Григор за приказките

Здравословна храна

И още една история от вечерните ремонти на чии ли не компютри.

Клиентите ми се бяха опитали сами да си чистят вирус, и като резултат дискът им беше сериозно поомазан. Успях да спася системата и данните, но исках да проверя диска за грешки, а след това и за вируси. А дискът беше голям и доста пълен, така че въпреки бързата машина се очертаваше поне час чакане.

– Чичко, ще може ли да се оправи компютърът?

– Поли, не пречи на чичкото! – обажда се от другия край на масата майката. – Искате ли да вечеряме, докато минат тези проверки?

– Ще може, Поли. Да, благодаря ви.

– Ще сложа направо тук, в хола. Не зная дали харесвате здравословна храна, но ние много я уважаваме. Особено заради детето. Много е важно организмът му да получава пълноценна, балансирана и здравословна храна. Пък и ние покрай него, и за нас е от полза, поддържа ни… Поли напоследък се оплаква, че децата в училище й се смеели, че била понапълняла, затова й регулираме храната. Само пълнозърнест хляб, от нелющени зърна, много е богат на витамини. Зеленчуците ги купуваме само от проверен производител, който не ги тори с изкуствени торове. Много плодове и натурални плодови сокове, изобщо грижим се. Малко по-скъпичко е, но за щастие можем да си го позволим.

– Чудесно е така. Виждам, че не сте вегетарианци?

– Не, не сме. Всъщност ние с мъжа ми рядко ядем месо, но за детето белтъчините са важни. Сиренето го купуваме от село, домашно, за да е истинско. Два пъти седмично задължително готвим риба. Като идем на ресторант или на почивка, ядем каквото има, но в къщи гледаме диетата да е качествена. Харесва ли ви мусаката?

– Разкошна е. – Наистина е отлична. И не мога да отрека, не са орторексици. Храната им е реално пълноценна и полезна, дори специалист трудно би съставил по-добра диета. Приятна изненада на фона на днешната действителност, пълна с изкукали на тема “правилно” хранене маниаци.

– Чичко, а филмите за Изаура ще се запазят ли? Още не съм ги догледала. И Покемоните.

– Мисля, че да, Поли. – Вглеждам се внимателно в нея. Най-обикновено осем-деветгодишно дете. Добре възпитано, наглед интелигиентно. Какво точно не наред чувствам?…

– А онзи сериал за Мерседес и Фелипе, забравих как се казва? Че татко едвам го намери.

– Надявам се да се запази… Поли, обичаш ли приказки? – Лапвам последната хапка десерт и оставям лъжичката.

– Амии… Да. Гледах за Нова година приказката за Пепеляшка, много беше хубава. А преди това бях гледала една приказка за една китайка, дето отиде да воюва, и тя беше хубава. Ама не помня вече как се казваше, отдавна беше…

– А четеш ли приказки? Или мама чете ли ти?… Чела ли ти е като малка?

– Не. На филм са по-хубави.

– А какви книги харесваш?

– Амииии… Чета си учебниците. Всяка вечер, заедно с мама…

– Нямаме много време за книги – намесва се майката, лекичко изчервила се. – С това натоварване и на работа за мен, и в училище за нея, и като учим вечер по два-три часа, вече нямаме сили за четене. Гледаме по някой филм, и заспиваме… – Тя става, прибира чиниите и ги понася към кухнята. – Може ли да ви оставя за мъничко? Само да измия чиниите, че миялната машина е повредена…

– Разбирам ви. Няма проблем, ние с Поли ще се позанимаваме, докато проверявам компютъра. – Нищо осъдително в това да те мачка преумората, и да нямаш време за книги. И аз съм така, а допреди десетина години без поне една нова книга на ден не можех да заспя. Но усещането, че съм по-близо до идеята какво не е наред с детето, не ме напуска. Оглеждам се – върху шкафа отстрани има купчина вестници. Вземам един, отгръщам го на кръстословицата, и измъквам химикалка от чантата си.

– Поли, ще ми помогнеш ли да порешаваме кръстословица, докато чакаме компютърът да стане готов? – Бързо оглеждам кръстословицата. Стандартните кръстословичарски думи, които свикналите с този жанр сигурно вече попълват направо с гръбначния си мозък. Нищо, ще импровизирам:

– Двете имена на бразилска актриса, изпълнителка на ролята на Изаура. – Напрягам ума си; за щастие, по чудо успявам да се сетя. – Започва с “Л”, завършва на “ш”. Поли, сещаш ли се?

