образованието е излишно

“Татко има две висши образования, но получава 350 лева.” е солиден аргумент на 17 годишно момче, което се опитва да ме убеди, че образованието не може да ти помогне да изкарваш пари. “По-добре е да отидеш в чужбина и да бачкаш. Един барман в Холандия взема 400 долара или каквото е там на ден, плюс бакшиши.”

“Ако си образован, можеш да изкарваш вместо 3500 вместо 350. Познавам хора, които изкарват толкова в България.”, се опитвам да вмъкна.

“Я виж тая кола. Мислиш ли, че с 3 хиляди на месец може да се купи? Какво ще ти помогне образованието? Трябва да имаш нещо в главата, не образование.”

“ Най-добре е да си отвориш магазин. Може да е нещо мъничко. Даже гаражче. Така се правят пари.”

“Съучениците ми знаят, че ако учат и после завършат някакъв университет, пак няма да могат да си намерят работа. За какво им е да учат?”

“ И това момче като се върна от Холандия първо си купи кола, каквато баща ми никога няма да си купи с 350.”

“Казват, че пазарували от Долче и Габана и не знам си какво, а всъщност пазаруват от Китай. То всеки може да хвърли 20 хиляди и да се прави на гъзар.”

“Ти можеш ли?” питам аз.

“Никакъв проблем. Човек може да вземе кредит. После ако иска може да го изплаща 50 години.”

Ето такива неща си говорихме с учениците ми вчера след курса. Това са деца от т.нар. елитни гимназии в региона и би трябвало да са сред най-добрите и най-амбициозните, понеже уж се готвят за TOEFL и SAT. Притеснява ме следното:

  1. Младите хора не откриват никаква връзка между образованието (без значение дали формално или неформално) и изкарването на пари. Не казвам, че образованието гарантира икономически просперитет, но мисля, че в днешно време го предпоставя в голяма степен.
  2. Когато говорят за работа в чужбина, никога не им идва на ум, че е възможно там да вършат интелектуален труд.
  3. Не вярват в съществуването на добре платен такъв в България.
  4. Липсва им предприемачески дух като цяло, а на тези, които не липсва, липсва въображение и елементарна идея за пазарните механизми.

Още по-притеснително е, че тези нагласи вероятно ще доведат до сбъдващи се пророчества:

1. Ако всички отварят малки магазинчета и козметични салони, пазарът на интелектуалния труд ще се свие. Тогава със сигурност би било все едно колко си образован ако съществуващите бизнеси се занимават предимно с търговия на много дребно и елементарни услуги. В такъв случай на тези, които смятат да вадят хляб с ума си, им остава или да продават труда си само извън страната (без, разбира се, да се налага непременно да излизат физически оттук). Колко ще останат физически в България и кой ще посреща техните нужди? Откъде ще се вземе адекватно обслужване ако повечето млади хора смятат, че не е нужно да употребяват ума си на работното място? Тези, които предоставят качествени услуги за образовани клиенти, ще могат ли да оцеляват обслужвайки толкова малък пазар или ще се наложи да отварят и ширпотреба?

2. Когато магазинчетата и салончетата станат прекалено много … колко от тях ще оцелеят? Докога публичната сфера ще успява да осигурява солидна част от заетостта? Докогато има пари да плаща заплати. Боя се, че ако не влизат отвън, по някое време ще свършат.

3. Ако всички живеем на кредит (не за да инвестираме, а за да консумираме), докога ще продължават да ни дават кредит? Може скоро да спрат.

4. Ако не произвеждаме експортни стоки и услуги, откъде ще идват свежи пари? Само от гурбетчиите ли? А ако гурбетчиите ни са необразовани, доколко ще могат да се конкурират с работната ръка от Азия и Южна Америка?

Ти лично, как ще продължиш да си изкарваш хляба в подобна ситуация? Обясняваш ли на децата си, че и да учат никога няма да си намерят свестна работа? Мислиш ли, че нещата, за които говоря биха могли да се отразят по някакъв начин на битието ти? Дали ме гони параноя?

Припомням, че преди около година стартирах един блог за успеха, който би могъл да се обогати благодарение на теб. Всичко започна с текста за златната среда, която скапва златната младеж. После призовах четящите тук да разкажат истории и да станат герои а децата. Ето призивите 1 и 2. Можеш да видиш и категорията “Успех”. Ще се радвам на нови текстове.

Advertisements

39 thoughts on “образованието е излишно

  1. Много актуална тема. Мога да ти предложа да прочетеш последната статия в http://www.uchebnika.com (Back2BG).

