Новата студена (?) война

Напоследък попадам на четива и разговори за исляма, мюсюлманите, турците и циганите доста често. Част от разговорите бяха провокирани от текстове в моя блог, други от теми, които се случи да обсъждаме с учениците.

Докато за мен виси със страшна сила въпросът какво ще се случи с икономиката на България благодарение на популярните нагласи по отношение на образованието, бизнеса и политиката, изглежда, че за повечето хора наоколо страшният въпрос е друг – дали ислямът ще ни завладее в популярния стил на “турското робство”.

Макар да ми изглежда, че се заражда някаква нова противопоставеност християнство-ислям в световен мащаб, засега не мога да преценя добре. Ето защо се ограничавам до това, което виждам в нашата страна – в малкия свят на работата, блога и разговорите с мои съграждани.

Преди три години, когато забелязах съществуването на “Атака” и с наближаването на парламентарните избори, започна да изглежда все по-реалистично влизането й в парламента, с един приятел започнахме да ровим в Интернет и да гледаме “Скат”. Оказа се, че сме живяли в балон. Открихме твърде много организации от всякакъв вид, които споделят неонацистки ( често в коктейл с хомофобски, анти-европейски, анти-каквото-се-сетиш) настроения. Някои от тях се подвизават като квази-военни организации. Предполагам, че разполагат и с оръжие.

По “Скат” преди изборите през 2005 видяхме филмчета, които ме навяха на мисълта, че ако Хитлер правеше кампанията си в същата година, щеше да избере същия стил. Или нашите бяха избрали стилистиката на хитлеристката пропаганда.

Когато разпитах учениците си, се оказа, че повечето им съученици и родители са почитатели на Атака. Стоян ми показва клипове и форуми, в които деца в предгимназиална и ранна гимназиална възраст доста активно разискват физическото унищожение на различни от българския етнос.

В този дух, не би било учудващо, ако тези срещу които са насочени тези действия реагират … по подобен начин. Не всички, разбира се, но да речем тези, които твърде много им приличат. Нещо като воини на Тангра, но в ислямски вариант, да речем. Когато вървя по улиците на Хасково, виждам твърде подобни младежи, с твърде подобни стремежи. Ако едните мразят другите за това че говорят помежду си на турски, ето ти повод всички да покажат мъжествеността си. За сбивания на етническа основа без значими поводи съм чувала вече. На турчетата им писна да ги смятат за хора втора ръка и решиха да демонстрират самочувствие. Това, разбира се, възмути българчетата.

По-възрастните българи пък говорят ( а по-младите попиват) за това как турците ще ни завладеят като инвестират в България, купуват имоти, създават бизнес, влизат в местната и централната власт. Всъщност повечето хора които никога не са пробвали да правят бизнес гледат с подозрение на тези, които се захващат с това. По принцип. Но когато въпросните са турци, тогава нещата изглеждат меко казано конспиративно.

Пристигащите от Турция автобуси по избори засилват конспиративните подозрения, но не и избирателната активност на българите, освен ако не се предприема отрицателен вот срещу издигнат от ДПС кандидат. Защо? Защото всички ЗНАЯТ, че всички политици са маскари и няма смисъл да се гласува. Всъщност, няма смисъл и да се учи, защото всички ЗНАЯТ, че няма да си намерят работа, но това е друга тема. Само ще напомня, че живея в стохиляден град, което значи не толкова малък за нашата страна; младите хора, с които общувам са от т.нар. елитни училища. С всичко това не казвам, че пристигането на автобусите не е организирано и пр. така че няма нужда да ми отваряте очите, че е.

Другата любима тема е ислямът. Той е известен като практика в някои мюсюлмански общности, но не и като учение. Образованите християни тук могат да разкажат за куп отвратителни неща, извършени от необразовани мюсюлмани, които вярват, че правят нещо в името на Аллах и точно тези разкази се възприемат като основа на религия, чиито книги никой не е чел, пък и да е чел, ги е разбрал буквално, както разбира и Библията. Тук не искам да водя спорове за исляма, така че ми спестете коментарите с проповеди или ги ограничете в линкове.

