Фантомът на образованието

Енея е първокурсничка в СУ, учи журналистика. Наскоро сподели, че иска да учи в чужбина, защото тук никой не взема образованието насериозно. Тя търси сайт, в който да е събрана много информация за образователни възможности в различни страни, за да може по-бързо да се ориентира и избере университети в които да кандидатства.

Това несъмнено е полезно, но не е единственото, нито първото което бих направила за да избера университет. Бих започнала от себе си. Бих се запитала за какво ми е да уча в университет.

За повечето хора които познавам, този въпрос е излишен, а очевидният отговор е, че в университет се ходи заради знания, умения и диплома (не всеки ще се сети непременно за първите две), които да ти осигурят работа, т.е. университетът е място, в което научаваш “занаят”. Повечето хора не очакват нищо друго освен кариерна подготовка и диплома. Ако бях Енея, щях да искам (и) други неща, но засега няма да говоря за тях.

Ако избираш университетско образование като професионална подготовка, вероятно очакваш университетът да е доста наясно с актуалните изисквания на пазара на труда и да реагира бързо и гъвкаво на промените в него. Днес това е много важно, защото светът се променя много бързо благодарение на непрекъснатите открития и изобретения, които бързо стават част от живота (и работата, ако я броиш за нещо отделно от живота), превръщат се в стандарт, с който се налага своевременно да се съобразиш … за да изоставиш като се появи нещо ново, а то не забравя да се появи. Промените идват и по други причини – демографски, екологични и пр.

Да си представим университет който се променя бързо, за да те изстреля на пазара на труда адекватно подготвен. Започваш работа скоро след това, но … браншът ти се променя ( а нищо чудно и да започне да изчезва полекичка като Чешърския котарак). Какво ще правиш? Ще се върнеш ли отново в университета за да се подготвиш за актуалното? Доведена до логическия си завършек, тази идея предполага никога да не излизаш от университета, иначе ще си като това, което казват моите съграждани за техниката “В момента в който я купиш, и вече е остаряла.”

Повечето хора, обаче, не прекарват живота си в университета, а част от тях се справят професионално в променящия се свят. Ако поне трийсет години след дипломирането си успяват благодарение на самообразование, за какво са им били няколкото студентски години в младостта? Дали е само заради дипломата – билет към кариерния Дисниленд? Знам, че за много хора е вярно, но знам и че за много хора не е. Вярно е, че в зависимост от специалността, някои от знанията ни остаряват и се превръщат в непотребен отпадък, но на някои хора им се случва да им остане нещичко. Точно заради него, те са готови да правят дарения на своя университет години наред – от благодарност.

Какво е това нещо? Истинското образовани. Някои го дефинират като “Това което ти остане в главата, след като забравиш фактите.” Струва си да уловим този фантом, но ще го оставим на мира засега.

Нека поговорим за хартийките – билетите за голямото шоу – дипломите. Знаем, че днес много хора се занимават успешно с неща, за които нямат диплома. Знаем и че за някои прилични работни места или стартиране на собствен бизнес не се изисква диплома. За някои, обаче, се изисква, и го намираме за справедливо, понеже повечето от нас не биха искали да ги оперира хирург без диплома. Някои работодатели държат да имаш диплома от престижен университет без значение по каква специалност. Според тях, тази диплома показва, че си добре образован. Хм. Май отново стигнахме до фантома.

Да помислим на първо време за професиите, за чието практикуване не е задължително да притежаваш диплома. Щом съществуват такива професии, значи хората някак се подготвят за тях. Въпросът е как. Това предполага и въпроса дали е по-добре да се готвим за избраната професия в университет или извън него. Какви са основанията за съществуване на университет, без чиито дипломи можем да минем? Какво толкова важно може да ни предложи? Може ли? Моят отговор е, че който го може го може, а който не го може, не го може. Който го може, има сериозни основания за съществуване.

Искам да напомня за понятието nondegree student, т.е. студент който не учи за да придобие диплома. Какво търси той в университета?

