виж кой ти маха 2

Докато четях Безотечественик ( A man without a country) на Кърт Вонегът, стигнах до “Е, ако, да не дава Господ, някога умра, се надявам да кажете: “Сега Кърт е горе, на небето.” Това е любимият ми виц.”

Спомних си, че когато Доньо Донев умря, писах това, и се замислих дали бих могла да кажа “Виж! Ботев ти маха от небето!” Не мога. Той е ужасно гневен човек.

И аз вчера бях гневна, когато се върнах със саламурено сирене а 10лв колото, за което бих път чак до Кауфланд, за да се окаже като се прибера, че срокът му на годност е изтекъл преди 4 месеца (ако знам какво ме накара да го забележа; обикновено не се сещам да гледам тези неща). Бях омерзена от неща, които чух, прочетох и помислих. По едно време дори стигнах до единствения (според Камю) сериозен философски въпрос – за самоубийството, след което отново казах “Мамка им!” (да, аз псувам, дори пред детето – винаги съм го правила) и си отговорих за деня.

Въпреки всичко, искам като умра, тези, които все още си спомнят за мен, да знаят, че им махам от небето. Преди малко си мислех, че искам да съм като Исус. Според вас дали Исус ни маха от небето? Или е прекалено драматичен за това? Може би по ми приляга да бъда като Насредин, понеже, за разлика от Буда, избягвам да ям свинско (особено от Кауфланд). Не, бе, не е заради това.

Advertisements

One thought on “виж кой ти маха 2

Коментари са забранени.