Българите имат няколко любими теми по отношение на турците. Не знам какви са любимите теми на турците, понеже малкото турци, с които контактувам по-скоро са загрижени за същите неща като мен – за лошото образование и по-скоро се препираме къде е по-лошо – дали в турските села или в градските български училища и т.н. Да, МАЛКОТО турци, с които общувам. А аз съм от малкото българи, които изобщо имат приятели турци. Досега никой познат турчин не ме е занимавал с нещата, за които говоря. Знам за проблемите около отглеждането на тютюна, знам за това, че децата не могат да научат добре български на село, знам за това, че родителите турци като цяло продължават да имат повече власт над децата си отколкото родителите българи, че на село децата бачкат здраво от малки, но виждам и че тези неща се променят. Особено в града.

Мисля, че имаме класическата ситуация на изкупителната жертва. Да, имаме проблеми. Лесно е изцяло да е виновен някой друг. Един от обичайните заподозрени са турците. И колкото по-малко общуваме с тях, толкова по-малко ги познаваме, толкова повече си въобразяваме, че са твърде различни от нас и можем да им приписваме всичко което ни хрумне – от нечистоплътност до ниска интелигентност най-малко.

Тези настроения не само се използват, но и съзнателно се подклаждат от демагозите. Не знам с какво ДПС омайва избирателите си, но виждам с какво ги омайва Атака.

Мисля, че е време образованите турци, на които не им е все едно какво се случва в страната да се замислят за ставащото с необразованите турци. По същият начин е време образованите българи да се замислят какво става с необразованите българи. Време е да направим нещо, за да не бъдем непознати, защото непознатият не е човек, а когато не е човек, няма проблем да го размажем като муха, особено когато сме убедени, че е отровна муха. Ето така започват гражданските войни. А в някои училищни дворове вече маршируват с униформи.

Advertisements

18 thoughts on “Новата студена (?) война

  1. Имам приятели и познати турци. Те са много по-различни от циганите. Много от тях завършват висше и са като нас като повдение само дето някои имат семейни традиции, с които младите от градовете не са съгласни много но са принудени да се съобразяват. Безпорно е обаче, че повечето турци са ограничени и бедни (не колкото циганите) и са донякъде затворена общност, има и доста изключения. Но са лесни за манипулиране, защото безпрекосовно вярват на „техните“ хора. То и при българите има това с „нашите“, но при турците е много по силно. при тях е много по лесно да се интегрират отколкото циганите, дори много са се интегрирали без да губят идентичността.

  2. Не съм много съгласна, че е въпрос на образование. По време на изборите, когато беше възходът на Атака, бях втрещена колко много образовани българи станаха тяхни симпатизанти. После разбира се се разочароваха, но все пак, бяха готови да прегърнат налудничавите идеи на, хм, пратията.

  3. Nin, в тая статия обсъждам само турците. Циганите са съвсем друга тема. Според мен ние твърде много си приличаме с турците по точките, които създават напрежение между нас. И като че не е въпрос на интеграция, а на повсеместни промени в нагласите.

  4. Лид, отношенията в места с голяма концентрация на турци са наистина изострен , що се отнася от страна на българите. Но там където турците нямат голяма общност ги приемат почти без предразсъдъци. Проблема е там, че турците където и да са винаги са настроени негативно, дори да не го показват. Те се чувстват ощетени и това може би е предадено като отношение от родителите им, които са били репресирани. Аз лично не виждам битови основания за дискриминация към един обикновен турчин. Тя единствено може да възникне от пропагандата на националистите.

  5. Ако в Хасково има някакво значително турско население, как така се оказва, че двете групи нямат много контакти една с друга? Не учат ли децата в едни и същи училища?

