Съвършенство от първия път

От години се движа малко и съм се схванала доста. От години все възнамерявам да се раздвижа. Започвам да правя някакви упражнения, на другия ден ги забравям. От година на година се получава все по-трудно.

До средата на февруари имах причина – работех много часове. Сега всички знаем, че работя не повече от 3 часа дневно. Въпреки това съм спортувала средно веднъж на две седмици.

Причините са две: нямам изграден навик и забравям; никак не се получава, особено на фона на това, което някога съм можела да правя.

Как, обаче, съм се научила някога? Дори като дете не съм била особено подвижна и винаги съм предпочитала да чета, да рисувам, да свиря и подобни. Въпреки всичко, в гимназиална възраст, при доволно наднормено тегло, се научих да правя неща, които преди това са ми изглеждали невъзможни – шпагат, мост отгоре и т.н. По принцип съм страхлива по отношение на физически изпитания, но се научих да карам колело (на осем ) и да плувам (на десет).

Не можех да се справя, когато някой се заемаше да ме учи, понеже винаги се очакваше да се науча по-бързичко, да се справям с неща, с които не мога да се справя. “Учителите” ме изнервяха. Ето защо избирах да се уча сама. Правех всичко с моето естествено темпо и напредвах бавно. Никак не ми пукаше, че не съм като средностатистическите пъргави деца. Бях много търпелива. Никак не ми ставаше тъпо когато не се получава от първия път.

Сега съм заприличала на днешните деца, които бързо се отказват от неща които не се получават от първия път. Точно като учениците ми, които написват посредствено есе и спират да пишат. Не успяват да решат задачите по математика и се отказват да решават задачи. Какъв пример им давам аз? Да, чета и пиша много, но това са неща, които са ми лесни и правя редовно отдавна.

В същото време се заблуждавам, че правя нещо. Всъщност аз само се подготвям. Теоретично. С четене и осмисляне. А не пристъпвам към действие. Не казвам, че не бива да чета и осмислям, но че трябва да започна да правя и стъпки. Вместо да науча всичко за здравословното хранене преди да започна да се храня здравословно, по-добре да се уча в движение. Същото е и с физическите движения, с медитацията. Мисля, че вече имам достатъчно добра теоретична основа като за начало. Точно както моите ученици знаят достатъчно за писането на есе, например. Време е някои да пристъпят към писане.

Но как да не забравям да го правя? Трябва да има нещо, което да ме подсеща докато свикна да се подсещам сама. Може би табела, напомнящо позвъняване на мобилния телефон и пр. По-честичко, като молитвата на мюезина, а не веднъж в годината, като сирените за Ботев.

За тези, които имат сериозни проблеми със съвършенството препоръчвам да си представят, че правят нещата съвършено, докато ги правят несъвършено. Да отделят повече време да си се представят да вършат тези трудни неща успешно, дори и когато не се опитват да ги правят. Това е един от видовете тренировки на някои успешни спортисти. Умението ми да си представям как рисувам или свиря съвършено, как говоря на някакъв език или изпълнявам някакво движение, винаги са ми помагали да се справя – не само че наистина винаги съм уверена, че мога да направя всичко, стига да се захвана, ами и по този начин наистина тренирам – питайте психолозите.

Има ли нужда от обобщение? Ето как се научаваш да правиш нещата добре:

теоретична подготовка – даваща основи, но не и детайли – по-скоро схващане на духа, на философията на нещото

план за действие – реалистичен, а не максималистичен; гъвкав – няма как да е съвършен от самото начало, защото се захващаш с нещо ново и не знаеш всичко за себе си в неизпитани ситуации

неща, които да напомнят

действие + доизясняване на детайлите в движение + визуализиране на съвършенството

визуализиране на съвършенството и по време на бездействие

търпение и хич да не ти пука от забележките на околните, които само ти напомнят, че си безволеви и бездарен смотаняк – те никога няма да се научат, понеже не искат да рискуват да станат за смях; ако не те подкрепят, по-добре не им обръщай внимание върху заниманието си

ако усетиш, че нямаш истинско желание да можеш да правиш нещото, не се насилвай, но ако имаш желание, прегледай отново горните стъпки

И моят първи опит да дам съвет в стил книга за самопомощ не е съвършен, както виждаш, но знам, че следващият път ще е по-добре. Дотогава препрочитай това. Поне е изпитано.

Ако намираш за полезно, гласувай за блога

Advertisements

8 thoughts on “Съвършенство от първия път

  1. Вчера пуснаха сирени, за да напомнят, че една даскалица не може да си оправи личния живот, ама все налита акъл на другите на дава. И се има, разбира се, за духовен наставник на нацията.

  2. Да започна да спортувам ми е болната тема 😦 Все не успявам- ден, два, пет и после отново след 2-3 месеца. Твоето веднъж на 2 седмици си е направо супер 🙂 Сега съм си обещала като свърши сесията, сериозно да се захвана (заради лятото) ама ще видим…

  3. А защо не направиш спортът нещо приятно? 😉

    Фитнесът е скучно занимание за някои. Тичането в парка (примерно) – също.
    Но.. танците са друга бира 🙂

  4. На мен йогата ми е приятна, както и много други неща, които не се сещам да правя 🙂

  5. Колкото са космите на вола толкова са хората,
    които са поели по Пътя на Развитието…
    Но до края на Пътя стигат само толкова, колкото
    са рогата на вола…

    Привет, Лидия!
    Избрала си шанса да бъдеш единия рог…

    Поздравления,

    Димитър,
    http://www.plov.info

  6. Pingback: 10 дни йога « полетът на костенурката

Коментари са забранени.