Истанбул (книгата)

За Орхан Памук бях чула две неща – че не бива да не знам кой е Орхан Памук ( и защо да не бива?!?) и че е тежък (тягостен?) за четене. Всъщност бях пуснала и двете покрай ушите си. Не помня как си купих “Сняг”, която все още не знам кога ще ме повика да я прочета. Преди около седмица си купих “Истанбул” и я зачетох, след което си купих още две памукови книги поне.

Наистина я прочетох доста бавно. Съдейки по размера и времето, което отделям за четене, можех да я прочета за ден-два, но се проточи цяла седмица. Не е така увлекателна като сравнимата с нея книга на Амос Оз, но е много близко до мен, защото дишам същия въздух тук – тук хората забогатяват по същия начин, душите им обедняват по същия начин, в подобна среда. Разбира се, след падането на османската империя Истанбул и Хасково са имали различни влияния, но има нещо толкова общо в самата основа на тъканта им, че въпросните влияния са оставили като че доста повърхностен отпечатък. Тъканта, която покрива плътно семената и им позволява да растат само под нея. Понякога се намират пролуки и мекото жълто стъбло може да пробие навън и да стане зелено. Или това е само сънят на парниковото цвете…

“Истанбул” има и познавателна стойност: отвори някои любопитства – за Ататюрк, за забранените суфи текета и пр.

Ако си интроверт, който си пада по скучни книги и саморефлексия, ще ти хареса; може дори да те вдъхнови. Ако не, не се мъчи. Според мен не е задължително човек да знае кой е Орхан Памук или който е и каквото и да е друго (без сарказъм!). По-важното е музата да е с теб. Останалото е снобизъм.

Advertisements

5 thoughts on “Истанбул (книгата)

  1. Особен е за четене Памук. Бавен, наистина бавен. Първото негово нещо, което ми попадна преди… 6 години беше „Черна книга“. За мен се оказа поглъщаща, но някак толкова наситена, почти концентрат… че не я дочетох. Още си чета „Истанбул“ , бавно и с много паузи за размисъл и вътрешни разходки – подариха ми я на английски преди да излезе тук. Много харесвам „Името ми е Червен“ – рядко книга успява да те постави „в обувките“ на всеки от участниците в историята. Магичен разказ с много фин усет за нюансите на човешките характери.

    А теб чета с истинско удоволствие:)

  2. Рискувай;) Най-страшното, което може да ти се случи е… да не ти хареса. Мен ме грабна и не ме пусна до края… даже и малко след това. Всяка глава в книгата е разказ от името на различен герой. В първо лице единствено число. Един от тях е убиец. До последно не можеш да разбереш кой, но това далеч не е най-важното. Специална книга е:)

Коментари са забранени.