откъде се взе хранителната криза

Човек колкото и пари да има, все пак трябва да яде. А ако няма достатъчно произведена храна? Цените скачат и летят нагоре и нагоре. За някои хора става невъзможно да се хранят, освен ако не си произвеждат храната сами.

Представи си, че утре цените на храните се повишат толкова много, че ти е невъзможно да си купиш храна. Чак тогава ще се сетиш че си можел да обработваш реституираната нива на дядо. Но ти не знаеш как да го правиш, нямаш технически средства, а и до нея отдавна не достига вода, понеже напоителната система се е разпаднала с времето.

Твои близки в чужбина или Червният кръст може да ти осигурят помощ известно време докато започнеш да изкарваш първите реколти. Ами ако нямаш земя?

В тази ситуация се намират милиони хора по света – или нямат собствена земя или са се отказали отдавна да я обработват.

Защо са се отказали да я обработват?

Защото е било много по-евтино да внасят храна от други страни вместо да я произвеждат, а кой не предпочита да се храни по-евтино, пък и да не се налага да си приготвя храната сам?

Откъде е идвала досега тази евтина храна?

От богатите страни, както и от някои не толкова богати, но произвеждащи съседи.

Как е било възможно богатите страни (ЕС, САЩ, Япония) да имат такъв излишък на евтини храни? А ако са имали толкова много евтина храна, защо техните граждани са консумирали доста по-скъпа храна от гражданите на третия свят?

Богатите страни са произвеждали много повече храна отколкото им е нужно, защото правителствата са субсидирали фермерите. Ако произвеждаш нещо, а голяма част от разходите по това производство ги плаща държавата, ти струва евтино да произвеждаш, така че можеш и да продаваш евтино, та дори и да подаряваш.

Ето как европейските, американските и японските фермери са произвеждали толкова много, че са можели да изнасят в бедните страни на ниски цени. По този начин те са подбивали цените на местните производители. Ето как е замряло селското стопанство в бедните страни. Хранителните помощи също са спомогнали за това.

А защо европейците и американците са плащали високи цени за храна, при положение че се произвежда в собствените им страни?

Ами защото са имали по-висок стандарт. Защо да не им вземат повче пари като могат да платят?

Не е ли имало конкуренция отвън, която да спомогне за поддържането на по-ниски цени?

Не. Богатите страни издигат митнически бариери, през които труно проникват храни от бедните страни. Може и да идват банани, но не и неща, които се отглеждат от местните фермери. Още една причина бедните страни да занемарят селскостопанското си производство. Първата беше, че те внасят евтина храна от богатите.

Другата причина е, че суровите храни струват евтино, а когато се обработят, пакетират и брендират, вече струват скъпо. А богатите страни не пропускат такива стоки от бедните страни. Те купуват суровината им евтино, обработват и пакетират и после продават скъпо на гражданите си. Един добър пример е кафето.

В такъв случай фермерите трябва да са доста богати. Защо тогава непрекъснато се оплакват?

Защото не всички фермери получават субсидии. Всъщност субсидиите отиват при малка част от тях – при най-големите и най-богатите, които са се сдушили с правителствата. Другите произвеждат трудно и скъпо и продават скъпо в собствените си страни, защитени от чуждестранна конкуренция чрез митата. За тях не е възможно да изнасят, тъй като не могат да предложат толкова ниски цени като субсидираните големи на международните пазари. Ако още не си схванал – част от твоите данъци субсидират земеделските акули, които на свой ред съсипват селското стопанство на бедните страни.

Защо изведнъж се появи хранителната криза? Нали досега бедните страни са внасяли евтини храни? Защо не продължат да го правят?

Хранителната криза може да се появи винаги когато природата реши да се пошегува с производителите, но днес това не е единствената причина.

Една от важните причини днес е, че фермерите решиха да отглеждат други култури, от които се произвежда не храна, а биогорива, тъй като нефтът се изчерпва и поскъпва.

Ако правителствата продължат здраво да субсидират фермерите, по някое време няма да зависим от петрола, защото колите ни ще се движдат с олио, но ще има по-малко храна, а когато има по-малко храна, тя ще е по-търсена и ще струва по-скъпо.

Ето и другата причина за хранителната криза – повишеното търсене. Първо, населението на земята се множи. Второ, големи части от това население наскоро се позамогнаха (примерно китайската средна класа) и вече не искат да ядат само ориз, а и мръвчици, а за да ги има, трябва да се отглеждат повече животни, а те също ядат.

