сиротна песен

Когато съм сама, се чувствам прекрасно. Правя каквото си искам без да се притеснявам дали не преча на някого. Бих могла да прекарам живота си дори по-уединено от Емили Дикинсън – дори без да пиша писма, да разговарям, да блогвам публично.

Знам, че на тази възраст звучи нечовешко, но с какво ще съм различна след 40 години? С това че усамотението ми тогава ще изглежда наложено от обстоятелствата.

От това да си жертва на обстоятелствата лъха благородство. В това да се чувстваш щастлив има нещо нередно.

А ти какво смяташ да правиш когато децата излезнат от къщи и кучето умре?

Advertisements

7 thoughts on “сиротна песен

  1. Ооо..ето защо не обичате гости..сега разбрах 😛
    Аз мисля че има нещо плашещо в самотата:
    -Нямаш човек до себе си с когото да споделяш
    -Понякога се чувстваш несигурен, незащитен и др.
    Това че след 40 години, самотата ще е незибежна не значи че трябва още от сега да свиквате с нея. Когато човек е млад (като теб, като мен) трябва да не мисли за страростта, особенно за тази късна старост(след 40 години)..просто трябва да живеем за мига и това е! 🙂
    Нека мислим само за близкото бъдеще, а не след 40 години 😛
    И междувпрочем, аз също бих могъл да си живея самичък, и обичам да се осамотявам на моменти, но все пак, не обичам самотата особено много. 😛

  2. Костенурке, мислех, че сме сродни души – не сме.
    По отношение на Ботев сме в полюсни лагери.
    И по отношение на самотата също. Воините винаги са сами, но не самотни.

  3. Ее..хубаво е да има разногласия, според мен… така показваме че сме мислещи хора, че си отстояваме мнението.
    А тва за войните нещо не можах да го схвана…сигурно защото вече ми се спи 😛
    Но по принцип мисля че думите ‘винаги’ и ‘никога’ са твърде крайни и ‘деликатни’ и трябва много внимателно да се използват.

  4. Мишо, аз не се опитвам да свиквам. Не просто бих могла, а ми харесва :), т.е. предпочитам 🙂

    Соня, не мисля, че сродните души непременно харесват едни и същи неща 🙂 Какво е твоето определение за сродна душа? Може би сме. Може би отношението ни към самотата и сирените (да, през цялото време имах предвид сирените, а не Ботев – начинът, по който се напомня за нещо и самото нещо са различни неща)

  5. на 50-60 години ще чета книги, ще ходя на партита за старци и ще се развивам!

  6. Чудесно е това със самотата. Аз обожавам да съм сама, без да съм никога самотна, защото съм си самодостатъчна. За съжаление не ми се случва често, защото имам семейство и деца. Майка ми ме нарича социопат по тази причина. Виждам, че има и други хора като мен, което ме успокоява в това отношение. Може би, ако един ден животът ми наложи изолация, ще ми тежи, но наистина не ми се мисли за след 40 години.

  7. Как какво ще правя, ще го ударя на живот, разбира се:)

    В интерес на истината, на 70+ години човек много рядко е сам – заобиколен е с внуци и правнуци, болногледачи в старчески дом, лекари и медицински сестри.

    Така че наслаждавай се на уединението сега, че после няма;)

Коментари са забранени.