душата на града

Зачетох “Истанбул” на Орхан Памук, но непрекъснато спирам и се връщам в Хасково на детството си и пиша за кино “Септември” и други места. В тези места (някои вече изчезнали) е душата на града. Странното е, че тя сякаш няма нищо общо с хората. Когато се вгледам в хората, душата изчезва. Не би трябвало да е така, защото сградите са строени от хора, но … сградите за които говоря са строени от други хора – не от тези които срещам.

Възможно ли е някои хора да нямат душа? Предполагам че не, но може би просто не я познават – станали са неспособни да я видят сред шаренията по която играят непрекъснато очите им, несподобни да я чуят сред шума, с който се спасяват панически от тишината.

Предполагам че околната среда в голяма степен помага или пречи да забележиш душата си. Може би Фън Шуй има нещо общо с това: хубавата енергия чи (ци) не обича острите ръбове и идеално прави линии, типични за съвременната хасковска архитектура. Чи не обича грозни занемарени места, каквито са повечето ни училища.

Душата има нужда и от думи – за да можеш да я викаш съзнателно и да я задържаш. А днес хората тук знаят много малко думи и всеки ден губят част от тях. Ето защо съседът бие жената, която го преследва, а после я оставя в жилището си и бяга, отива да живее другаде, след като е родила дете от него – защото не може да намери думите, с които да й каже, че не иска да бъде с нея. Но дори той да имаше думи, тя нямаше да го чуе, защото хората са изгубили голяма част от рецепторите си за думи.

Ето защо се срещам с все по-малко хора – повечето се страхуват от тишината, но в същото време могат да кажат малко; мога да им кажа много, но повечето неща ще останат нечути. И после сме още по-чужди отколкото ако не се бяхме срещнали. Нито думи, нито тишина; само шум, който прикрива тревогата.

Advertisements

8 thoughts on “душата на града

  1. „Възможно ли е някои хора да нямат душа?“

    Защо не! Това е една от основните тези в будизма доколкото ми е останал спомен. А именно, че човек няма душа.

  2. Хубаво. Обаче аз като се замисля, това дали имам или нямам душа въобще не променя ежедневието ми, взаимоотношенията с другите хора добрите и лошите моменти. Подобни абстракции ги чувствам като излишни паразитни думи. Без които може.

    На теб лично помага ли ти с нещо хипотезата, че имаш душа?

  3. И как по-конкретно? Пишеш, че „Душата има нужда и от думи – за да можеш да я викаш съзнателно и да я задържаш.“ На мен това ми прилича да предизвикаш някакво настроение у себе си и да го задържиш.

  4. Дълго е за обяснение. Важното е, че и двамата се чувстваме добре с душа или без 🙂

Коментари са забранени.