    Заедно се опитваме да популяризираме този сайт. Препоръчай го на учениците ти:)

  2. Ами… какво да ти кажа… при сегашното състояние на българското образование, с неговата анти-практическа насоченост, децата са до голяма степен прави. Това, дето съм го учил и го уча, няма никаква, ама абсолютно никаква връзка с работата ми, примерно. За много специалности може да не е така, но за, да речем, другата половина, си важи с пълна сила.

  3. Не говоря за качеството на бг образованието, а отношението към образованието като цяло. Въпросът е, че с това образование и възпитание, няма откъде да дойдат други идеи. Или има?

  4. Лид, децата говорят така, защото такава е истината. Нещата от точка 1. , които си описала, не са бъдещето, а настоящето. 😦

    Познаваш хора, които са изключения, разбира се. Но децата говорят за общия случай, защото никога не се знае дали ще имаш късмета да бъдеш изключение и някакси да можеш да живееш добре благодарение на образование и интелектуален труд в България.

  5. Vae, и в тази връзка, да ги насърчаваме да не учат? Докъде ще доведе това? Те вече дори не разсъждават по въпроса в някоя друга страна да е възможно. Нашето село вече е модел за целия свят? Нашето настояще е модел за бъдещето?
    А дали липсата на образование води със сигурност до успех? Дали невежеството е предпоставка за успех? Това ли е реалността?

  6. Може би българи трябва повече да пътуват. В света се ценят образованите , необразованите са слугите на образованите.

    В Америка образованите живеят добре, не случайно там образованието непрекъснато се рекламира. С това слабо образование българите ги чака слугинска съдба.

  7. Аз пък мисля, че в България има прекалено много образовани. Всеки втори вече е висшист. Какво чудно, че младите започват да се отдръпват. В момента да си с висше образование не значи нищо, може би единствено показва, че не си пълен олигофрен. А и в свят, в който големи корпорации раздават дипломи, класическите университети ще си останат за истински умните. Никога не съм смятал, че образованието трябва да учи на занаят. Всички големи фирми си правят обучения за персонала… Проблемът с кредитите не е български. Наскоро предизвика криза във водеща икономическа сила.

  8. Бих коментирала, но ми се губи връзката между това да се готвиш за TOEFL и SAT и да не виждаш полза в образованието. Това са твърдения, които взаимно се изключват.

  9. Много ясно защо им е стеснен света. Единствените образовани хора, с които имат контакт са вкъщи и в училище. Като им поникне малко перушина, опитат да поработят и да утоляват глада сами – ще има ефекти. На тази възраст е разрешено да си наивен. Дори е добре да си леко тъп. Светът ти е малък. Хоризонтът се вижда.

    Освен това, не него поколение никога не са възлагани надежди. Израстнаха ненужни като плевел. Моделите им в Мюзик айдъл, грижите им – как да си увеличат бюста или сложат ръце върху най – новата Нокия. Колко от тия loony tunes имат план за лятото ? А за след него ?

    Ако всички отворят дюкянчета и се заемат с бръснене един друг, икономиката ще се отдалечи от европейската и ще поеме по оптимистичните пътища на африканските племена. За късмет, тук таме в страната има някой инвеститор с офис в по-голям град който поставя (в обяви за работа) стандартите, по които университетите да работят.

    Инвеститорът все още възприема територията като тестова база и е готов да изнесе поръчките другаде, ако стабилността и общия бизнес климат се развалят. В законодателството нищо не му пречи. Бариерите за навлизане на пазара дотук са, все ощ, културни.

    Ако вътре всички заживеят на кредит има опция нещо да се случи, защото системата е отворена (ниски бариери за вход, ниски данъци за бизнеса). Върху кредит не може да се построи нещо модерно и конкурентноспособно (предполагам имаш предвид кредитите предлагани от банките). Това става със съчетание на пари и познание.

    Свежи пари влизат във всяка държава с диаспора навън. Въпросът е какво става с тях вече попаднали в системата ? Отиват да покриват сметки на нереформирани монополни дружества или вливат свеж капитал в икономиката ?

    Изтрай тия хлапета още известно време и им спри телевизията. по възможност, да четат повече. От името на академията – образованите освен че живеем по-дълго (научнодоказан факт) се забавляваме и по-добре.

