Ще си вземеш ли бонбон?

Някои атеисти вярват, че вселената се движи по строго фиксирани закони и че ако знаехме законите и всички начални условия, щяхме да можем да предсказваме съвсем точно. Те вярват, че науката непрекъснато ни приближава до този идеал.

По същият начин някои религиозни хора вярват, че Бог е измислил точно всички подробности и каквото е записал в тефтера, това ще ни сполети. В това вярват и тези, които смятат, че някои гадатели са способни да предсказват точно бъдещето.

Вчера една учителка по немски дала на класната тема “За какво съм се родил” и поискала отговор в рамките на 15 изречения. Ако живееш в свят, в който всичко е вече предопределено, включително избора ти на бонбон в червен или жълт станиол (както казваше майката на Форест Гъмп, животът е кутия с бонбони), как би отговорил на въпроса “За какво съм се родил?” в или извън рамките на 15 изречения?

Или смяташ, че имаш истински свободен избор и точно ти (а не Бог или природните закони) решават да оставиш или да не оставиш коментар?

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

Advertisements

14 thoughts on “Ще си вземеш ли бонбон?

  1. ЛОШИТЕ ПРАВИЛА…

    Предопределеността, за която говориш, не противоречи на свободата на избор. Това, че нещото, което ще се случи, е само ЕДНО и че е определено много отдавна, няма нищо общо със способността ни да избираме.

    Какво притеснително има в това, че причините контролират всичко? Човек може да осъзнае причините, които ръководят поведението му. Вярно, пак причините ще са тези, които ще са предсказали това осъзнаване от самото начало. Не можеш да се измъкнеш от тях, дори и да знаеш всяка една от тях. Бог (ако е личност) може да осъзнава всяка една причина, която ръководи поведението му. Но каквото и да направи Бог, то ще е гарантирано от причина (която той знае, и въпреки това причината е това, което стои под всичко).

    Причинността не значи, че няма да можеш да изковеш точно ТОВА БЪДЕЩЕ, което ТИ искаш за себе си, или че няма да можеш да се измъкнеш от илюзиите си, или че няма проумееш заблудите си. Значи само, че зад всяко нещо, което направиш (каквото и да е то) и което осъзнаеш (каквото и да е то) стои причина. Но това е хубаво, защото именно причините са тези, заради които можеш да вършиш нещата смислено.

    СЪДБА vs. ПРИРОДНИ ЗАКОНИ

    Но пък има огромна разлика между съдба и причинност. Ако пиша този коментар, защото Бог е планирал (или съдбата е планирала) да го напиша, значи аз съм част от тяхната целенасочена манипулация и план и не мога да им се съпротивя по никакъв начин, защото те, със своя Промисъл, са винаги една стъпка преди мен и винаги ще правят нещата така, че да действам според тяхната ВОЛЯ.

    Ако пиша коментара просто заради някакви причиноследствени връзки, които от самото начало на времето са казали, че ще го напиша, то тези връзки нямат за цел да ме контролират или да ме накарат да направя нещо точно определено. Те нямат ВОЛЯ. Напротив, ако ги осъзная, аз съм този, който ще може да ги експлоатира и използва (въпреки че причините дори няма да разберат, че ги използвам, и ще продължат да движат и мен, и света). Но те, милите, просто си вършат работата… и така ми осигуряват възможността да пиша коментара.

    Накратко, това дали аз контролирам причините, или те – мен, е съвсем различно от това, че те ВИНАГИ си вършат работата и винаги проникват във всичко.

    ЗА К’ВО СЪМ

    На другия ти въпрос – „За какво съм се родил“ – ако няма Бог, който съзнателно да манипулира правилата, а правилата просто си вършат работата, то аз съм се родил за това, за което сам избера. Първо обаче трябва да се опозная и да видя какви причини работят в самия мен и да променя и себе си, да владея истински себе си. И ако мисля и опозная правилата, ще мога да ги насоча.

    Да, в самия свят моят избор ще е част от една причиноследствена верига, в която няма никакъв избор. Но изборът така или иначе не съществува в самия свят, а само в нас. Светът е мъртъв и предопределен, а аз съм жив и свободен и в това няма никакво противоречие, както няма противоречие между това, че стената е едно нещо, а тухлите, които я изграждат – съвсем друго нещо.

    Просто свободата и причинността съществуват на различни места. Свободата и изборът може да съществуват само в съзнанието ни. А причинността движи света, от който хем сме част, хем не сме част. Затова между тях няма противоречие.

  2. Свободният избор се прави в някакви рамки, не сме електрони във вакуум все пак. Квантовата теория е вездесъща само на микрониво. На макрониво, като нашето, има само проблясъци, през останалото време си следваме утъпкан път…

  3. Въпросът „за какво съм се родил“ тук е зададен в контекст.
    А именно, мислите ли, че съществуването ви би имало смисъл в един напълно предопределен свят? В свят, в който всяко едно ваше действие, включително и това, което изглежда напълно хаотично и случайно

    тирла дирла гилионе чамбъл чъмбъл пим помпоне

    всъщност е предопределено от самото начало на времето от мъртви правила (или от жив бог). От самото начало е постановено, че ще действате така. Обезсмисля ли това приключенията, мислите и мечтите ви?

  4. Струва ми се, че зададох още един въпрос – дали вярвате в напълно предопределено съществуване или не. Така че имаме повече от един контекст 🙂

  5. Ако имаше напълно предопределено съществуване нямаше да можем да вярваме.

