Тактиката К. Л.

Не казвам че хората не се различават. Всъщност повечето хора се различават защото оперират на повърхността. Ето защо би било реалистично да се съобразяваме с разликите.

Докато вниманието ни е съсредоточено върху този пласт, сме чувствителни към разликите и убедени, че ние сме по-добри от другите и че те или трябва да станат като нас или за по-удобно да изчезнат.

Всеки ден се сблъскваме под една или друга форма с другостта, и някои форми на другост са ни неприемливи, точно както нашата другост е неприемлива за другите.

Понякога се затварям у дома, за да не ми пречат, но варварите чакат пред портите. Мога да избера да не излизам – бих могла да прекарам целия си живот у дома. Проблемът е, че те напират да влезнат, а на мен не ми се занимава с дебнене и самозащита.

И все пак, би било по-секси да нямаш варвари пред вратата. Както казва Майя, милитаристичният уклон е особено полезен когато си по-силен. Тъй като притежавам прилично развит инстинкит за самосъхранение и липса на задръжки относно елиминиране на непосредствено застрашаващи ме варвари (да, буквално! А ти, Майя, можеш ли буквално да убиеш варварин?), се съгласявам с Майя – доста е практично. Особено ако става бързо, чисто и без излишни ритуали – както Индиана Джоунс гледа известно време един изкусно размятащ ятагани варварин, пък извади пистолет и го застреля. Не ми харесва, обаче, идеята за продължителни войни – толкова е досадно.

Ето защо предпочитам тактиката на К.Л. – прелъстяването. Други биха избрали войнстващо мисионерство: не бих казала, че съм лишена от мисионерски порив, но войнстващата му разновидност е … изморителна – само като я наблюдавам се изморявам. Майя, как намираш сили?

Та да се върна на К.Л. тактиката, която би било добре да използвам най-често –прелъстяването.

Спомняш ли си лисицата от “Малкия Принц”? Когато прочета книгата за Казанова, може и да променя мнението си, но засега лисицата е моят гуру в прелъстяването. Неустоимо е да говориш с лисица … да те погали с крайчеца на опашката си. Га-га-гаааааааааааа! Готова съм да се откажа дори от синьото сиренце!

Кой знае защо хората обичат да я представят като лицемерна. За да прелъстяваш е нужно самият ти да си очарован – поне малко. Но когато става въпрос за варвари, по-скоро би избягал само при мисълта за чесновия им дъх. А за да откриеш нещо мъничко, което да те очарова и вдъхнови, трябва да се доближиш, да се взреш, да докоснеш, да влезнеш по-дълбоко (защо Жижек се плаши от дълбочината на човешкото око?).
Нали си спомняш Лисицата и Малкият Принц? Всеки ден тя го приближавапе с по някоя и друга крачка.

Може да кажеш, че най-добрите прелъстители са тези, които могат да омагьосат всеки, без значение дали го харесват. Не мисля. По-скоро успяват да харесат по нещо у всеки. Можеш се запознаеш в Дон Хуан де Марко.

Advertisements

9 thoughts on “Тактиката К. Л.

  1. Ах, този Екзюпери и любимата ми лисича теория на опитомяването! 🙂
    Казанова е абсолютният й последовател – опитомява безброй жени и мъже, без да ги прави нещастни, като по този начин достига до Бог!
    „Моите грехопадения и отклонения от правия път могат да насочат мислещия човек към различни пътища или да го научат на великото изкуство да препуска по ръба на пропастта без да пада в нея!“
    Не съм чела книгата, чакам с интерес да видя как ти се е отразила… 😉
    Ето един интересен линк с биографични справки за Казанова, макар да не знам откъде са почерпени:
    http://www.kaldata.com/forums/lofiversion/index.php/t26974.html

  2. Мисля, че въпросът дали бих могла да убия варварин не е зададен съвсем коректно, защото откъде мога да бъда 100% сигурна, че човекът срещу мен е варварин? Правилно формулираният въпрос е: „Би ли могла да убиеш човек?“ Не знам. Вероятно да, доколкото повечето хора могат.
    Войнстващото мисионерство наистина е изморително, но опитомяването не е ли? И изобщо която и да е дейност, че и самият живот.
    Аз също при възможност се опитвам да убеждавам опонентите си в предимствата на своята страна. Общо взето, безнадеждна работа. Случват се и успехи, но на тях не може да се разчита. Варварското състояние е по-естествено от цивилизацията. Затова е по-лесно да убедиш цивилизован човек в предимствата на варварството, отколкото обратното. Сегашното положение в света има тревожен исторически прецедент: Пелопонеската война. Тогава по-цивилизованата страна е Атина, поне не знам някой да го оспорва. Мнозина атиняни работят за каузата на Спарта, а не знам дори един спартански „предател“. Макар че бихме очаквали някои спартанци да са мразели режима ако не по принципни, то по лични причини (напр. ако са имали слабичко детенце, което им е било отнето и убито).
    Бих добавила, че ефективният милитаризъм е необходим и за успешно убеждаване. Както казва Бин Ладен: „Когато хората виждат силен и слаб кон, те залагат на силния кон.“ А според един твърде различен човек – черния американски писател Джеймс Болдуин, малцинствата и пришълците не се интегрират в западната цивилизация, защото „никой не иска да се интегрира в потъващ кораб“.

