Параноичка

Преди малко се върнах от ресторант “Родопи” (Хасково). По пътя срещнах познати и им разказах случката. Коментарите варираха от “Точно така трябва да бъде.” До “Това вече не е нормално!”, а моята констатация е, че дотам съм свикнала никой нищо да не прави както трябва, че когато някой направи нещо както трябва, да не мога да повярвам и да искам да проверя.

Организирам среща на класа ни. С някои не сме се виждали цели 19 години, с други 10. Успях да открия почти всички и почти всички казаха че ще дойдат. Миналата седмица се обадих в ресторант “Родопи” и направих резервация по телефона. Няколко пъти попитах дали не искат да оставя капаро, но те няколко пъти ми отговориха, че няма нужда. Искаха единствено име и телефон.

Тъй като близката пицария иска капаро дори за същата вечер само за 4-5 души, беше ми някак странно да не искат нищо чак за 21 юни за 20 души. Ето защо не се обадих на никого от поканените за да съобщя мястото – реших че трябва да отида на място и да проверя, да оставя пари и т.н. Всички познати, с които споделих бяха единнодушни, че трябва да го направя.

Днес отидох дотам и казах “Искам да уточня нещо за една резервация.” Отвориха тефтера, погледнаха датата и казаха “Всичко е наред.” А аз започнах отново, “Но сигурни ли сте, че не трябва да оставя някакви пари? И още повече не искам да уточнявам меню, защото не знам кой какво предпочита…”. Човекът мило и търпеливо, за 5 път ми каза, “Всичко е наред. Не вземаме капаро. Ето, всичко е записано.”

Знам, че ако бях управител на ресторанта, щях да постъпвам точно така: ресторантът е достатъчно хубав, за да има клиентела дори и ако отпадне резервация за 20 души (това все пак са просто 5 маси), и освен това не се държи с потенциалните си клиенти като с потенциални измамници. Но толкова съм свикнала с другото.

Ако искаш текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога и го адни в Technorati.

Advertisements

2 thoughts on “Параноичка

  1. Чета те с удоволствие, но днес е 2 юни и очаквах друго от теб.
    Бих искала да напишеш за Ботев. Знам, че е трудно, знам, че е много трудно, но искам да напишеш нещо за Ботев.

Коментари са забранени.