Универсалното знание – една изгубена книга

Това е гербът, който си е избрал физикът Нилс Бор, когато е посветен в рицарство. Мотото е Contraria sunt complementa (противоположностите се допълват)

Съжалявам, че не я преснимах или откраднах от библиотеката на читалище “Заря” – така или иначе вече е изчезнала оттам. Четох я преди 20 години. Беше издадена около 1929, дебела около сантиметър. Превод от турски на богомилска книга. Включваше чистата философия на богомилите – Част 1: Космогония, Част 2: Общинария. Всяка глава започваше с “В началото беше мъртва точка.”, а после, както може да се очаква, действаха силите на сътворението и разрушението.

Предполагам че точно за тази философия на богомилите става въпрос в книгата на Емилиян Станев (“Антихрист” или “Легенда за Сибин”, ама май по-скоро в първата), която завършва с разпадането на една богомилска община, когато Богомил решава да оповести новата твърде абстрактна версия на богомилството. Простите вярващи в буквален Бог хора не могат да я разберат и я превеждат буквално като смърт на Бога, след което се отдават на пиянство, разгул и т.н.

Това е нагледен пример за необходимостта Истината да се облича в дрехи, които биха се харесали на различни хора. Ето защо съществуват толкова много религии – за да отговарят на вкусовете на различни хора. Ето защо съществуват и толкова разнообразни светски начини на познание – защото едни имат вкус към науката, а други към хуманитарните области. Нещо като Вавилонска кула.

Това, което обединява всички хора е жаждата да знаят, но не всеки е развил в еснаква степен и по еднакъв начин способността да учи. А повечето хора дори не осъзнават потребността си.

Мисля, че най-същественото което трябва да се знае е универсално. В приказката на Андерсен – всички виждат царя в дрехи; само едно дете го вижда гол. Преподлагам, обаче, че всеки е виждал дрехи по свой вкус.

Всички учения, които претендират да стигат до сърцевината на нещата, казват че за нея е невъзможно да се говори с думи (пръстът който сочи луната не е самата луна), че единственият начин да познаеш истината е чрез директно преживяване. Ето това се нарича мистицизъм. Мистици има не само в християнството, но и в останалите западни учения (кабала в юдеизма, суфизъм в исляма), както и в източните – тантризъм и пр. Мистицизмът е в сърцевината и на … либералното образование.

Ключовият (за мен) текст за либералното образование “Полезността на безполезното” който Swarthmore College доскоро изпращаше на хартия на всички кандидати, заявява, че изкуството не може да бъде преподадено и обяснява, че учителят по пиано не може да ти преподаде как точно трябва да се изсвири една творба. На моменти текстът става твърде “мистериозен” за нашенския вкус като казва, че най-ценното в образованието е срещата на умовете, в която по някакъв начин нещо преминава от ума на уителя в ума на ученика, че не фактите са ценното, което научаваш в колежа, а умението да превключваш на различни модуси на “мислене” (или както казват “да мислиш през различните предмети”).

Това твърде много прилича на начина на обучение, използван в повечето езотерични традиции – директното връзка между учител и ученик. Тук, макар учителят да е по-скоро проводник на съответната традиция / учебна дисциплина, индивидуалната му личност е от голямо значение – не всеки учител е подходящ за всеки ученик – точно както не всеки психотерапевт (и вид терапия) е подходящ за всеки пациент (но това е според широкомислещия Юнг, а не според тесномислещия редукционист Фройд).

В този вид образование учителят не е източник на информация (а и как би могъл да бъде, особено дне, когато имаме Google), а “личен треньор”, “гуру”, “ментор”, който ти помага да се настроиш на определена честота. Образование, което поставя учителя в ролята на авторитетен източник на информация наричахме “килийно” (може да видиш типичния му представител в лицето на учителя Икабод Крейн в “Легендата за Слийпи Холоу”).

И понеже съществуват твърде много честоти, либералният колеж предвижда core curriculum (general requirements) – задължава те да избереш курсове от няколко широки области на знанието. А за тези, които не са успели да се научат да превключват на различни честоти, се предлагат книги и обучения като тези на Едуард де Боно за цветните шапки, за които днес работодателите плащат луди пари – ето защо работодателите които искат да си спестят такива разходи, предпочитат да наемат служители с либерално образование.

Да обобщим с ОскарУайлд:

“Нищо което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено.”

Ако смяташ, че си струва тои текст да стигне до повече хора, гласувай за блога.

Advertisements

4 thoughts on “Универсалното знание – една изгубена книга

  1. Много силен текст. Настръхна ми козината по ръцете. Книгата на Боно „Да научим децата си да мислят“ си я купих, но после я изоставих. Свикнал съм като има въпроси да има и дадени верни отговори, а в тази книга няма. Поне така помня. (Ако се амбицирам ще потърся форуми където зададените въпроси се разискват. Признавам, че на мен ми е нужна интерактивност.) Ха-ха-ха! Обаче в живота често пъти няма готови отговори. Ще се върна пак към книгата. Най-много искам да предам на дъщеря си умението – мислене. Обаче дали аз мога да мисля?

    Иначе мен лично повече ме интересува придобиването на умение за справяне с конкретни ситуации, често пъти неизвестни на мен самия. Универсално знание? За себе си намерих удовлетворяващо фундаментално обяснение. И друг път съм го споделял. Несъвършенство, неизбежна смърт и т.н. Бла-бла. Според мен това е само една основа нищо повече. Конкретните умения са си конкретни умения. Излиза, че не съм съгласен с тезата ти, че „най-същественото което трябва да се знае е универсално“. Замислям се дали универсалното обяснение трябва да е универсално за всички или всеки може да има свое универсално обяснение. Въпросът е като се срещнат два ума всеки със свой различен фундамент да си бъдат полезни и да си взаимодействат. Не толкова да си донастройват фундаменталните прозрения, а да си помагат в конкретни ситуации.

    Лид, такива текстове директно ми инжектират вдъхновение. Благодаря!

  2. Ай, ай, ай! Радвам се, че ти хареса. Очаквах остронегативни реакции или никакви, но някак ми напираше да го напиша 🙂

  3. Абсолютно вярно! Очудват всички, съхранили в мозъка си информационни масиви, които се обиждат и/или губят търпение, когато след аргументираните им обяснения, им зададеш простия въпрос „Защо?“ Защо всичко съхранено в мозъчния си компютър не успяват да изразят в две прости изречения? А веднага се прикриват зад х-авторитетите, които били казали така или иначе. Аз искам да мисля и да споделям „продукта“ от своите мисли. Дори да греша. Но така усещам, че се движа!

  4. „Мисля, че най-същественото което трябва да се знае е универсално. В приказката на Андерсен – всички виждат царя в дрехи; само едно дете го вижда гол. Преподлагам, обаче, че всеки е виждал дрехи по свой вкус.“

    Безнадеждните роби може да са го виждали в дрехи по свой вкус, но осъзнатите личности са го виждали гол, макар и да са мълчали от прагматични съображения. Детето е казало „голата истина“, защото не му е пукало – не са успели да го „научат“ да му пука…

Коментари са забранени.