  10. Влизам днес в малка сива квартална книжарничка.
    Дребно пухкаво момченце, бедно облечено, си купува книжките, които са му препоръчани от училище, за лятото.
    Търсеше „Изпитания на малката Пиерета“ от Хектор Мало. И на лицето му бе изпитано решението да има книгата на всяка цена. Продавачката с мутра на колбасарка не можеше да я намери. И виждайки в мое лице по-перспективен клиент тя бе твърде склонна да пренебрегне малкият читател и да го отпрати. Накарах я първо да намери „Изпитанията на малката Пиерета“.
    Дали това момче ще продължи да чете и когато порасне?

  11. Pingback: По въпроса за образованието (отново и отново) « Галерия на усмивките

  12. Ако са ученици с цел да кандидатстват в САЩ… как не виждат ползата от образованието? Освен ако не са накарани от родителите си да кандидатстват.

    Но го виждам като по-обширен проблем – че да, имат стеснен кръгозор, включително, че виждат успеха като впечатлителна кола, а образованието преценяват по това дали ще им помогне да я постигнат. И да, това е слугинско отношение към живота. Може би би помогнало като проект да изследват някоя страна, която не познават. Например Индия 😉 Или живота на хората около себе си, които смятат за успешни (баткото с колата или предприемача с магазинчето-гараж). Как са го постигнали, как виждат нещата и какви са перспективите пред тези двама персонажи. И дали биха искали да повторят изминатото от тях.

    Или пък направи асоциация на твои алумни, от които сегашните да се учат 🙂

  13. Хе, моите алумни са във фейсбук. Всеки може да се свърже с тях … ако иска

  14. аз пък напоследък работя с много хора, които без грам образование са страхотни компютърни специалисти (на самообразование го карат). малко им е слаба общата култура и се формра основно от Арена.бг, но това не ги прави по-тъпи от чичковците и лелките с по 2 дипломи

  15. Може образованието наистина да е безполезно. За много хора е. Какво значение има дипломи от добри български университети, като името им е по-добро от програмата… Аз се чудя понякога на хора с няколко висши образования, защото обикновено събират дипломи, а не знания.
    От тази гледна точка децата може и да са прави. Ученето не е като образоването, а образованието не е като усъвършенстването. Не още и не тук.

    Странното е обаче, че тези деца се готвят да учат другаде и там нещата са различни. Дали не повтарят мирогледа на родителите си.?

    Смятам да насърча детето си да намери какво иска да прави преди да реши иска ли да учи в университет. Тогава ще учи в университет ако му е полезно и където му е полезно. Да си студент не е самоцел, нито гаранция за успех. А и всички учим цял живот ако искаме и това няма голяма връзка с дипломите ни, но влияе на успеха. Докато порасне детето обаче може и аз да имам друго мнение 🙂

  16. Новото поколение е много прагматично. Независимо, че има ужасно много информация, то търси само изгодата, която да се извлече от дадената ситуация. Може би са по-добре от нас, вече стари в техните очи. Общата им култура, уви, е на ужасно ниско ниво. Това е така защото не чете книги и се набляга много на чуждите езици(хубаво е да се знаят поне 2,3 езика), а се забравят бълг. история, география….А от магазинче трудно ще се спечелят милиони(от опит го казвам). Ще си дойдат нещата на мястото, но кога?

  17. Бахти тъпите коментари, нищо чудно че дечицата в бг са избочили кочината от слободия.С такива родители като коментиращите или некви наивни все още необвързани душици. Образованието е „болезнено“ , а не ние (респ. вие) – то така е най-лесно даскалите са некъдърни, школото тъпо, програмата и системата са виновни.Да, заровете глави в пясъка в очакване на аналната интервенция, която е неизбежна и многократна. Аз съм завършил висше в бг, не преди много отдавна, и в чужбина също. Владея пет езика (без български), и съм магистрър по микроелектроника,микросистеми и двоен магистър по електроника. Работя в международна фирма, и мога от лични наблюдения да кажа, че българските ми колеги са едни от най-можещите и знаещите специалисти с които съм работил и работя в момента.
    Така, че стуга глупости и спекулации по адрес на българските висшисти и специалисти, били те в бг или навън.

  18. Вили, точно това и аз си мисля, че учениците всъщност се водят от някакви външни знаци за успех и не знаят какво значи всъщност малко магазинче. Качеството на образованието има значение, защото ако то се състои само в натрупване на информация, те наистина не биха виждали стимул да я придобиват, ако не им е полезна.

