правото на жената

Снощи четох в един блог, че авторката му е направила аборт по желание, защото е преценила, че е твърде млада, за да стане майка, че не би било добре нито за нея, нито за детето. Разбира се, когато човек споделя такива неща в блога си, последват коментари; в случая имаше и такива, които я представяха като глупачка, щом е допуснала да забременее, че е глупачка, понеже се е любила с не този когото трябва и пр.

На същата възраст и аз направих аборт, скоро след сватбата си. Година по-късно родих, след развода. И двете ми решения бяха приети драматично от повечето ми познати, но ги взех съвсем хладнокръвно и никога не съм съжалявала.

Преди няколко дни видях познати на моята възраст, на които се е родило второ дете и си казах, че е доста глупаво да си въобразяват, че това ще ги направи брака им по-смислен и щастлив, особено след като не се е получило така след раждането на първото дете. Щастлива съм, че други познати се отказаха от подобен експеримент и по живо по здраво се разделиха.

Във връзка с любенето, забременяването, аборта и раждането искам да уточня следното:

В 21 век е възможно да забременееш, въпреки съвестното прилагане на контрацепция.

Не се любим само с тези, за които сме сигурни, че искаме да имаме общи деца. Дори и когато сме сигурни, дори и при сключен брак, може да не смятаме, че всяко време е ОК за забременяване. Или трябва изцяло да обвържем сексуалността с репродуктивните функции?

Да, за да се зачене дете са нужни двама души, но го износва един. Мисля, че негово е правото на окончателното решение дали да предостави тялото си като пространство за растеж на друго човешко същество, също както решаваме дали да приемем някого да живее в апартамента ни.

Другият въпрос е дали създателите на детето биха искали да се ангажират с отглеждането му и ако го направят, какви биха били последствията и за детето и за тях самите.

Ако жената използва правото си и избере да роди дете, което мъжът не желае, не мисля, че е в правото си да настоява мъжът да го припознае или да се ангажира с отглеждането. По-големите права водят до по-големи отговорности.

Ако жената избере да роди, но не и да отглежда детето, не би трябвало да предявава каквито и да е претенции относно отглеждането му. Отговорността е поета от друг. Това му дава права да взема решения.

Иначе на теория не е хубаво да правиш аборт, да се откажеш от отглеждането на вече родено дете, да го отглеждаш без баща и пр. Но това е теория. И не е единствената.

Ако смяташ, че си струва повече хора да прочетат този текст, гласувай за блога тук.

Advertisements

16 thoughts on “правото на жената

  1. Добре, че не засягаш темата за забременели малолетни – те нямат право на избор, май… или по-скоро не се зачита това тяхно право? Дали правото в този случай е единствено на майката на малолетната забременяла девойка?

  2. Аз лично съм голям противник на абортите!Дори считам за убийци,онези които правят аборти!Нищо лично!И се питам,може ли да си добър християнин,мюсулманин,изобщо силно религиозен и едновременно с това да приемаш абортите?Ако една жена е забременяла поради някакви причини,то такава е била нейната КАРМА!Премахвайки своето дете,тя утежнява не само своята карма,но и тези на следващите поколения след нея!

  3. Всички сте пили кафе от автомат, нали?! Значи отиваш при автомата, пускаш 50 ст. и той ти дава кафе, нали?! Е сега т’ва кафе твое ли е или на автомата?! :)) (в кръга на шегата, разбира се…:))

  4. Много симпатична ми стана – и с коментара в другия блог, и с тази публикация. Благодаря, че ми спести необходимостта да се обяснявам и ядосвам 😉
    Макар че… май няма да ми се размине – като чета някои реакции…
    Здравей! 🙂

  5. *въздъхва* Ян, ти нямаш право да се изказваш какво има или какво няма право някой да прави със собственото си тяло.
    А лицемерниченето с религиите просто го остави настрани, бива ли? Излишно е.