– Не. Не я зная. – Тя въздъхва.

Ама съм глупак. Кое осем-деветгодишно дете ще помни имената на актьори? Я да посваля летвата.

– Добреее… Тук има “Приказка от Шарл Перо”. Започва с “Котаракът в”, и има още пет букви за попълване.

Поли мисли известно време, след това отново въздъхва… Случайност?

– Плодът, с който злата вещица се е опитала да отрови Спящата красавица. С шест букви.

Поли най-старателно мисли. Пробва едно-две неща на броене на пръсти, но се отказва. Да не би да има някакво нарушение на паметта?

– Китайска принцеса, преоблякла се като мъж и воювала в китайската армия. С пет букви, започва с “М”.

– Мулан! – изстрелва Поли и направо грейва. – Онази от филма, нали?

– Точно така… По какво принцът издирва избягалата от бала Пепеляшка?

– По обувката! Кристалната, дето ставаше само на нейния крак. И лошите й сестри я пробваха, но не им стана, а само на нея стана, и принцът я позна! И се ожени за нея!

– Благодаря ти. – Правя се, че пиша. Определено и дума не може да става нито за проблем с паметта, нито за ниска интелигиентност… – Името на една от костенурките нинджа, започва с “Д”?

– Донатело! – Поли отново грее от удоволствие.

Малко по малко картината се оформя. Поли може да изброи всички главни героини и герои в няколко известни сапунени сериала и в няколко анимации за деца, най-често многосерийни и нискосъдържателни, да разкаже сюжетите им – и с това светът й свършва. Не знае други градове в България, освен София и Мичурин (била е там на почивка). Нито пък дори един град извън България. Чувала е, че САЩ, Франция и Англия са държави, но няма представа къде са. Всъщност, няма представа, дори детска, и какво е държава. Знае какво е Витоша, но не и какво е Рила или Пирин. За Балкана са учили някакво стихотворение, не може да си го спомни, но помни, че е планина. Някъде. Не знае къде точно.

С ученето положението не е много по-добре. Знае прилично добре утрешния урок, но няма никакъв спомен какво са учили преди седмица. Нито пък разбира защо й е да го помни – нали вече е минало, изпитали са я на него, пак ли ще я изпитват? Чете добре, но пише с ужасни правописни грешки. Повече, отколкото на най-слабите второкласници по мое време. Не, учителката не й се карала. Даже я давала за пример – тя пишела най-добре в класа…

Но най-трагично е положението с приказките – извън изгледаните на филмчета четири-пет не е чела или чувала нито една. И според мен това е най-страшното. Не е могла да научи от тях, че е добре да си верен, а не да предаваш. Че печелят добрите и щедрите, а не силните. Че “красиво” означава не само рокличка или панделка. Че доброто е по-силно от злото, и накрая винаги побеждава, колкото и да е силно злото… Цялата вселена на приказките, цялата им мъдрост и богатство, е минала покрай нея, оставяйки в най-добрия случай дребни прашинки…

– Благодаря ви много, че ме отменихте покрай Поли. – Майката се е върнала от кухнята. – Чух, че сте лекар. Как ви се струва храненето ни?

– Хм… В едно отношение малко непълноценно. – Опитвам се да го кажа с най-приятелски и мек тон. Като добър приятел, който иска да помогне със съвет, а не да критикува.

– Моля ви, кажете! Задължително ще го вземем предвид! – Майката внезапно е загрижена. Слава богу, не конфронтирана.

– Физическата храна е просто идеална. Не познавам специалист, който да може да подбере по-добра. Но ми се струва, че има нужда от малко по-пълноценна диета за ума й.

– Хм? – Жената усеща, че казаното е с най-добри чувства, но някак не успява да го асимилира. Смяната на темата май е била прекалено рязка.

– Блюдата на масата са храна за тялото ни. От нея то се поддържа и изгражда, и ако е качествена, расте здраво и силно, нали? Точно същото е с духовната храна, и личността ни. Духовната храна трябва да е здравословна, силна и достатъчно, за да се поддържа и расте личността ни здрава и силна. Извинявам се за тромавата аналогия…

– О, разбирам ви, разбирам ви! – Очите на майката на Поли направо блесват – къде от желание да научи нещо ново, полезно за детето, къде и от облекчение, че няма да я критикувам. – Препоръчайте ни подходящи неща!

