За ползата от четенето на романи

Милко обича да чете романи, но винаги казва, че това е безполезно. Не знам дали го прави защото обича да се заяжда по принцип, но ми се струва, че поне донякъде си вярва. Всъщност повечето хора възприемат четенето на романи като вид бягство от реалността, но аз мисля, че качествената художествена проза по-скоро е истинско хвърляне в реалността. Тя ти блъсва в лицето неща, които не забелязваш или избягваш да забелязваш в живота си като или изчиства разсейващите те дреболии, за да се съсредоточиш върху същественото, или пък насочва вниманието ти към тях, за да осъзнаеш как замърсяват истинския ти живота.

Разбира се, има и прекрасни романи които не правят това, но те са от друг вид. В един тест за SAT бяхме попаднали на разграничение между “daydream / escape literature” и “истинската литература”. Като примери се разглеждаха криминални романи в сравнение с романи, чийто сюжет включва престъпления, но никой не ги определя като криминалета, напр. “Престъпление и наказание” на Достоевски. Първите носят временно развлечение и утеха, докато вторите по-скоро могат да те разстроят. Първите не те сблъскват челно с реалността, а ти помагат да я напуснеш. Ето защо са по-популярни от вторите. Хората страдат достатъчно в реалността, и с удоволствие я напускат от време на време. Ето защо им харесват филми като “Американски пай”, но не и такива като “Американски прелести”. Вторият е доста смущаващ и, както казват, “натоварващ”.

Харесвам класически криминалета – на Агата Кристи, Артър Конан Дойл, заради това, което ме кара да харесвам и елементарната математика – удоволстието да разрешиш някаква малка загадка – абе, като решаването на кръстословици. И все пак през живота си съм прочела съвсем малко криминалета. Привличат ме другите, истинските романи, а сюжетът винаги е без значение. Мисля, че те са врата, през която надзъртам в Цялото.

Може да са “натоварващи”, може да ме заболява от тях, но винаги проумявам по още нещо, а колкото повече проумявам, толкова по-щастлива се чувствам. Глупости говорят тези, които ви казват, че когато трупаш мъдрост, трупаш и тъга. Ако беше вярно, щеше ли да съществува изразът “Да гледаш философски на нещата”, а?

Advertisements

4 thoughts on “За ползата от четенето на романи

  1. аз предпочитам криминалетата, защото в тях всичко е ясно макар и не още в началото. Като на шахматна дъска- знае се кои са играчите, знае се докъде може да стигнат, майсторството на автора е в това да направи ходовете им колкото се може по- неразгадаеми. Четейки ти съпреживяваш и когато успееш да налучкаш идеята на писателя изпитваш истинско блаженство, защото си се превърнал в сътворец.

Коментари са забранени.