    Ако бях туркиня много лесно си се представям (хипотетично), че бих говорила демонстративно на турски и бих потърсила в това, което ме различава от останалото, някакъв култ. Просто защото останалите го принизяват. Репресията не е само във възродителния процес, а в ежедневните жестове на мнозинството. Ако беше само някакво събитие, отминало във времето, щеше да е забравено досега, а ефектът му отшумял.

  6. Размисли, вярно е не сме от най-толерантните. Но както от наша страна има дискриминация така има и от тяхна и това е един омагьосан кръг.

  7. Lyd, всичко точно, но допускаш една фундаментална грешка 🙂 Базова така да кажем, а именно – В България турци няма! От това разделението с думите тръгнаха повечето простотии.

    ganspace.blogspot.com/2008/02/there-are-no-turks-in-bulgaria.html

  8. Nin, но мнозинството има повече отговорност… и възможности за действие.

    GaN, а в Сърбия няма българи, нито в Македония и Гърция…
    Една моя приятелка гъркиня – с американско PhD по междукултурно образование – не знаеше, че в Гърция има „славофонно“ население, докато аз не й казах. И не вярваше доста време.

  9. razmisli, прочете какво точно имам предвид (връзката, която съм дал) и пак ще си говорим 🙂

  10. Важното е кой как се самоопределя. Щом се чувства етнически турчин, значи е такъв и точка. И какво толкова страшно има ако някой се чувства такъв или онакъв? Така или иначе не сме еднакви, дори и да сме убедени, че сме от един и същ етнос и пр. Това не ни пречи да се научим да живеем заедно

  11. Lyd, аз съм твърдо за идеята да живеем всички заедно и да няма ксенофобски, расистки и прочие позиции. Исках само да кажа, че когато говорим в стил „ние българите и те турците“, ние вече маргинализираме отделни групи. В статията си, ти реално първо маргинализираш „турците“ (според мен трябва да спрем да използваме тази дума за българите от турски произход) и след това тръгваш да показваш, че трябва да живеем заедно. За мен още тук е проблема. Мнението ми е, че в България има българи от цигански, турски, еврейски, арменски и т.н. произход. Но те са българи. Говорим за хората родени тук, отраснали тук и на които целият им живот е свързан с България. А специално за т.нар. „турци“, сигурен съм, че знаеш и за проблема с отъждествяването на религия с националност (пр. – щом си мюсюлманин трябва да си турчин) и че много етнически българи, които открай време са мюсюлмани по една или друга причина почват да се „мислят“ за турци.

    Не е проблемът в това кой за какъв е мисли, а в това правилно да разграничим категориите в мозъците си за да не се разделяме сами на „групички“.

    По моите скромни наблюдения, има доста българи от турски етнически произход, които ги боли, когато „българите“ ги наричат „турци“ и всичко произтичащо от това. Но това са предимно образовани хора, които наистина чувстват България като тяхна родина (което е нормалното все пак).

    Само това исках да кажа. Още от начинът, по който се „делим“ тръгва проблемът.

  12. Виж сега, аз мога не само да не употребявам тая дума, ами изобщо да не пиша за проблема, от което той няма да изчезне. Не маргинализирам – да маргинализираш, означава да изтикаш в периферията, да направиш неважен, безвластен и пр.Което аз не правя. Много умно си го измислил това с думичките, но в момента просто не помага с нищо. Могат да се въведат всякакви политически коректни названия, но докато хората не се опознаят, докато не навикнат с различните от тях, ще има напрежение между различни групи от населението, независимо как ги наричаш. Можем и да наречем и хомосексуалните хора по друг начин, с което хомофобите няма да ги заобичат изведнъж.
    Пък и аз не намирам думата турчин за обидна. Всеки да се нарича както си иска.