  3. Ето ти един възможен (макар и вероятно не единствен) механизъм.
    След поредното поражение на атинската войска десятникът Критий получава отпуск, за да може жена му да сложи жиловлек връз раните му и да изпере напълнените му гащи. (Говоря в преносен смисъл, тогава май е нямало гащи.) На Критий му е кофти отвсякъде – повечето му приятели вече са убити или с редуциран брой крайници, Атина изглежда обречена. Търкаля се той на леглото и не иска пак да се бие за отечеството, но му е чоглаво и да се мисли за страхливец. И почва да се пита: А ние прави ли сме? Нима боговете щяха да ни оставят да затънем така, ако бяхме прави? Защо спартанците са непобедими? Може би защото се бият за правото дело. Не се занимават като нас с философия, ваятелство, рисуване по грънци и други лигави и непотребни занимания. Имат истински другарски дух и са запазили добродетелите на предците. Ако спартанските порядки се разпрострат из цяла Елада, от това тя само ще спечели… Така, докато гащите му се избелят на слънцето, Критий се е убедил, че трябва да изостави защитата на Атина не от страхливост, а по принципни съображения. И когато Трийсетте тирани подготвят заговора си, нашият човек се включва в него – или поне не прави нищо, за да го спре.
    Описаният психологически защитен механизъм днес се показва например от такива думи: „Не че ме е страх от ислямистите, но не е редно да осмиваме Пророка на хората, трябва да ги уважаваме…“.

  4. За силния и слабия кон прочетох в есето на Фарид Закария „Как да се спаси арабският свят“. Нека преведа още мъничко от него:

    „Военната победа наистина е най-важна. Радикалният политически ислям е „въоръжено учение“ (по израза на Едмънд Бърк). Като другите по-ранни въоръжени учения, напр. фашизмът, той може да бъде дискредитиран само след като бъде победен. Когато през 30-те години звездата на Адолф Хитлер изгряваше, десетки милиони хора в Европа и по света се възхищаваха от неговата сила и мисъл. От Латинска Америка до Турция бебета се кръщаваха Адолф в негова чест. Когато нацизмът беше унищожен, тези хора бързо изоставиха каузата му. На децата бяха дадени нови имена…“
    http://www.fareedzakaria.com/articles/newsweek/122401_how.html

  5. Това за варварите пред портите ми напомни мисъл, която знам от мотото на един блог, давам я както е там:
    „Civilization, in every generation, must be defended from barbarians. The barbarians outside the gate, the barbarians inside the gate, and the barbarian in the mirror…“

  6. Майя, а как точно ще стане убеждаването за което говориш? Как го виждаш на практика?

  7. Чакай първо да си довърша старата мисъл: Накратко, убеждаването чрез насилие се основава на желанието на жертвата да има добро мнение за себе си, без да плаща цената, която изправен срещу превъзхождаща сила човек трябва да плати, за да има такова мнение.
    Всъщност дори не е нужно силата да е превъзхождаща, достатъчно е да е смъртоносна или силно увреждаща. Както би казал моят Критий, ако на мен ми забият стрела в окото, каква полза, че накрая нашите ще победят?
    Има и втори психологически механизъм за убеждаването чрез насилие: желанието на жертвата да се залъгва, че контролира положението. Това явление е било най-напред забелязано при деца на родители-насилници. Тези деца обвиняват себе си и оправдават родителите си, защото това им помага да се успокояват, че при желание могат да спрат насилието. „Аз съм непослушен, затова татко заслужено ме бие. Ако наистина не искам да ме бие, трябва само да стана послушен.“
    По-късно същата психология е била забелязана и при израелските евреи и наречена „синдромът Осло“:
    http://www.freerepublic.com/focus/f-news/1527881/posts
    Сега на въпроса ти: Както казах по-горе, не вярвам, че злите хора могат да бъдат превърнати в добри или накарани да се държат добре само чрез неподкрепено със сила убеждаване. Нещо повече, не вярвам дори, че младите могат поголовно да бъдат насочени към правилни каузи само чрез убеждаване. Но доколкото използвам убеждаване, моят подход е: след като съм избрала най-добрата кауза, която виждам, да се опитам откровено и същевременно не прекалено грубиянски да обясня на опонентите си защо смятам своята кауза за добра, а техните за лоши.

Коментари са забранени.