Освен това, днес се роят онлайн програми, много от които водят до легитимни дипломи, някои от които от известни университети. Някои ги избират защото не могат да си позволят да учат като редовни студенти. Други могат да си го позволят, но смятат че не им е нужно. Чуват се гласове, че университетите като материално съществуващо място имат все по-малко оправдания за съществуването си (напр. лаборатории, които са твърде скъпи за да бъдат притежание на частни лица и пр.) Други, обаче, им отвръщат, че не това е най-важното, че дори за студенти, които не се нуждаят от нищо повече от книги, тетрадки и писалки, е важно да пребивават физически на кампуса. И някои всъщност плащат $ 50, 000 на година за това. Какви са техните основания?

Надявам се Енея да не остане разочарована. Бързам да я успокоя, че това няма да е последният текст по темата, затова смятам за напълно достатъчно, че отговорих на един въпрос – откъде бих започнала ако смятах да кандидатствам в университет. В останалата част по-скоро задавах въпроси. Ако бях Енея, бих размишлявала над всеки абзац, бих се опитала да отговоря на всички зададени вупроси, бих записвала всички пораждащи се въпроси, бих се опитала да им отговоря, и бих после ги задала на тези, от които очаквам помощ.

Хайде, Енея! Ти си на ход.

Ако намираш текстът за полезен, гласувай за блога, за да стигне до повече хора.

Advertisements

19 thoughts on “Фантомът на образованието

  1. Това беше воле, което мисля да отиграя в моят блог. ще си направим нещо като партия тенис явно.
    Защото пък аз поддържам малко по-различна позиция.
    Така че, stay tunned.

    П.П. Преди време беше казала, че съм скучна (отегчителна), но напоследък забелязвам, че честичко прескачаш. Или съм започнала да се развивам или и аз не знам 🙂
    *закача се*

  2. *усмихва се* Добър подход наистина, но все пак ще отговоря. Не за другите, за себе си. 🙂

  3. Е, да де. Всеки отговаря за себе си, за да открие какво точно образование му е нужно 🙂 Не може едно да е добро за всички 🙂

  4. Преди няколко седмици бях на курс. Консултантска компания събра един пъстър букет хора, за изясняване на компетентностите им. Това не са дипломите. Нещо се губи в превода, обаче под компетентност ще мислим: умения.

    Трябваше да прожектираме кариерата мечта.
    И да отговориæ кое, според нас, е най-важното умение за свършване на работата.

    Стана добре сложен мъж, на видими 40++, в тениска на любимия си рок бенд (някакви ярки цветове, някакъв концерт от времето на Живков); брадата бе хармоничен завършек на лицето. Говореше свръх тихо, та се наложи да вдигна поглед от другия край на аудиторията.

    Б мечтаеше да е гробар.

    В представите му за бъдеще, тази професия му покрива нуждата от сигурност. Практикувал я е, паралелно с градинарство и поддръжка на парка около църквата. Между линиите – човека бе религиозен.

    Според него, основното умение за да си върши работата е: да изслушва.

    Част от упражнението бе да отметнем (от А4х4) какво, според нас, включва работата – мечта. Първите две страници са човешки компетенции, вторите – специфични за професията.

    Възможно е да съществуват и други начини за изясняване на уменията, аз бях на този – и ми допадна. За шест дни „Аз“ придоби очертания.

    Не мисля че в какъв университет да кандидатствам е проблема с журналистиката. Човек може да пише от ъгъл: интереси, преживяно, разказано (Resurecting the champ е пример защо в бъдеще няма да има професия журналист)

    Имаме няколко професии, за които Законът изисква формално образование. Надявам се преди края ми, мениджър да стане една от тях и управлението на хора, процеси и бюджети да се прави само от обучени за целта.

    В дискусията от другата страна някой вметна Кое е любимото ти издание и защо не опиташ да поработиш за тях ? Звучи като аспирин. Много ясно. Ако имам любимо издание и хората там ме вдъхновяват толкова че да дам четири години от младостта си, които не ми се връщат – за да уча журналистика, рационално е да опитам. Ако не стане от първия път, ще стане от някой следващ (при мен стана от 37)

  5. Pingback: Висшето, необходимост или глезотия? « Кутията за всичко

  6. Хубави въпроси 🙂
    Бих добавила (а може би ще ги включиш друг път) дали ти търсиш от университета да ти помогне да придобиеш и качества, различно от уменията. Примерно за мен това би било съпричастност, отговорност, емоционална гъвкавост, любопитство, толерантност на чужда гледна точка, постоянство, самостоятелност.

    in2h20,
    ами то писането от ъгъл как се научава?