  6. Ян, или… в този ред на мисли (енеиния) – със собствената си душа 🙂
    Аз досега още не съм видяла жив будист да ми размахва пръст и да ми чете лекции против употребата на свободната воля/избор. Да не говорим пък за мъж, който грам идея си няма какво е да обитаваш женско тяло. Егати патоса, егати драмата. Кармата, доколкото мога да се осланям на личния си житейски опит, зависи от това колко съзнателно или не правиш/мислиш/чувстваш нещо, а не какво точно правиш/мислиш/чувстваш. След като съществува опцията за аборт, съществуват и ситуации, в които да се прибегне до нея. Иначе ще се окаже, че си говорим не за източни философии, а за някаква извратена библейска интерпретация. Ама тогава да напомня за Еклесиаст:

    „Има време за всяко нещо,
    и срок за всяка работа под небето:
    време за раждане, и време за умиране;
    време за насаждане, и време за изкореняване на насаденото;
    време за убиване, и време за изцеляване;“

    и т.н.

  7. Аз лично никога не съм била твърдо в нито една крайност-за или против абортите, но съм много склонна да кажа ЗА! Има хиляди милиони ситуации, като за всяка по-доброто решение е различно. Оставяйки религията на страна (и раси ако щете) , решението дали едно дете да се появи на бял свят зависи главно от жената. Не казвам, че мъжът няма правото на глас, не ме разбирайте погрешно, но в крайна сметка ЖЕНАТА решава какво ще се случи със съществото вътре в нея. Наскоро ми бяха казали, че имало предложение да се забранят абортите със закон (до колко е истина незнам, такава информация имам) ХА! Ама че глупост! Никой няма правото да каже на една жена какво да върши с тялото и живота си!

  8. Извинете тази работа за кармата, но човек сам носи отговорност за изборите в живота си. И точно по тази причина решенията за лично неговия живот са си лично негови. Да, ние обичаме един човек, да ние си представяме разни неща заедно, но не е задължително този човек да си ги представя дословно по същия начин като нас. Това не го прави по-лош или по-добър, дори не го прави особено различен. Просто му дава право да е човешко същество.

    Аз не съм привърженик на аборта, но пък съм не само привърженик, не само фен, а направо стожер (или както казва онази красива стара българска дума „поборник“) на/ за свободния избор. Свободният избор, моля ви се, да не се бърка с онзи паразитен израз „собствено мнение“. Тези със собственото мнение са ми от най-любимите анимационни герои. Никой не е чак толкова уникален, че мнението му да се е зародило за първи път на тази зема в неговата глава като рядък диамант. Но пък да избере без да го посочат с пръст право има всеки, щом е готов да продължи отговорно по избрания път. И с усмивка да посреща всеки нов хубав ден от нашия живот.

  9. Абе няма значение дали сте „за“ или „против“ абортите. Важното е, че секс трябва да се прави редовно, и че никой не оспорва това. 🙂

  10. Абортът е убийство.
    А хората, които правят аборти, са убийци.
    Господ е казал : Не убивай.

  11. Соня (късен коментар, ама сега чета всичко, което съм изпуснала тук, докато ме е нямало). Точно с оглед на този аргумент съм цитирала малко по-горе Еклесиаст, че „има време за всяко нещо […] време за убиване, и време за изцеляване“. На Земята няма такова нещо като „недопустими“ или „немислими“ неща. Всичко се случва на всички, а най-много на онези, които „никога“ или „винаги“. Thich Nhan That пък казва, че докато не се превърнеш в пълната противоположност, на онова, което мислиш, че си, никога няма да постигнеш истински напредък… В това според теб има ли някаква логика?

    Не че на мен абортът ми харесва като опция. Но пък не си правя илюзии, че съм „имунизирана“ срещу подобни житейски казуси.

  12. Pingback: професионален родител « полетът на костенурката

  13. Sonia, a kakvo ste kajesh za momicheta koito sa zabremeneli tai kato sa bili iznasileni. ti bili zadarjala tova dete i vseki boji den da vijdash v nego ochite na iznasilvacha ti?

Коментари са забранени.