Рибарят и златната рибка

(двете ми нови шапки)

Когато рибарят пуска на свобода златната рибка, ние сме доволни – някои просто защото смятат че не е правилно да се отнема живот, а други защото този ход на рибаря се оказва по-печеливш отколкото простото изяждане на рибката. Когато рибарят се сдобива с прилична къща, ние се радваме за него, дори и ако на негово място бихме избрали друго.

Когато, обаче, рибарят се заема да задоволи желанието на жена си за по-голяма къща, започваме да подушваме, че нещо не е наред и съчувстваме на рибаря – не бихме искали да сме женени за съпругата му. Прокрадва се и въпросът защо рибарят бърза да й угоди и дали не може да й се противопостави.

Когато жена му го изпраща на брега със следващото си желание, сме сигурни че това не е правилно и предусещаме че ще се случи нещо неприятно, даже вече ни е яд на рибаря, така че в края на приказката, когато той и жена му се озовават в старата си миризлива колиба, сме убедени, че така им се пада.

В ежедневието си, обаче, ние живеем подобно на рибарската жена – новият мобилен телефон ни омръзва и пожелаваме по-нов; същото е и с обувките които все още изглеждат като нови, а и са съвсем удобни. После, когато се сдобием с новите, се чувстваме удовлетворени за възмутително кратко време.

Някои от нас не копнеят за нов телефон и обувки, нито за нови плочки в банята, но четат книга след книга или гледат филм след филм, а нивото им на щастие не се променя.

Когато получаваме повече и повече, искаме повече и повече, защото колкото по-често усещаме че се чувстваме по един и същи начин – независимо дали сменяме тънките токчета с дебели платформи или острите носове с тъпи – усещането в крайна сметка отново и отново е като на рибарската жена, която се е озовала в старата си колиба. По същия начин се чувстваме и след поредната книга, филм, разговор, любим, туристически обект … като в поговорката “Пременил се Илия. Погледнал се – пак в тия.”

Пак в тия. Пак в тия. Пак в тия.

Пруст казва, че истинското откривателско пътешествие не е в посещаването на нови земи, а в проглеждането с нови очи. Посещението на нови земи може да помогне, обаче, да прогледнем с нови очи. Но може и да не помогне. Това е само потенциал, в който влагам надежда когато поредният ми ученик се качва на поредния самолет. Макар че досега съм изпратила много самолети, а съм погледнала в малко нови очи след това, продължавам да вярвам, че извън БГ се срещат повече отварачки за очи.

Много хора ме питат защо продължавам да стоя тук. Мисля, че за мен вече е все едно – когато ученикът е готов, където и да се намира, учителят идва. Някои обстоятелства ни дават повече време за учене и повече достъп до информация, но подозирам, че количеството няма никакво значение. Ето защо Федър е търсил Качеството. Което не ми пречи да се радвам на количеството когато го имам и да не тъгувам за него когато го нямам.

Ако искаш текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога.

Advertisements

5 thoughts on “Рибарят и златната рибка

  1. Хей, и аз вчера ходих за риба. А шапката ми падна във водата, когато хвърлях камъчета към една заблудена, устремена към стръвта риба. И долу-горе и моите празни мисли бяха в подобен ред.

    Докато хвърлях камъчета в реката си мислех, че и ние хората сме като тях (камъчетата), търкаляни от пъноводна река, носени от събитията, подвластни на действителността, пред която се прекланяме, неспособни да променим нищо. Едно безплодно галопиране. Но не към вечността.

    Питах се защо безброй много човешки същества са в плен на сили, които така мощно ги ръководят? Тази причина трябва да е твърде мощна, за да поражда това, което е. Противоречия, противоречия. Но човекът не бива да е изваян от противоречия. Истинският човек е сплав от хармония и уравновесеност с необятни възможности. Тогава е и силен. Какво липсва – условия да се проявят тези възможности? Или какво? Всеки човек има своята собствена светлина, нека му се позволи тя да свети, така както той си пожелае, стига да не пречи на другите.

    Виждаме, колко често хората имат несъвместими и противоречиви цели, изградени върху противоположни нормативни системи, противоположни нравствени норми. Да погледнем с нови очи – да захвърлим отеснялата дреха на тесногръдия фалшив морал, сковаващ и развитие, и желания, сведени до начина ни живот – такъв какъвто е.

    Първото условие за постигане на нещо повече от това което е във всяка област е, да желаеш това нещо, да си взел решение, да си се посветил изцяло без колебания и съмнения. Може и съвсем дребно да е, но да свети със своя собствена светлина, изпълнено със съдържание и смисъл.

    За “…Илия …пак в тия” – звучи познато, звучи познато, звучи познато!

    Хей, остани си тук не само да изпращаш самолети, а и заради много други неща.

    Успех! 🙂

Коментари са забранени.