талибан ли си?

Винаги съм се чудила защо едни смятат евреите за комунисти, а други за алчни капиталисти. По същия начин Западът и Модерното са мразени от различни хора – японци, руснаци, радикални мюсюлмани, китайски националисти, немски романтици, хитлеристи, радикални антикапиталисти в самия Запад … Различните хора имат различни причини да не харесват Запада, но не всички могат да бъдат наречени оксиденталисти.

Оксидентализмът е опростенческият дехуманизиран образ на Запада, нарисуван от враговете му. Той се ражда в Европа ( а не в Корана), откъдето е пренесен в другите части на света – по същия начин както шарените френски платове се изнасят за Таити, където се възприемат като национално облекло, което художниците увековечават като пример за тропическа екзотика.

Един от начините да се опише оксидентализмът е да се направи хронологичен или регионален преглед. Иън Бурума (в момента професор в любимия ми Bard College, NY) и Авишай Маргалит ( Institute of Advanced Studies, Princeton, NJ, приютил някога Айнщайн), обаче, избират друг метод: идентифицират отделните елементи на оксидентализма, които могат да бъдат открити във всички периоди на всички места, където се проявява този феномен.

За да стане по-ясно, ще цитирам самите автори: “Тези елементи, разбира се, са свързани и образуват верига на враждебността – враждебността към Града с неговия образ на безроден, арогантен, алчен, упадъчен, фриволен космополитизъм; към западното мислене, проявяващо се в науката и разума; към уседналите буржоа, чието съществуване е антитеза на самопожертвувателния герой; към неверника, който трябва да бъде смазан, за да се отвори място за света на чистата вяра.”

“Историята, която разказахме в тази книга, не е манихейска, не е за една цивилизация във война с друга. Напротив, това е разказ за взаимното заразяване, за разпръскването на лоши идеи. Това може да се случи и на нас днес, ако се поддадем на изкушението да отвръщаме на огъня с огън, на ислямизма с наши собствени форми на нетолерантност [ … ] Не можем да си позволим да затворим нашите общества като защита срещу онези, които са затворили своите. Тогава всички ще се превърнем в оксиденталисти и няма да остане нищо, което да защитаваме.”

Ето мъничкият предишен текст за книгата.

Ако искаш да стигне до повече хора, гласувай за блогчето тук, адни го Technorati и т.н.

Advertisements

10 thoughts on “талибан ли си?

  1. ‘Талибан’ все ми звучи като ‘дюстабан’, но второто не е заплаха за самото себе си. 😉

  2. Смятам за много опасни призивите нетолерантността да се посреща с толерантност. Това е рецепта за самоубийство.
    Веднъж споменах в блога ти за съвета на Ганди към европейците да се противопоставят на Хитлер чрез ненасилие. За щастие са се намерили и хора, които са му се противопоставили чрез насилие.
    Толстой пък със своето учение за „непротивление злу насилием“ бил против Руско-турската война. Добре, че царят и народът не са го слушали, иначе покрай неговия хуманизъм и миролюбие можеше освен арменски геноцид да има и български.
    А ако мина от исторически към махленски събития – в моя квартал цигани периодично линчуват българи и по моето скромно мнение това ще продължава, докато виновните не се наказват. Ще ми се Бурума и Маргалит да ми обяснят къде греша.

  3. Всяка теория развивана от професори започва с приемане на удобни начални условия, след което се доказват всички онези неща, които иначе не биха били верни. В общи линии светът е прекалено сложен за да могат двама умници да ни го обяснят в една книга и да ни дават съвети как трябва да изглеждат нещата. Разбира се книги, в които се говори по злободневни теми, като Близкия Изток се харчат добре по сергиите.

  4. Разбира се всеки може да си почеше езика, особено когато не знае за какво говори 🙂

  5. Именно, а не очакваме такива неща от професори!

    Сериозно, от резюмето ти мисля става ясно с каква книга си имаме работа, съжалявам, че не съм грабнат от прозаичните и идеи. Айнщайн може и да е бил приютен в същия институт, но едва ли е оставил аурата си там в помощ на кандидат-мислители. В днешно време май наистина стана така, че всички пишат книги, но никой не чете.

  6. Впрочем заглавието на книгата е получено чрез „обръщане наопаки“ на „Ориентализмът“. Тази по-ранна книга е основен (и, доколкото знам, крайно зловреден) труд на християнина-ислямист проф. Едуард Саид.
    Не разбирам с какво „Оксидентализмът“ толкова дразни Невромантика. От твоята рецензия изглежда, че книгата е добра, като изключим пацифистичния й уклон.

  7. а защо милитаристичният уклон да е по-добър? всъщност авторите не се опитват да оневиняват, а да разясняват.

  8. Защото работи при условие, че добрите са по-силните. Докато пацифизмът гарантира поражението (и нерядко физическата смърт) на добрите дори когато те са по-силните.
    Не знам дали Ева Браун между целувките е опитвала да убеди Хитлер, че не е хубаво да изтребва евреите и циганите. Но мисля, че и да е опитвала, нямало е да постигне нищо. Докато руското настъпление и западните бомбардировки постигат нещичко.

  9. Извинявай, че пак вземам думата, но току-що попаднах на нещо, което не мога да се сдържа да не преведа:
    „Враговете на нетолерантността не могат да бъдат толерантни или неутрални, без да стигнат до самоубийство. А на застъпниците и апологетите на фанатизма, цензурата и самоубийствените атентати не трябва повече да се позволява да се крият под чадъра на плурализма, който те така открито се стремят да унищожат.“
    Цитатът е от „Богобоязливи люде: защо толкова се боим да не обидим мюсюлманите“ от Кристофър Хичънс:
    http://www.slate.com/id/2171371/

Коментари са забранени.