николай Петев, Иван Границки, Лъчезар Еленков, Георги Константинов, Светлин Русев, Павел Писарев….. – и така до 100. Не му ли е минало на Пасков през ум, че ако наистина държи 68-а да се е случила в живота му, то мястото му не е сред хора, произнесли: “Другарю Живков, не можете да ми забраните да Ви обичам”?

    Казваме „Чешките събития“, или „Унгарските събития“, но да сте чували за „Българските събития“? – пита Господинов. Прав е да пита. И ако това наистина го тормози, има начин да постави началото на български събития. Може да се замозапали като Ян Палах в знак на протест срещу унищожаването на българската природа. Може да се самовзриви като израз на недоволство срещу продажните политици. Може да влезе опасан с бомби в парламента. Може да организира нелегална съпротива срещу българската мафия. Много неща може да направи Господинов, за да изглади образа ни на мижитурки пред Европа и света.

    Без да вземам страна ще кажа: точно такива бури в чаша вода като Господиново-Пасковата искат управляващите. Точно от такива полемики се нуждаят, за да продължават играта. Своята игра. Затова нямахме 1956 на унгарците и 1968 на чехите; затова не се получи 89-а.

    И още нещо: Берлин или Берн, там, където разпъват шведски маси, не канят само заради таланта. Ако беше така Константин Павлов досега да се е задръстил с хайвер и шампанско.

  10. Май че Иво Сиромахов го каза: Като се обръщаме постоянно с лице към миналото, обръщаме задните си части на бъдъщето!…

  11. Uvajaema Lydia, ste sum ti blagodaren ako pribavish podobie na http://www.kredor.com/ ili drugo za da moje da pishat bulgari ot chujbina, bez kirilica NA kirilica v bloga ti…

    Ste se radvam na skoroshen otgovor.
    Pozdravi

  12. Не мисля, че мога да добавям каквито и да е plug-in-и, защото съм с безплатен акаунт. Ще разуча какво може да се направи. Дотогава си коментирай на латиница, а аз ще ти ги кирилизирам с нещо. Става ли така?

  13. Suglasen. Prosto mi e neudobno pred vsichki pisheshti na kirilica az da sym tozi s latinicata. Uvajavam ezika ni 🙂

Коментари са забранени.