  13. Lyd, изобщо не искам да споря с теб 🙂 Аз те уважавам, фен съм ти и всичко, което исках да кажа е, че още от „думичките“ трябва да тръгнем. Разбира се, че всеки има право да се изразява както иска и да се самоопределя както намери за добре. И знам, че това с „думичките“ към момента не помага, но просто исках да обърна внимание, че от там трябва да почнем, защото думичките не „сложени“ в устата ни, а са признак за начин на мислене, но това е вече друга и голяма тема.

    Само две забележки: 1) за маргинализирането не съм напълно съгласен с определението, което даваш; 2) не съм казал, че думата турчин е обидна или нещо такова.

  14. Защо пък да не спорим 🙂 Съгласна съм, че думичките влияят на мисленето, но думичките означават това, което влагаме в тях. Ако за теб и мен не е обидна дума, то за доста българи от български произход е. Те носят идеята в главата си, така че възприемането на политически коректна дума няма да промени отношението им. А когато се промени отношението, е все тая каква дума използваме. Докато стигнем дотам думи и изрази съдържащи корена на „турски“ „турчин“ „Турция“ да не жегват неприятно никого по тези земи, ще трябва да свършим доста работа.
    То е като оня виц за свекървите, които решили да се наричат маргаритки 🙂

  15. Де да беше само сред необразованите проблема. По време на лекция в СУ дългогодишен преподавател с титлата „професор“, ужасно уважавана в областта си, с много дълъг стаж и т.н. реши да ни се скара, че сме нередовни и че не ни пука много за следването ни (права е, има колеги, които изобщо не стъпват и ги мързи). Но как го направи – като ни даде за пример турците – „Ето, Доган какво им казва – ходете да учите, защото вие ще управлявате утре тази държава! И те ходят и учат. И ще ви управляват, защото вас хич не ви е грижа“. И друг път се е случвало да дава някакви, макар и по-деликатни примери с турци. Е на това как да му викам ….
    Иначе, не познавам турци. Просто не се е случвало да се срещам. Единсттвените са съседите от последния етаж на кооперацията, много страхлива забулена жена, учтив мъж и две деца. Жената с времето спря да е толкова плаха и се поздравяваме. Децата са буйни и весели като всички деца. Мъжът почука преди няколко месеца на един от празниците им и ни връчи торба с месо по случай въпросния празник. Беше неочаквано и много мило. С това ми се ограничават познанствата.
    Иначе аз съм била обвинявана в расизъм като дете – срещу арменците,защото бях много скарана с една съученичка, но дори не знаех, ече е арменка. Ама и учителката по музика беше арменка, не ме харесваше и реши да намери начин да извърти спора ми с момичето против мен. Не се трогнах особено, честно казано – бях прекалено малка и дори и не разбрах, че ме обвиняват в нещо сериозно… 😆

  16. Докато хвърляш цялата вина върху българите, няма да разбереш с какво ДПС омайва турците.
    Като се изключат някои студенти, с които, разбира се, не мога да говоря за политика и религия, аз не общувам с турци. Но от политическото им поведение заключавам, че каквото и да направи ДПС, те ще си гласуват за него. Това е етнически вот. И понеже аз не гласувам етнически, ги смятам за различни от себе си. Защо това да е въображение?
    Интересно ми е, че ти разглеждаш нежеланите действия и нагласи на българите изцяло като първично действие, а нежеланите действия и нагласи на турците и циганите – изцяло като реакция, и то предимно в някакво хипотетично бъдеще.
    В моя квартал след последния побой на цигани над българи свекърва ми е видяла близо до местопрестъплението „момчетата“ на Расате, застанали на пост. Повтарям, след побоя, не преди него. Кое тук е акцията и кое е реакцията?
    На мен тези момчета не ми харесват, но по чисто морални причини. Не смятам, че ще провокират ответно циганско насилие. То се провокира достатъчно ефективно от своята безнаказаност.

Коментари са забранени.