Истанбулски skyline

Снощи тъкмо щях да си лягам и реших да почета малко. Оказа се, че съм на стр. 108 от “Истанбул”, а там ме чака поредната черно-бяла снимка – Истанбул откъм морето, обвит в сутрешна мъгла. Веднага видях четири плана и реших, че е чудесен начин да изпробвам едно от пъривте неща, които човек трябва да научи, за да прави акварел – как се постигат по-светли и по-тъмни тонове от същия цвят.

В капачка или палитричка с легенчета (продават се във всяка обикновена книжарница) разбъркай вода и боя, за да получиш разтвор в най-светлия тон. Не гледай колко е светъл разтвора в легенчето, а пробвай на хартия. Нормално е в легенчето да изглежда доста по-тъмен.

Само с този разтвор и една-единствена четка можеш да направиш рисунка. Ето какво направих аз:

Скицирах с молив. Използвах по-мек молив, защото ако е прекалено блед, а ще рисуваш в по-тъмни тонове, може да ти изчезне рисунката и да не виждаш какво оцветяваш! Меките моливи са с обозначение В. Колкото по-голяма е цифрата пред В, толкова по-мазен и плътен е моливът. Не се чувствай гузен заради предварителното скициране. Повечето велики художници го правят. Забрави изискванията на учителя по рисуване да използваш направо акварела.

Предварително си наумих кои части да оставя бели, за да придам отблясъците на слънцето по морската шир. Някои съвременни художници използват cheat mode – залепват разни неща върху повърхностите които искат да останат бели, а после ги отлепят. Но не и аз. Аз съм майстор. Пък и нямам от това вещество.

Използвах доста дебела кръгла четка ( #10, но не съм сигурна дали всички номерации са еднакви) за всичко. Първо, с нея бързо се покриват големи повърхности (Не е хубаво част от слоя да засъхне и докато се опитваш да покриеш голяма площ, без да искаш да повториш отново някой участък. Повтореното ще изглежда по-тъмно. Всъщност това е днешният урок.). Второ, връхчето й е тънко и могат да се правят и по-фини детайли.

Нанесох един пласт на целия лист (внимавах да не зацапам определеното за бяло). Почаках да изсъхне. Всъщност не чаках, ами го изсуших със сушоара, понеже нямах търпение. Така направих и с останалите пластове.

Първият пласт можеш да видиш като небе и част от морето.

Вторият пласт нанесох върху сградите, лодките и цапнах малко за вълни, понеже още не знам как да направя море. Изсъхна.

Третият пласт пренебрегна най-задния ред сгради, за да изглеждат по-бледи, в далечина и покри всички останали сгради и лодките.Изсъхна.

Четвъртият пласт покри само първия ред сгради и лодките.

Ето как, само с едно легенче разтвор направих пейзаж, в който има дълбочина.

Имам една грешка: не знам как минаретата станаха малко по-тъмни от втория ред сгради, към който принадлежат – явно съм се поразсеяла и съм ги минала още веднъж.

Важното в случая е човек да има вяра, че ще се получи, понеже докато нанася поредния пласт почти не личи, че ще се получи по-тъмен.

С почти суха четка минах части от бялото, за да се получат малки петънца, та отблясъците да бъдат по-реалистични уж.

Това което трябва да запомниш:

Тъмното не може да стане светло, затова планирай добре предварително. Ако искаш бели участъци, просто не ги оцветявай.

След изсъхване на един слой, нанасянето на следващ от същия разтвор прави участъка по-тъмен.

Ето ти и професионални рисунки от Истанбул :), които някой любезно предостави в коментарите.

Advertisements

20 thoughts on “Истанбулски skyline

  1. Получило се е много добре 🙂 А защо не пробваш същата рисунка, но в цветен вариант? С нюанси на червеното примерно…?

  2. Зорница, взе ми думите от устата:)
    Рисунката е много хубава, а от вчера и аз се каня да зачета Истанбул…..

  3. Ами то все тая в какъв цвят ще го направя 🙂 Процесът е един и същ. Освен това, за вас мога да сменя цвета с фотошоп 😉

  4. Всяко нещо с времето си 😉 Имайте търпение. Докато се уча да работя с цветове, вие пробвайте с един цвят и разкажете 🙂 и покажате 🙂

  5. като гледам рисунката си задавам въпрос защо липсват отражения на сградите във водата. малката лодка също няма отражение. иначе поздравления за начинанието.

  6. не казвам ме е невъзможно но е странно. може би заради сутрешната мъгла.

  7. Ах, Лид, браво! ЗАВИЖДАМ ти за времето, което имаш! Аз прекарвам по 2 часа в път всеки ден 😦 … рисувам наум. 😦

  8. Wild Nights ! Wild nights!
    Were I with thee,
    Wild nights should be
    Our luxury!

    Futile the winds
    To a heart in port –
    Done with compass,
    Done with the chart.

    Rowing in Eden!
    Ah! the sea!
    Might I but moor
    Tonight in thee!

  9. Опитвам се , Вал.

    By the way, the poem above „Wild Nights“ is from Emilly Dickinson,
    … very good spiritual friend of main.
    Sorry, for not making it clear.
    In the futute I’ll try not to misrepresent my
    coments and my writing.

    Емили Дикинсън навремето бе преведена на БГ от Вл.Свинтила
    и от ЦВЕТАН СТОЯНОВ.
    Превода на Свинтила е „катастрофа“.
    Превода на Ц.Стоянов е полет.

    Харесва ми ,
    че нямаш интернет у дома.
    Свобода.
    Liberte Cherie –
    и си личи.

    Завиждам ти.

    Бисер

  10. Моята бг книжка на Емили няма преводи на Свинтила, но има не само на Цветан Стоянов – 5-6 души са превеждали, вкл. Атанас Далчев 🙂

  11. Biser,
    I guess the university studies remained deep my past… What a pity! 😦

    The verses you cited did remind me of something quite familiar, just couldn’t guess what… 🙂

    If the internet remark was for me – do have internet at home now (we must obey the appeals of life)… 🙂

    Mais je suis tres libre, c’est vrais! 😉

  12. Хахахаха! Аз пък така или иначе не съм научила нищо в университета. Човек винаги може да използва Google и да провери чие е стихотворението 🙂 А Емили е писала хиляди, все пак 🙂 Вал, толкова е лесно и просто човек да бъде безсрамен, да няма цялата обща култура на света, да поставя запетайките където си иска и да прави правописни грешки 🙂 Направи още една крачка в свободата си 🙂

  13. 🙂 Че кой оспорва свободния избор и кой ратува за висока обща култура? За мен да бъдеш безсрамен си е чар, но в друго измерение, което не засяга пунктоацията или правописа… 😉
    Свободата никога не ми е била проблем – проблем ми е любопитството. 🙂
    Хич и не мисля да се рова в google – Бисер си е цяла банка за информация – thanks again, Biser! 🙂

Коментари са забранени.