    Един колега казва: човек не ходи в университет да изучава себе си (тоест, само теми, които са свързани с неговата идентичност).

  7. Ели, ще има още неща, но мисля, че не бива да се изсипват на главата на Енея изведнъж. Тя трябва да си осмисля на порцийки, не да бърза 🙂 Отговорът е: Ще. Ама по-нататък 🙂

  8. raz, Не знам за какво е ходил колегата ти в университет. Аз бях в четири и все себе си откривах (може би щото бяха на запад)

  9. Какво общо има Запад тук?
    Както и да е, човекът направил изказването е професор в американски университет.
    Човек може да открива себе си навсякъде. Въпросът е да открива себе си в места, където не е очаквал, че се отнасят за него, места, които са извън стереотипите изградил за за себе си. Да не ходи, за да изучава единствено познатите му неща или само тези, които знае че му харесват. Иначе просто няма смисъл от образованието.

    Примерно да учи история на Реконкистата и да я сравнява с наученото в училище за българското национално движение. Или да учи за магическия реализъм и да разбира по-добре Радичков.

  10. *възмутено* Аз да не съм умствено изостанала случайно, че за мен се говори като за рядък вид животно, което не разбира съвсем какво точно му говорят и така, на процийки, като кучето на павлов, трябва да бъда приучвана.

  11. Енея, това е то трънливият венец на славата :-).
    По темата – според мен човек, който пропуска университета, пропуска много. Срещата със сродни души, обмяната на мисли очи в очи, а не по оптични кабели. Големи части от светогледа си и повечето си приятели имам от университета.

  12. raz, Западът има много общо със западната философия, която поставя индивида в центъра. Източните философии имат друга ориентация.

  13. Ех, Енея! Не може да ти се угоди. И моите ученици не са умствено изостанали. Повечето отиват в много хубави университети, в които не се влиза никак лесно. С тях работя по този начин. Пристъпвам към следващото когато са осмислили достатъчно предишното. И не става въпрос да бъдеш приучвана, а да потърсиш отговори в собствената си душа. Иначе просто щях да ти напиша какво аз смятам за добре. Не, не си рядък вид животно. Просто си млад човек, израснал в среда, която познавам дотолкова че да мога да помагам на хората да влизат в добри университети – нещо, с което си вадя хляба и правя тук безплатно специално за теб 🙂

  14. Западът има общо с западната философия, но какво всъщност значи „западна философия“? Ако имаше такава обобщена идея и тя имаше пряка връзка с образователната система нямаше да има толкова големи разлики между Западна Европа и САЩ в това отношение. И какво общо има зациклянето на един човек само в теми, свързани с неговата идентичност и поставянето на човека в центъра? Българската философия не е източна, а и българската образователна система е създадена по немски модел. До днес няма разлика между подхода на СУ и на Universita’ degli studi di Roma.

  15. За първи път чувам че имало българска философия. Я ме светни с едно българско философско име, става ли ?

    Ако обаче чуваш за първи път за западна философия, тук се сещам за няколкостотин имена – възможно е да не са ги чували в САЩ – мога да предложа четиво. The Dream of Reason. Защо е пътуване към идентичността е добър въпрос. Първа страница започва с няколко добре почерпени с рацина елини, които забравят за бог и я почват (дискусията) дето не е довършена до днес. Аз я водих 1998 в all.bg. Мога да оставя линк.

    Отговорът защо българската „философия“ не е западна – в отделна тема.

    сигурно в това изречение има нещо, но аз не го разбрах (до четвъртото четене). Конкретизирай се !

    Ако имаше такава обобщена идея и тя имаше пряка връзка с образователната система нямаше да има толкова големи разлики между Западна Европа и САЩ в това отношение

  16. Благодаря за щедрото предложение.
    Ето едно име на български философ: Димитри Гинев.

    Ще разбия изречението на няколко части, но преди това ще разбия и контекста.

    1. Аз цитирах колега, че университетското образование трябва да подтиква човек да излиза извън собствената си зона на комфорт, реалностите, които са му познати и идентичността, с която е свикнал.

    2. Ти предположи, че този образователен принцип е за образованието в България, защото ти си откривал себе си по време на образованието си, а то е било на Запад.