Никой ли не прави нищо, за да насърчи бедните страни да си произвеждат сами храната?

Разбира се, че прави. Например, Световната Търговска Организация. Тя задължава Япония да внася – 4-7.2 % от консумирания в страната ориз. В същото време, обаче, Япония, като всички богати страни субсидира своите фермери. Така че и те произвеждат доста ориз, и всъщност внесеният по задължение ориз стои с години в складове. Миналата година е била ососбено добра за японските фермери, и благодарение на изобилната реколта, Япония има 770 000 тона излишен ориз на склад.

Хм. Миналата година като цяло са се произвели по-малко храни. Ето защо цените са се вдигнали. Япония е купила голямо количесто от тях – не само защото има парите, но и защото е била задължена. Така наличната храна е намаляла още, а оттам се е повишила цената й. Някои не могат да си позволят тази цена и гладуват.

Защо, обаче, Япония е била принудена да купува излишен ориз?

За да подпомогне по този начин производителите от бедните страни – да има къде да продават земеделската си продукция и така да се измъкнат от бедността.

Да, но … те не могат да предложат атрактивни цени като субсидираните фермери от богатите страни. Ето защо по-голямата част от оризовата квота за Япония е внесена от … Калифорния.

Американският народ е платил данъци, част от които са отишли за субсидии на американските фермери – за да произвеждат излишен ориз, който да бъде купен от Япония, която не се нуждае от този ориз, понеже японските фермери произвеждат предостатъчно, тъй като японският народ ги субсидира чрез данъците си.

В същото време, при това изобилие на евтин ориз в САЩ и Япония, местното население си купува скъп ориз – по този начин подпомага вероятно дребните фермери, които не могат да изнасят, затова са защитени от външната конкуренция с мита.

Не е ли по-добре тогава да няма селскостопански субсидии?

Това е доста спорен въпрос. Фермерството е тежка работа, която зависи и от капризите на природата. Ако правителствата не насърчават никак фермерите, те просто се отказват – както е станало в бедните страни.

Ако всичко се оставя на пазарните механизми, производителите избират да произвеждат това, от което печелят най-много – ето как са предпочели биогоривата пред храните. Ако в един момент фермерите започнат да произвеждат храна само за собствени нужди, а останалата част от продукцията им е биоорива или нещо друго, то май трябва да грабнем мотиките и да видим къде е буренясалата дядова нива.

Сложен въпрос.

Само богатите страни ли произвеждат храни?

Не.В Азия има големи производители на ориз, които, обаче, в момента са спрели да изнасят към непроизвеждащите съседи. Защо? Защото цените на храните се вдигнаха в световен мащаб и правителствата на въпросните страни-оризопроизводителки предпочитат да задържат ориза в страните си, за да могат да поддържат по-ниски цени на вътрешния пазар. Така че за да изхранват собствените си граждани, се налага да отказват храна на съседите.

На мен, обаче ми е интересно какво са правили досега някои бедни страни, които не са произвеждали храната си? Какво са произвеждали?

В Китай е ясно какво. Ами в Африка? Там са застроили куп обработваема земя, за да строят градове по модела на Лос Анжелис. С какво се занимават техните жители?

Време е да понауча нещо по въпроса.

Ако намираш статията за полезна, гласувай за блога, за да достигне до повече хора.

Advertisements

18 thoughts on “откъде се взе хранителната криза

  1. Чудесна либертарианска статия в подкрепа на свободния капитализъм 🙂

    С нея сама достигаш до изводите, които идеолозите на свободната икономика се опитват да наложат от години:

    – държавните субсидии са кофти, защото изкривяват конкуренцията и производството

    – кофти са и защото поощряват лобизма в една от най-лошите му форми – който се е сдушил с правителството и дава най-много под масата, той получава големите субсидии

    – митническите ограничения са още по-лоши, защото ограничават свободното движение на стоки и продукция, а така изкривяват конкуренцията, създават преференции за неефективните производители

    – правителството не е добре да се меси много-много в икономиката, щото с тия намеси се вижда до къде я докара. обективно погледнато, всичко би било много по-добре без правителството да се прави, че знае по-добре какво да прави с парите на хората, от самите тях.