Слава богу, с тази жена може да се говори. Дори с моя подход на слон в стъкларски магазин успях да открехна вратата.

– За нейната възраст най-подходящи са хубавите приказки. Те са вековен концентрат на мъдростта на човечеството, поднесен във вид, идеално смилаем за деца. И личността не затлъстява от тях, колкото повече попие, само е по-добре. Енциклопедии за деца, пътеписи, приключенски неща също са чудесни – но най-пълноценни са приказките. Не само за нея, но и за нас. Аз съм по-голям от вас, но никога не пропускам възможността да препрочета хубава приказка. Така поддържам личността си, точно както фитнесът и аеробиката поддържат тялото. А личността е много по-важна и в бизнеса, и във всекидневния живот, отколкото физиката…

Разменторствах се. Мамка му, кога ще се науча да поднасям нещата в лек и учтив вид? За щастие, майката на Поли е добронамерена, и не е тъп и ограничен човек, ако и също да има нужда от по-силна духовна храна.

– Мислите ли, че ще й помогне? Някои специалисти казват, че приказките са вредни за децата, защото ги откъсват от реалния свят.

– Прекаляването с приказки наистина може да има този ефект. Но за него е нужно детето да се занимава от сутрин до вечер само с тях, и да не се интересува от нищо друго. Надали Поли ще стигне дотам, а и да стигне, винаги могат да се вземат мерки… А иначе, приказките са концентриран опит именно от реалния свят. Те дават в едночасов разказ това, което иначе отнема дори на интелигиентен човек години, за да го разбере от горчив опит на свой гръб.

– Мммм… Май наистина е така. Като се замисля, много важни и ценни неща съм научила точно от приказките, които дядо ми четеше като дете.

– И ако можете, й ги давайте не само като филми, но и като книги. В сравнение с филмите, книгите са като пълнозърнест черен хляб до белия хляб. Иска повече дъвкане, и наглед е непривлекателен – но упражнява челюстите на ума, и го свиква да се справя истински. Да сглобява, да мечтае, да визуализира, да търси смисъла сам, а не да разчита наготово… Да, има и чудесни, мъдри и ценни филми. Но като цяло книгите са по-истинската храна, те упражняват мозъка, развиват го и го поддържат във форма…

Прекъсвам се на средата на думата. Пак се разменторствах.

– А кои книги са хубави? Помня, като ученичка бях чела една книжка за едни италиански ученици, мисля че се казваше “Сърце”, много ми хареса.

– Наистина е чудесна книга. Но може би все пак трябва Поли да мине първо през приказките. Те дават основата, над която книги като “Сърце” надграждат…

Докато пресичам улицата към колата, си мисля – дали не прекалих? Дали не ме взеха за нахално куку? Мисля, че не – все щях да усетя отсянка в отношението.

И ще е добре, ако по някакъв начин започна отново да заделям време за четене на хубави и полезни книги. От много време вече умът ми мързелува, и личността ми мъничко по мъничко изтънява. Време е да ги пораздвижа.

Advertisements

3 thoughts on “Григор за приказките

  1. Хубав пост, само че за мен нещата имат и друга страна.
    Случвало ли ти се е, когато във възрастно състояние си препрочитала приказка, да се шокираш? На мен – доста често.
    Имаше например една приказка на братя Грим (не помня заглавието) за доведено и заварено момиче, които последователно гостуваха на вещица. Завареничето беше много работливо и оправно, затова вещицата го позлати и го надари да ръси жълтици от устата си. Доведеничето се прояви като мързеливо и некадърно (нали му липсваше домакински опит), поради което вещицата го почерни и прокле да ръси змии и гущери с всяка дума. И това се водеше част от хепиенда.
    Мисля, че ако изобщо разказвам на децата си тази приказка, ще измисля продължение а ла Шрек: след като принцът отвежда златното момиче, случайно идва негърски принц, който въди змии и гущери за домашни любимци, и харесва черното момиче.
    Изобщо според мен на повечето приказки им липсва нещо важно – великодушието към победения.
    А приказките за мързеливата съпруга/снаха, която вкарват в пътя с всякакви средства, нерядко с бой?
    Григор е прав, че приказките са концентриран опит – но според мен част от този опит е отровен.