    3. Аз отговорих, че аргументът 2 няма нищо общо с положението 1. Едното (1) е изучаването/интересът само към теми, свързани със собствената си идентичност и съответните подходи на виждане на себе си само от своята гледна точка, което обратният подход на американското образование (и казаното от колегата). Другото е виждане на себе си в теми, които привидно не са свързани. Магическият реализъм и Радичков е пример за такава възможност. Изучаването на българската история от патриотично-българска гледна точка е обратното на тази възможност.

    4. Казах също, че не разбирам свързването на такъв или друг образователен подход с някакъв „Запад“ или „Изток“, защото – каквото и да означават понятията „Запад“ и „Изток и двата подхода съществуват и в „Запад“, и в „Изток“.

    5. Ти каза, че Западът има общо със Западната философия, която слагала човека в центъра, а източните били други. Имплицирайки, че тази философия обуславя съответно западно образование, в което човекът е в центъра. Имплицирайки също така, че българското образование е различно, защото почива на друга философия (източна).

    Тук идва моето изречение.

    Смятам, че няма обобщено явление „западна философия“. Има различни философски мисления, които са много различни и разнопосочни и които не могат да бъдат сложени в един кюп и определени чрез някаква територия, нито да бъдат различени на тази база от „източните“ такива. Смятам, че ако се прави такова обобщение „западна философия“ то би било доста стереотипно и условно.

    Смятам, че няма пряка връзка между философия (било тя и Западна) и образователен подход. Като аргумент посочвам разликите между образователните подходи в самия „Запад“, които ако почиваха на една обобщена философия не би трябвало да са различни. Пример: разликата в принципа на образованието в САЩ и Западна Европа.

    Смятам също така, и това е най-важното, че „поставянето на човека в центъра“ (друг стереотип) няма нищо общо или противоречиво с подтикването на студентите да излизат извън познатото и да изучават не-себе си. Дори обратното. Хуманизмът и интересът към откриването на Другия са свързани (вж. географските открития).

    Смятам, че противопоставянето на българското и „западното“ образование на този признак е безсмислено, защото, освен че говорим за различни неща всъщност, българската образователна система е поставена на „Западен“ принцип и е същата като тази в много Западноевропейски страни. Разликата между българското и италианското (само един пример) е само в степен, не и в принципа.

    Учебникът на Готлиб не засяга търсенето на идентичност.

  17. Благодаря за името, ще погледна дали е превеждан и ако Е, ще му обърна внимание (не за друго, кирилицата в монархията не се намира по рафтовете).

    Нямам представа как е образованието в бг. Моето наистина бе извън.
    Нямам представа какво е търсил колегата американец, щото не го познавам, него или контекста на казаното. Него или американското му образование.

    Западната школа, към която принадлежа, разглежда – и проектира – индивида в центъра на процеса. Това бе моят опит, който описва и примера по-горе. Не може да се раздели на аргумент 1 и 2, щото такъв няма (първоначалното мнение няма две части и различни аргументи. Случва се извън от бг, рефлектира мое преживяване)

    – това не разбрах как се намести в дискусията, поне за мен няма връзка –
    Другото е виждане на себе си в теми, които привидно не са свързани. Магическият реализъм и Радичков е пример за такава възможност. Изучаването на българската история от патриотично-българска гледна точка е обратното на тази възможност.

    българското образование е различно, защото почива на друга философия (източна). –Това го вмъкна сега, никъде не е твърдяно. Това че бг образование не е западно, не значи че е източно.

    Всяко обобщение е условно, но иначе няма как да се дискутира.
    Хуманизмът и интересът към другия СА вътре в индивида. Няма ги извън него.

    The Dream of Reason не е учебник, поне не ми е известно да се преподава по него. Авторът обяснява още в началото, че е написан за хора с интереси по темата. Няма типичните дискусионни въпроси в края на главата, няма обобщени теми – върви хронологично през периода и въвежда в западноевропейски идеи.

  18. Видях кой е Гинев. За жалост, не се класира в редицата на философите . За целта не е достатъчно да си правил три специлизации за под 12 месеца навън и да имаш някои публикации.

    Ако така ставаше, щях да съм академик на управленските науки и автор на четири студии годишно. Усмихвам се скромно.

    Говорим за идеи променили света.

Коментари са забранени.