    Не знам с колко време и усилия Лид може да ангажира учениците си (тоест, с колко са готови те да бъдат натоварвани), но аз бих им дала някакви занимания в този дух. Изследователски проект за човек или хора, които всеки отделен от тях смята за успял. Човекът с магазинчето. Едно пространно интервю/лична история с него как е решил, как се е действал, immersion журналистика един ден да го следва (или една седмица през ваканцията) работейки с него да разбере как действа той. Какви са плановете и мечтите му за бъдещето. Как би изглеждал след 20 години. Характерът, произходът, знанията му и дали всичко това е участвало в успеха. Струва ли си наистина. Успех ли е наистина. И после да напише писмена работа с анализ. На английски 🙂 С цитати и библиография! 😀

    Един изследователски проект за Индия и какъв е моторът зад настоящия бум.
    Един изследователски проект за друга развиваща се страна, където статус символните играчки определят позицията на един човек, но няма действително развитие на икономиката и знанията не ти помагат.

    Уффф. Спирам за днес – прекалено го ударих на блогстване, може би защото семестърът свърши, а аз трябва да предавам нещо друго с разтегателен краен срок…

  19. Мдаа, направо по темата.Ходи се гръмни, пич!Ше си спестиш мъките през следващите 30-40 години. Уффф. Спри за днес и за утре и за когато и да било. И недей да мислиш, че не ти се отдава особено.Ама никак.

  20. Нямах предвид образованието в смисъл на формално образование което води до дипломи, а в смисъл на истинско образование – да учиш, да се развиваш – а това може да се случи и в университет, разбира се 🙂

    Моите ученици никога не са вкусвали истинско образование в училище, но не от това се оплакват. Всъщност истинското образование изморява повечето от тях, защото изисква самостоятелност, мислене, а това са неща, на които тепърва трябва да се учат.

    Проблемът е, че не свързват ученето, развиването на ума с просперитета – смятат, че или имаш или нямаш нещо в главата, или имаш или нямаш късмет и толкова.

  21. Хм, колко интересно. Прави са децата 🙂 Истинско образование дрън дрън. От кога просперитетът е свързан с развитие на ума? По какво мислите се различава Харвард от Софийския Университет? По контактите, които ще завържеш на такова място. Например, в Харвард можеш да се запознаеш с бъдещият Барак Обама. В Софийския най-много някоя китна селянка да забършеш. Това е.

  22. Успеха зависи от много фактури – качества /ген/, придобити знания и умения/развиване/, контакти, достъп до капитал, късмет…

    В България малко известни хора са успели с идеи и труд и младежите закономерно изместват тежестта към парите.

    А и са прави – или имаш в главата си или нямаш, същото е и с късмета. Начетеността не компенсира влиянието на интелигентността или късмета, още по-малко на предприемчивостта, макар иначе да помага. Всъщност точно най-предприемчивите понякога се отказват от следване.

  23. (в отговор на комент 5)
    Въпросът не е дали образованието е излишно или не. Въпросът е защо децата са разколебани в смисъла от него, и как може да се промени това. Така ти разбрах текста 🙂
    Аз лично мисля, че малко се преувеличава връзката образование и кариера. Ако на децата им се внушава първо, че трябва да учат, за да забогатеят, те естествено виждат, че това не е правопропорционална зависимост (защото не е), и излъганите очаквания демотивират.

    Нямам предвид да ги насърчаваме, да не учат. Може би, да внимаваме какъв вид мотивация им даваме да учат, за да може тя да издържи.

  24. Правилно си разбрала, и аз съм съгласна, че образованието не е единствено билет към кариерата, но също така смятам, че трябва да се подчертава и това, че липсата на образование (не в смисъл на престой в официално учебно заведение, увенчан с хартийка, а ученето) наистина те отдалечава от повечето кариери.
    Бил Гейтс и Стийв Джобс може да са напуснали университетите, но не са лишени от образование. Намирам ги за доста по-добре образовани от много дипломирани люде. Така че бих ги използвала за да подчертая, че просперитетът има връзка с образованието 😉
    Да, доброто образование те прави и по-мъдър, т.е. по-щастлив, дори и да не изкарваш кой знае колко пари, но все пак в днешния свят, в който парите играят важна роля, една от задачите на образованието е да научи хората как да се изхранват сами.