  2. Днешните “приказки” са “Ю-Ги-Йо”, “Покемон”, “Немо”, “Робот”, “Аватар”, “Шрек”, “Нарния”…. Възприемат ги като “звук” и “картина”. И в миналото книжките с картинки бяха по- интересни, нали? Написаната приказка е “по- мъртва”, отколкото филмираната приказка. Защото използва методи- език и символи- писменост, които са все “продукт на интелекта”, т.е. създадени от човека неща. Бог създал слънцето, земята,…, човекът. Вдъхнал му живот и … спрял. Нищо не се казва за език, култура, традиции,…Не се споменава дори и за приказки.
    Като всяко нещо, създадено от човека, книгите, са преходно явление. Знам, че истината боли, но тя е най- прекия път към излекуването (от заблуди, недоразумения, очаквания, безпокойства, тревоги…). Истината е, че днес книгата не е това, което е било в миналото. Днес съществуват нови медии, които боравят не със създадените от човека и затова несъвършени език и писменост. Те са толкова реалистични, че хората (не само децата!) ги предпочитат пред опосредственото слово.
    Представете си едно дете, което е седнало в ъгъла на дивана след училище и чете : “… И тогава птичката запяла в клоните на дървото. Нейната песен била вълшебна, а вятърът я отнесълтолкова далече, че принцът, който седял на прозореца я чул….”. А сега наблюдаваме същото дете в същата поза, но вече гледащо екрана. А там- цветове, форми и музика пресъздават гореописаната с думи картина. Кое според вас ще вдъхнови по- ефективно детето да възприема мъдростта от приказката или да мечтае?
    Изводите може сам всеки да си направи и каквито и да са те- все ще са верни.
    Искам само да допълня за това какви ли умения ще развият децата ни от това директно възприемане на цветове, форми и звук, на което е изложен всеки с достъп до новите медии. Фенът на фантастиката в мен  предполага, че развивайки своите сетива, нашите потомци ще си “ припомнят” телепатията, телепортацията, телекинезата (как само героите от Аватар управляват стихиите- вода, въздух и огън!) и другите теле- …. , които човекът е “забравил” може би в момента, в който е решил, че е по- лесно да прочете книжка за близката планина, отколкото да отиде там лично и да я “ изследва”. Така и днес виждаме, че е по- лесно и по- ефективно да го видиш филмирано, документирано, отколкото да го прочетеш.
    Все пак, обаянието на книгата, вярвам, няма да изчезне. Тя ще остане хранител на човешка мъдрост и всеки, който пожелае, може винаги да сравни своето познание с това на написалия книгата. За това нямам съмнения. По- скоро нещата са несигурни при новите “носители на мъдрост” и методи за комуникация- интернет, смс- и, клипове, холограми… Ех да беше Омир жив! Какви ли чудеса щеше да създаде с днешните технически възможности! Как ли са се притеснявали хората от неговото време, че книгите ще “отнемат” от умствените способности на бъдещите хора? Та нали преди книгите, мъдростта се е предавала “наизуст”, от уста на уста…
    Вярвам, че цветовете, формите и звукът ще приближат човека до природата и може би зад ъгъла ни чакат не само колонии в открития космос, но и разговор с овца или с морков, например  Какво ли си “мисли” една овца и как да обменим мисъл с нея? Няма да стане с познатите, създадени от човека методи. Начинът трябва да е , директен, природен… И няма да се учудя ако този начин вече съществува в главичката на моя син, който също предпочита знанието на цветове, форми и звук пред четенето. Ако не сте се заразили от моя оптимизъм, предлагам да се поразровим във вестниците от началото на 19 век и да се посмеем колко опасно е да се вози човек в автомобил, който се движи с повече от 25 км/час  Рискувате затруднено дишане, нарушено кръвно налягане, прекъсване на правилното функциониране на органите в тялото и накрая умопомрачаване (полудяване). Хората, които са писали тези статии искрено са вярвали, че това е така, което всъщност най- много ме развеселява. Надявам се и вас.

  3. Мисля, че темата не е за приказките, а за четенето на приказки и изобщо на книжки. Как филмите развиват въображението?

Коментари са забранени.