за кожата на една овца

Реформацията в йогата

Продължавам с йогата след тридневно прекъсване, придружено с пушене, пиене и танци до зори. Бях свободна да се чувствам гузна или не и избрах второто. Продължих оттам, докъдето бях стигнала. Напредвам по-бавно, отколкото се очаква в книгата, но пък по-бързо, отколкото очаквах аз, така че не ми пука особено кога точно ще се науча да правя скакалец.

Преди време, когато една от причините да не се занимавам с йога беше че нямам специална постелка и не можах да си харесам в местните магазини, Теодора ми предложи да ми купи от София. Аз, обаче й казах, че трябва да си я избера сама. Тя ми каза, че трябва да й се доверя, но аз не щях.

Днес, обаче, изобщо не се интересувам от постелки за йога и няма да се интересувам докато не ми се наложи да я правя извън къщи. А вкъщи имам нещо много по-добро от постелка – овча кожа. Хем е дебела и мека, хем не се пързаля по балатума и няма никакъв проблем да се пере. Мааалко съм я сцепила, но засега си е ок.

Харесвам овчи кожи ( и декоративни овчички) и ако имам възможност, ще се снабдя с още, защото обичам да седя на пода, да рисувам на пода, и най-вече да ям. Преди години понякога даже си заспивах зимно време на пода върху няколко кожи.

Друг важна част от логистиката на йогата е броеницата. Вместо да броя колко пъти съм направила двойка слънчеви упражнения, вече си използвам броеницата. Не е нужно да е хубава и специална (от кехлибар, чемшир и т.н.), въпреки че изглежда по-вдъхновяващо. Моята е от смешни пластмасови топченца. За да облекча ума си съвсем, завързвам една тънка лентичка след последното топче, което трябва да преместя и започвам. Спирам слънчевите упражнения когато си прехвърля топчетата. Когато не се напрягам да внимавам за това, вече не се и замислям с кой крак трябва да започна и завърша поредното упражнение – става някак естествено.

Ще призная, че засега пропускам дихателните упражнения, защото умът ми не е на подходящата вълна. В крайна сметка мога да започна да ги правя когато си ща.

Айде сега някой ортодоксален йога да ми се скара!

Ако искаш посланието за революцията в йогата да стигне до всички които чакат свежия й полъх, гласувай за блога.

Advertisements

5 thoughts on “за кожата на една овца

  1. Аз пък напук реших да те подкрепя 🙂 , сигурно защото сама правя дихателни упражнения, когато ми скимне. По тая причина не съм напреднала много в тях, но закъде да бързам?! Важното е това, което правиш, да ти е приятно и да става без твърде силни напъни – поне този принцип прилагам към себе си. Интересно ми стана за броеницата – аз никога не съм я ползвала за друго, освен за мантруване… и то пак, когато ми скимне.
    А овчата кожа можеш да боядисаш на оранжево-черни ивици и ще си е съвсем в духа на индийските практики 😉 .

  2. имаше такъв филм „за кожата на един полицай“. с ален делон май беше.

    аз пък се контузих на мач така че гимнастическата йога малко ще почака.

Коментари са забранени.