    – биогоривата – отново идея не на бизнеса, а на правителства и самозвани ‘експерти’, се оказаха по-вредни за природата от бензина, а субсидиите, които се дават за производството им (стига с тия субсидии бе!) отново изкривиха пазара и го лишиха от продукция, от която той има нужда – храна.

    Честито, добре дошла в клуба на капиталистите 🙂

  2. Интересно! Миналата година четох една книга „Живи идеи от мъртви икономисти“. Едно от нещата които ми остана е, че никога не е имало напълно свободен пазар. Книгата беше от американец.

  3. Не мисля, че статията е либертарианска или че стига до някакви иводи. Просто описва ситуацията и не дава рецепти. Засега не клоня към либертарианството.

    Идеи, че чиста пазарна икономика няма съм срещала при Чомски. Чиста пазарна икономика скоро няма да има, но някои едри капиталисти се маскират зад това, което изглежда като чиста пазарна икономика.

  4. Да кажем, че САЩ, Европа и останалите държави се откажат от субсидиите на замеделска продукция. Тогава цената на ориза в държавите където има висок стандарт ще е висок, защото цената на труда е висока. Така производителите на ориз няма да са конкурентни и ще фалират, за сметка на производители от Азия и да речем Русия, Източна Европа и Африка(списъка е произволен).

    Минават 10 години. Останали са само два производителя на ориз, заради най-изгодните си цени: Китай и Япония.

    Разгаря се международен конфликт и Китай спира износа на ориз за всички държави. Япония не може да покрие търсенето, останалите страни нямат възможност да започнат да произвеждат веднага, а чак след две, три години.

    Какво правим тогава?

  5. да, а после подгонени от глад за ориз, изъвънземните нападат земята и отвличат на своята планета всички яки пички – какво правим тогава? Аре стига фантастика.

    Лид, то либертарианството има странната сподобност да става очевидно, ако човек разсъждава разумно и без предубеждения. Тъй че май си обречена 🙂

  6. Може би не съм чак толкова обречена да мисля в твоята кутия, Лонги 🙂 А логиката, оставена сама на себе си, най-често води до абсурди 🙂

  7. @longsnlon
    „Аре стига фантастика.“

    Да не би да е фантастика, че в момента държавите, които притежаат петрол кешират яко? Не фантастика, а факт. При премахването на защититни мита и субсидии точно за 10 години ще се създаде хранителен ОПЕК. Фантастика?

  8. Лид, откъде взимаш данните и изводите за причината за глада?

    Много от бедните страни си произвеждат селскостопанска продукция достатъчно да се изхранват и имат мегдан и да изнасят – те всъщност са селски страни. Както ти казваш, отчасти селскостопанския им проблем е, че поради американските и европейските субсидии няма начин да изнасят за САЩ и Европа така, че да печелят особено много и да си набавят другите нужди, които са значителни. Другият им селскостопански проблем е, че голяма част от износната продукция и въобще индустриалното земеделие е на международни компании, които залагат на обем и специализация тип бананова република. Те влияят и на политиката… и често са причина за начало на граждански войни и военни преврати през изминалия век. В Африка селскостопанският проблем не е заради това, че земята се използва за строеж на градове. (А и нали хората все трябва да живеят някъде – дали в град или село все земя трябва да е.) Там проблемът е друг… прахосване на земя в лошо земеделие, граждански войни и лошо управление (само един малък пример колко голямо значение има последното: Зимбабве).

    Техният глад сега – например в Латинска Америка, където не е глад наистина – изобщо не е заради внос на храни от богатите страни и съответна липса на желание да си обработват сами земята.

    Казвам това, познавяйки добре икономиката и проблемите на няколко бедни страни, които не внасят продукция нито от САЩ, нито от Европа. Иначе аргументът е донякъде кръгов – хем е проблем, че богатите страни не изкупуват продукцията на бедните, хем е проблем, че я изкупуват.

  9. Аз не казах, че всички бедни страни не произвеждат земеделска продукция, нито че в Африка цялата земя е застроена с градове. Писах, че някои страни всъщност изнасят ориз и пр., но сега, с вдигането на цените на храните не изнасят, за да запазят ниски цени вътре в страните си.

    Питах се какво се случва в тези градове – наистина не знам. Ако в някои гладуващи страни земеделието е нискоразвито и внасят храни, в същото време строят и градове, а не съм чула да произвеждат нещо, с какво се занимават? А като добавим и гражданските войни, за които не се бях сетила, на каква магия живеят тези хора?