  6. tishinata e dobyr otgovor. predstavi si, che bog e napisal, che v toia den tochno ti shte pitash tochno tozi vypros 😀 a pyk negovia shef mu e napisal da ti napishe
    i kyde e toi, a kyde sme nie
    i nie sme li, a toi e li ?
    moje bi sme se rodili da si zadadem tezi vyprosi, da se posmeem i da pravim dobro, shtoto loshoto zagroziava jivota i go skysiava 😦

    v edno filmche citiraha onia pich- buda. da deistvam, znachi da byda. i kazaha- a ako ne iskam da byda? niama da deistvam, niama da pia, niama da mrynkam na jena si, niama da pravia detza i nishto niama da pravia, nai-veche- niama da myrzeluvam. nishtopraveneto e poslednoto pravene i posle nirvana 😛 a ako pravia, ima smisyl samo da pravia dobro, shtoto loshoto tormozi drugite i nakraia men, neizbejno e. vypros na taka narechenoto vreme. tova beshe film parodia

    tyi che moje bi sme se rodili, za da si zadavame takiva vyprosi
    ha, setih se za edna taftologia- dobroto e tova, koeto ni kara da pravim dobro. ot drebni dobrinki kym golemi, da razviem dobroto za smetka na drugi neshta v sebe si. edna vesela igra bez mrysni nomera, s mnogo zagubi, koito vsyshtnost sa pobedi, s mnogo pobedi, s koito vsyshtnost ne sme prichinili zaguba na nikogo.

    haide, edna stypka samo ostana. nishto, che navyn kosiat trevata s shumni mashini i ne moje da se koncetrirash vyrhu nishtojnata prekrasnost na vyprosite, koito si zadavash. nali razbirash, mojeshe vyobshte da ne ia okosiat 😀

  7. Родила съм си, за да спася живота на един човек, а после и на втори. Първият бях аз самата, а вторият беше човекът, дал на мен живот. Пък сега чудноватото е, че ми се случва да спасявам живота на трети човек, което е някакси забавно и същевременно особено, но във всеки случай страхотно. И трите пъти е цял процес, а не събитие. И всеки следващ отваря нови врати или пък само ми измива очите, за да виждам по-добре.

    Веднъж, когато преживявах, нещо силно и неприятно, майка ми ми каза една сутрин „Започва още един хубав ден от нашия живот.“ От този миг насетне и до днес, и до вечността, не бях същата. Вече съм щастлив човек, каквото и да става. Нищо не може да поклати убедеността ми, че докато съм жива, всичко е наред.

    Затова съм се родила. За да давам път на живота – и на физическата форма, и на нефизическото съдържание. Пък кой знае, дали онова отвътре и то не е физически реално и може да се пипне, ако имаме правилната сетивност.

  8. Аз съм убеден в 100% предопределеното (от правила и закономерности) съществуване. Правилата стоят преди живота, преди съзнанието, преди всяко едно нещо.

    Мисля, че това не е в никакъв конфликт със смисъла, свободата, мисленето и т.н., напротив, то ги осигурява. Защо мисля така, съм обяснил горе може би с повече думи, отколкото трябваше. Но може да го обясня и по-лесно.

    БУНТ

    Малкото дете, като се осъзнае като личност, започва да се съпротивлява на възрастния.
    – Примерно детето върви. Възрастният му казва „Върви“ и то спира на едно място.
    – Детето не яде. Възрастния му казва „Не яж“ и то почва да яде.
    – Детето сяда на стола. Възрастния го вижда и му казва: „Седни на стола“. Детето става.

    По някое време детето вижда, че бунтът в тази му форма е безсмислен, защото е от значение не какво „следказва“ възрастния, а какво самото дете иска.
    По същия начин, не е от значение какво са ни „предиказали“ правилата да направим („пиши коментар“). Правилата винаги ще ни предиказват това, което правим („пиши коментар“), каквото и да е то, но това няма никакво значение. Защото това, че от самото начало на времето правилата „предиказват“ нашите действия не променя факта, че ние избираме какви да са тези действия. Правилата просто ги „предиказват“, за да осигурят логичното им случване. Проблемът не идва от това, че правилата си вършат работата и проникват във всичко, а от това, че могат да ни пленят в илюзии, безпомощност и невежество. Затова трябва да ги опознаем и да ги използваме, а те могат да „предиказват“, колкото си искат.

  9. Съществуват теории, според които съществуват множество вселени – появява се нова вселена във всеки момент когато някакво квантовомеханично събитие има вероятност да се случи по повече от един начин (при два начина – две вселени).

    Съществуват и предположения, че мозъкът действа като квантов компютър или поне усилва квантовите ефекти до макрониво (т.е. дава възможност да надхитрим детерминистичните физични закони на макрониво и да действаме непредсказуемо).

    Аз лично си представям Вселената (без да изключвам хипотезата за множество вселени) като разширяващ се многоизмерен балон, като ние се намираме на ръба на времето – времето „след настоящия момент“ все още не съществува от гледна точка на въображаемо n+1 измерение (където n е общия брой на пространствено-времевите измерения). При разширяването на балона се създава както повече пространство, така и повече време – какво ще се случи в следващия момент не може да се предскаже (заради комбинацията от квантовите ефекти и ефекта на пеперудата).

    Разбира се аз не вярвам абсолютно в тази представа за Вселената, това е просто една от многото хипотези (или теории – в същност няма рязка разлика между хипотеза и теория).

Коментари са забранени.