За чувствата

Когато дадох акъл на Енея как да стане журналист и отново блеснах с арогантността си, ми казаха, че съм безчувствена, понеже пиша интересно и стилно, но не влагам сърцето си.

Миналият ден авторката на един блог се самообвини, че не умее да показва чувствата си и не позволява на хората да я опознаят. Отговорих й че мен често ме смятат за безчувствена и неромантична. Майка ми, например, ме наричаше “борсук”, а повечето ми гаджета се оплакваха, че не ги допускам до себе си или че пренебрегвам някои конвенционални любовни демонстрации.

Това, обаче, не ми дава основание да се съглася с тях и да възприема представата им за себе си. Както отговорих тогава на коментарите към текста, посветен на Енея, фактът, че някой не успява да улови чувствата на друг, не означава непременно, че вторият е лишен от чувства; може да означава, че първият е развил чувствителността си в диапазон, който не лови честотите на чувствителността на първия.

Да кажа на човек който преценява хората в регистъра на чувствата и се самоопределя предимно на езика на чувствата, че чувствителността му е недоразвита, е още един пример за безмерната ми арогантност.

Но все пак съм Телец и искам да напомня на друг Телец, че не ни приляга да се самообвиняваме, особено за това, че някой все още не е пораснал достатъчно за да оцени прелестта ни.

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

Advertisements

12 thoughts on “За чувствата

  1. Пълни глупости са ти наговорили. На кого по дяволите му пука за чувствата в блоговете?!?

    Не е ли пълно с блогченца, в които разни неразбрани души всекидневно си изливат емоционалните терзания по най-чувствителен начин и с тях успяват години наред да прогонват скоропостижно и завинаги всичко живо, което по случайност е попаднало на блога им? Чудя се как успяват едновеременно да са скучни, бозави, еднотипни и абсолютно безинтересни…

    Това, което прави един блог интересен са мислите на автора, не чувствата му.

  2. Е, аз пък не МИСЛЯ така за чувствата 😀 Струва ми се, че чувства винаги има, независимо да ли мислещите ги усещат у себе си 🙂

  3. e разбира се, само че при некои нещастни индивиди те винаги доминират на акъла…

  4. по принцип много често се съгласявам с теб. добри съвети си дала на енея. мисля, че неспособността на хората да мислят трезво за себе си е причината да срещат трудности в самоусъвършенстването си. и изобщо – в работата за себе си и уменията си. обаче за моята чувствителност… проблемът не е, че не съм, проблемът е, че ми е трудно да я изразявам по -естествено в някои моменти. за да се чувствам аз по-естествена:-)
    и не, не си безувствена. мисля, че те разбирам прекрасно за какво говориш и за какъв вид изразяване става дума. бурсук заега не са се сещали да ме наричат, но до сега мама не е съвсем сигурна кои неща обичам и кои – не. просто съм малко „обрана“ изразяването си.

  5. @ Longanlon – типичен коментар за мъж 🙂 Блоговете са „лично пространство“ , което едни ползват за изразяване на чувства, други за мисли, трети за двете. Аз лично най-много харесвам последните. (а най-малко- анонимни блогове за излияния на чувства…)

    Но пък се съгласявам, че в един блог са интересни много повече мислите на автора, отколкото чувствата 🙂 Само, че в живота има и от двете, нали?

  6. В личното и искрено споделяне на мислите е трудно да не проличат и чувствата и обратното. Хубаво е наистина да се комбинират и двете.

  7. Pingback: За мислите, чувствата и бокса « Amelia Еkhart

  8. Ми чувства може винаги да има, но въпросът е как си ги изразяваме. Ако не умеем да изразяваме правилно вътрешните си емоции, тогава не е нормално да се надяваме външните хора да ги оценят. Затова, по-важният въпрос е не дали другите хора имат достатъчно голям диапазон за да усетят чувствата ни, а как ние самите си ги изразяваме.
    И ПОНЯКОГА не трябва да търсим вината в другите, а в себе си. Примерно, ако усещаме мъка, а се смеем, нормално е другите да помислят че ни е весело, и не трябва да ги обвиняваме че не могат да уловят нашата мъка 😀 .
    А за това за зодията: Ще излезе едва ли не, че Телците никога не грешат, и винаги вината е в това, че другите не са досатъчно пораснали за да оценят прелестта им – в края на краищата това си зависи от ситуацията кой е правия – Телеца или някой друг 😛
    И междувпрочем има и други не-по-малко прелестни зодии 😛

Коментари са забранени.