  25. Каква е причината за проблема – децата действително не знаят как се постига успех, независимо как се определя това, дали ще е лъскава кола или нещо друго. Не знаят дали с едно малко гаражно магазинче се изкарва толкова пари, колкото те си представят. А причина за това пък е че никога не са имали отговорности и истинска самостоятелност и никой от тях не е говорил с тях за живота и важните неща. Тяхната работа, според както им казва цялото общество – е да си научат уроците. Малко от тях работят или пък, ако искат да постигнат лъскава кола, малко от тях наистина са проучили как действително става това. Дори и да е с природно даден ум, за който не се иска образование, или пък късмет, те не могат да артикулират какъв тип ум е този или пък какъв тип късмет се иска и поне да се аргументират защо смятат така. Родителите едва ли ги натискат да разберат тези тайни на живота… може би защото те пък смятат, че ако знае английски и информатика е достатъчно да успее едно дете. Затова имах предвид, че е хубаво да направи проучване за себе си как се постига точно това, което иска да постигне – кола, барманство в чужбина, магазин-гараж, дори как се взема кредит 20 000. Те в крайна сметка ще го научат и един ден ще стигнат до извода, че всичко, което хвърчи не се яде. За някои ще бъде късно психологически, защото вече ше им е станало все едно всичко. Други ще могат да се възползват от това. Но образованието – или зададена от обстоятелствата нарочна възможност – е начинът да стигнат до тези истини малко по-бързо и по-организирано…

  26. Героите на нашето време не са от образованите… в един беден народ богатите са идолите. Просто хората като теб, които се борят с тези проблеми в стремежа си да подобрят нещо, и едновременно с това са богати, са твърде малко.

    ПП: много хубав блог! Cлучайно попаднах тук 🙂

  27. Блогът наистина е много хубав, един от най-интересните на които съм попадала.
    Аз съм студентка, защото вярвам, че следването ще ми помогне да се доусъвършенствам като знания и като опит. Не знам доколко ще ми помогне да си намеря хубава работа, но не е изключено и това да се случи. (: Във всеки случай, за да работя в издателство ми трябва диплома, а това е, което мечтая. Ще печеля много повече като сервитьорка – една позната печели по 24 лева на ден + процент + бакшиши. Заплатите в издателствата са от 300 до 600 лева според издателството, като нищо не ми гарантира, че ще си намеря работа в някое от престижните. Но това е, което искам и това е, към което се стремя. Като мине още някоя година и се наложи да си издържам семейството, може и да съжаля, не знам. Но за сервитьорка няма да е късно да се хвана и тогава. :РРР

    Според мен една основна причина за недоверието на децата към ученето е отвратителното ни училище. То наистина не дава никакви практически познания и се състои предимно в зазубряне на факти. Дори и едно дете да се стреми към интелектуален труд, след като не е намерило удовлетворение в училище, е логично да не го потърси в универститета.

  28. Ами зависи, все още не съм решила кой профил ще избера – маркетинг и PR или редактор. Като редактор в издателство далеч не се изчерпва само с редактиране на текстове – то е подбиране на книги, анотации, договори с носители на авторски права, редакция, предпечат, маркетинг – сиреч всичко, като която дейност я ицвършва друг специалист – коректор, технически редактор, печатар – редакторът наблюдава. Така е в някои издателства, като в Сиела. Всъщност, просто искам да се занимавам с книги – и някакъв друг тип работа да е, ще съм щастлива. (: Но – времето ще покаже.

  29. библиотекар? 😉 предполагам че вече си наблюдавала този бизнес „отвътре“ – към кои дейности повечко те тегли сърцето?

  30. Май издаването на книгите ми е по-интересно. Също и бих работила в книжарница. С голям кеф при това. (:

  31. Честно казано, и аз бих работила в нещо свързано с книги – книгоиздаване – от подбор, през предпечата и печата до маркетирането, но засега не виждам изгледи 🙂 Бих работила и в книжарница, и особено в библиотека 🙂 Когато завършвах гимназия ми се искаше да уча полиграфия, но тогава май нямаше такава специалност в бг или така ми се е струвало 🙂 Може да си спретнем някое малко издателство някой ден 🙂

  32. Я вземете да си чукнете една среща по библиотекарски и книгоиздателски и после пуснете снимки :-Р

  33. Pingback: Фабула за успеха « Размишльотини

  34. Малко съм позакъснял, ама…
    Статията ме накара да се осъзная, че и аз започвам да мисля, че в България интелектуалният труд няма бъдеще.

  35. Наистина нещата с образованието/висшето/ са трагични.Аз съм студент и вече съжалявам за това!Винаги съм искал да работя като шофьор,пътуването за мен е начин на живот,а вместо сега да правя това което искам,аз уча безполезни глупости/изкуство/ и най-хубавите ми години минават в това!Никога не съм искал да имам висше и не се чувствам и не се възприемам като студент,а като съвсем обикновен шофьор.Ще дерзая и дано дипломата не ми попречи да намеря работата която искам,защото шофьори-вишисти няма,аз сигурно ще съм първият…

Коментари са забранени.