браво на Ангел

Ангел Грънчаров е един от най-енергичните и неуморни просветители в тази страна. Той обича да философства в текст и видео формат. Най-любимата му тема е свободата. Пише доста за политика.

Може да го чета рядко; може да не съм съгласна с доста от неговите позиции, да не ми харесва начинът му на изразяване, нито пък на комуникация с читателите, но не мога да не му се възхитя: наскоро Ангел издаде единайсета книга, като в същото време преподава, блогва, публикува статии.

И до ден днешен не мога да проумея защо беше изхвърлен от Блогосферата. Не спира да ме удивлява и удоволствието, с което някои блогъри му се подиграват.

На Ангел ще пожелая да пренасочи част от енергията си към разширяване на собствените си хоризонти – и навътре и навън, което би довело да намаляване на количеството генерирани материали.

Знам, че този текст може да го обиди, както се случва обикновено, но … да сме живи и здрави 🙂

Вижте интервюто с него тук – оттам има и връзка към блоговете му. Все пак ето един линк към основния му блог.

Advertisements

14 thoughts on “браво на Ангел

  1. Този линк, който си дала към негов блог беше първият, на който попаднах в интернет.Не го чета много често, но щом има енергията да се занимава с всичките тези работи, защо да не го прави.На него и на теб пожелавам много късмети и успехи за вбъдеще, не само в блогосферата 😉

  2. Хм, мисля, че мога да отговоря защо не е толкова обичан, поне сред разни блогъри – защото спамеше. Аз лично съм потривал няколко коментара, които си бяха чист спам – сензационно заглавие и link към неговия блог, в който па нямаше нищо такова.
    (мисля, че и Пейо го беше изловил в такова нещо, само че само беше изтрил link-а, не целия коментар).

    На мен по принцип стилът му не ми харесва чак толкова, обаче основната причина да не го обичам изобщо е тоя спам. Човек, който не спазва nettquette, не заслужава почти нищо…

  3. аз също не съм най-големият му фен, но според мен го изхвърлиха, заради атаките му към конкретни политически лица. Почти никой не желае да се конфронтира с президента или доган. Доста неприятни истини написа и по повод сестрите ни в Либия.
    А Блогосферата на Капитал си пази хляба. Някак си стана модно останалите блогъри да го плюят, за да си вдигнат рейтинга. Все пак тази надпревата в рейтингите гъделичка суетата.

  4. аз разбрах за него от предаване на иван бедров по би ти ви в което грънчаров бе гост и пример за успял блогър. отделих му няколко часа от времето си. повече не заслужава.

  5. @Павел Танков: В случая „блогосфера“ трябва да е „Блогосфера“-та – RSS-агрегатора на вестник „Дневник“, съдържа блогове, които се предполага да са най-добрите/интересните български блогове, несвързани с икономика или политика (за тези, които са свързани с икономика и политика е „Мегафон“ на „Капитал“). Иначе с малка буква „блогосфера“ е съвкупността от всички блогове.

  6. Убеден съм, че има някаква грешка, за да се възхищаваш на Ангел Грънчаров. Или не помниш първите му моменти на навлизане в интернет, или не си прочела по-задълбочено някои безумни негови творения.
    Васил Колев е дал част от обяснението – Грънчаров беше ужасно напорист в постването на коментари в чужди блогове, съдържащи линкове към негови статии, несвързани с темата. Това е спам, и веднъж като се обясни на човека, че не е редно, би следвало да разбере, но не стана така.
    Личното ми мнение е, че беше изключен от агрегатора на Капитал заради това, че подразни ужасно много хора с поведението си в интернет, а не заради това срещу кои политици е писал. Всеки може да пише срещу всеки в интернет, и някак това, че става дума за преподавател, пишещ книги, не означава непременно, че е авторитет или доверен източник.
    Логореята и прекалено многото информация рано или късно имат обратен ефект.

  7. Змеев, а може би ти не си прочел достатъчно задълбочено на какво точно се възхищавам 🙂

    Изваждането на Ангел от Блогосферата пречи ли му да оставя спам?

  8. Благодаря на толкова любезната Лидия Стайкова за представянето – пък макар и нелишено от полагащата се доза ирония 🙂 Но това си е нейн авторски стил, така че в никакъв случай за нищо не мога да ти се обидя 🙂

    Една поправка: последната моя излязла от печат книга, именно СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ („Кратка психологическа история на съвременна България“) е 12-та издадена моя книга, а не 11-та 🙂

    А по повод на някои от коментарите мога да кажа само това: по добър нашенски обичай тия, които нямат какво особено да кажат или да напишат в интернет, наричат „спамери“, „логорейци“ и пр. ония, които имат какво да кажат и напишат 🙂 Творческата и личностна импотенция е доста зла и завистлива, но това не учудва особено много ония, които са напреднали поне малко в познанието на българската душа 🙂

    Успехи, Лидия!

  9. Коментарът на г-н Грънчаров може да изясни причините за неговата непопулярност дори на човек, който за пръв път стъпва в българската блогосфера :-).

  10. Lyd, имаш грешка относно това кой е мъдър: мъдър е който знае, че не знае. Просто си се разсеяла в час по философия та си пропуснала тази тънкост…

  11. Браво г-н Грънчаров, ето че и ти си окомуш момче. Значи печелившо било да лижеш Костовия задник! Ами продължавай в този дух, хвали неудържимо негодниците и комунистическите агент-провокатори и скоро ще заслужиш я безплатна почивка в луксозен курорт, я нов Мерцедес, я разни други благини.

    Да си гъзолизач в България е много изгодно, г-н Грънчаров, много!

    Сега сигурно отново ще ме наречеш ченге или червен, или комунист.
    То, аслъ, от комунистически философ като тебе може ли човек да очаква някаква по-свежа или нестандартна мисъл…

Коментари са забранени.