    А кръговият проблем е следният: това което изкупуват е под формата на суровина, а суровината струва евтино – банани, кафе. Европа не ще да внася изпечено, пакетирано, брендирано кафе. Предпочита да го пече, пакетира, брендира сама. Спомням си как се дивях на рекламата на кафе „Нова Бразилия“ – „Гордостта на българската индустрия“.

    А да видим сега как ще се подобри земеделието в тези райони – всички казват, че трябва да се инвестира в това.

    Относно Южна Америка, чух че сега се разпъргавяват да секат още гори край Амазонка, понеже се отваря пазар за храни, а на Чавес му харесва идеята със субсидиите.

    Иначе информацията ми е от Newsweek. Не бих казала, че съм знаела нещо по въпроса преди да зачета статии за проблема там, както и в Businessweek. Собствени наблюдения извън БГ няма как да имам, особено от бедните страни, където нямам и познати. Така че ще се радвам на корекции на написаното.

  10. Да попитам нещо за биогоривата. Нали не само на мен ми се струва, че за производството на 1л. биогориво най-вероятно отива повече от 1л. гориво (био или не) за оран, сеитба, жътва и дестилация. В момента, да речем, за тези земеделски операции се хаби нефтено гориво (нафта). После може да почнат да наливат и олио на трактора. Нокоефициентът е такъв, че се харчи повече, отколкото се произвежда, защото КПД-то винаги е по-малко от 100%, то това означава, че като свърши нефта, тогава няма как да се произвежда био-гориво и едновременно за целта да се използва био-гориво.

    И изобщо WTF?

  11. Хахаха! Не бях се замислила колко гориво отива за производтсвото на биогориво. Но тези дни се чудя кое е по-еко: да ползвам хартиени салфетки и да ги изхвърлям за рециклиране или да ползвам такива от плат и после да използвам вода и прах за пране, за да ги пера. Казах си, че май засега няма кой да ми отговори на въпроса, но някой може да пробва. Наистина ме интересува, а не знам как да го изчисля 😦

  12. Не съм чела статията в Newsweek, но ако е обобщаваща само с това вече не е полезна. Навсякъде обстоятелствата са различни и причините за различни. Да се каже, че бедните страни са занемарили производството на храни защото внасят от богатите е обобщаващо невярно, а може да важи само за отделни конкретни случаи. Голямата част от тях си имат земеделието и не са го занемарявали и доскоро главният проблем/призив на WTO и FAO беше, че ако богатите изкупуват от бедните храни, нямаше да има нужда от заеми от Световната Банка. Тоест, изкупуването на тяхната продукция от богатите е можело да им помогне в развитието на икономиката като цяло, нo то не е станало в значителни размери. Не мисля, че тепърва е нужно да се инвестира в земеделието в бедните страни, в смисъл, че липсата е причината за повишените цени в голяма част от тях, която ако се отстрани ще паднат и цените. Бразилия например няма нужда да разчиства земи в Амазония, защото си има достатъчно друга необработвана земя. Амазония си е била разчиствана още от самото си съзиране заради дървесината. Чавес е тема на дълъг отделен разговор…

    С какво друго се занимават бедните страни освен със земеделие. Ами добиват различни неща, туризъм. Ценна дървесина. А, и едно голямо перо от индустрията – макила. Продукцията пак отива в богатите страни. Ако говорим конкретно за поминъка на хората от градовете в бедните квартали, ако се намират в близост до някоя макиладора, жените работят там. Занимават се също с дребна търговия, услуги или са си просто бедни. Така че други техни занимания са обработка на боклук (отиват на боклучарника и отделят полезен такъв, който може да продадат), проституция, трафик на дрога и деца и подобни.

    Всъщност САЩ си внасят храни отдругаде. Имат вътрешни фермерски субсидии, но те са за индустриалното производство и култури, например царевица и производни. За толкова много други дребни и глезени продукти има внос (за такива, които искат предимно ръчно производство, което на американска територия не е рентабилно). И цветята се внасят главно. А има и начин да се купува така, че да се подпомагат дребните фермери в чужбина, а не корпорациите. Купува се кафе от малки кооперативи (достатъчно е в Старбъкс да си поискаш fair trade coffee), шоколад сертифицирано произведен по екологични и търговско-справедливи практики. Разбира се, това е капка в морето.

  13. Статията в Newsweek е обобщаваща, но цитира отделни страни 🙂 аз им спестих имената, но мисля, че ги разделих на занемарили и незанемарили земеделието. Ти твърдиш, че никоя бедна страна не го е занемарила ли? Не, нали? И аз не твърдя, че всички са го занемарили 🙂 Ако искаш се върни по-назад.

    Не схващам, обаче, от твоята версия за хранителната криза отпада ли като важна причина занемаряването на селското стопанство?

    Мисля, че много по-добре за всички е да си отглеждат храната, вместо да се харчи толкова гориво за превозването й.

  14. Извинявай, просто от текста ти останах с впечатление за обобщение, че селското стопанство в бедните страни е замряло или причинно-следствена връзка между системен износ на по-евтина продукция от Европа и САЩ и занемаряването.

    Не, не смятам, че занемаряването на земеделието в бедните страни е важна причина за кризата. Смятам, че причината е съвпадение на няколко отделни новопоявили се причини, които във всяка страна са в различнен „букет“: увеличаването на средна класа с повече изисквания в довчера бедии големи страни, пренасочване на земя от производство на храна към етанол, по-високите цени на петрола изобщо, etc, на фона на отпреди съществуващите: високи мита при внос в богатите страни, лошо местно планиране и политическа нестабилност (особено в страни-производителки на храни, като Зимбабве). Примерно във Венесуела има петрол, етанолът е държавен враг и не се произвежда, няма дъмпване на храни, но въпреки това има недостиг заради лоша политика и сега се налага да внася…

    Инвестициите в селското стопанство в смисъл на индустриализацията му не е изход и защото напоследък се чуват гласове против индустриалното земеделие изобщо и в богатите страни. Оказва се, че то не е толкова ефективно, колкото се е смятало принципно, а прави поразии в екологично отношение, като качеството на така произведената храна често е ниско. И в САЩ напоследък дребните производители стават по-разпространени, макар че храните им са уж по-скъпи. В Латинска Америка големите селксостопански индустрии са международните корпорации и те винаги са съществували и изнасяли. Но те са били собствениците на земя и са плащали малко на работещите за тях, опропастявайки екологически наоколо си. Тяхната алтернатива е насърчаване на дребните производители, които да си правят кооперативи, да продават като големи и отпадането на високите тарифи при износ в САЩ и Европа.

    Хубаво би било всеки да си произвежда храната, която консумира, но хората в богатите страни са се разглезили… и освен че искат евтини количества, искат всички храни по всяко време на годината без оглед на сезона им. Но пък придържане към твърдото правило всеки да си купува зеленчуци само от местните фермери също може да не е най-доброто. Първо, износът на храна е начин за замогване на бедните страни и второ, дори транспортираната храна понякога е по-екологична от местната, защото въпреки превозването може за нея да е отишла по-малко енергия (smaller carbon footprint).

  15. Защо инвестиции непременно да означава индустриализация? По-скоро видях мерките да включват оземляване на дребно и достъп до семена, както и инвестиции в науката, която би трябвало да даде по-добри отговори от нашите тук 🙂

    Иначе да, занемаряването е една от причините. Споменах и други, но тази явно ти е направила най-силно впечатление, защото, вероятно съм я представила най-драматично, тъй като на мен ми прави най-силно впечатление 🙂 Ако бедстващите страни си произвеждаха достатъчно храни, нямаше да зависят точно за храна от други и нямаше да гладуват. Мисля, че е логично. Ако баба си гледа прасенце, не си купува свинско от магазина.

    Останалите са изредени след въпроса „Защо изведнъж се появи хранителната криза?“ – там са и субсидиите, и повишената консумация и всичко останало.

    И да, занемаряването има връзка с вноса на евтини храни. Да не би ти да си отглеждаш храната сама, след като си свикнала да я купуваш? Нима достъпът до магазини не е една от причините да не отглеждаш сама храната си, да не шиеш сама дрехите си и т.н.? Всеки от нас разчита на някого за да се снабди с нещо, което не си произвежда сам. И когато този някой реши, че ще се занимава с нещо друго, оставаме на сухо. Но, повтарям, това не е единствената причина да останем на сухо.

  16. Понякога съм съгласна с Лонганлон (с изключение на биогоривата, на които според мен принадлежи бъдещето).

Коментари са забранени.