Книгата, която бих могла да напиша

(българската корица изглежда точно така, но не можах да я открия)

се казва Alles, außer gewöhnlich и е преведена на български като Всякакви, но не!стандартни. Написали са я Anja Forster и Peter Kreuz. Класациите на Financial Times, Handelsblatt, Mahaver Magazin и Amazon са я обявили за икономически бестселър за 2007, книгата им Different Thinking пък е икономически бестеслър за 2005. Брех!

Не съм вярвала, че ще си купя книга за бизнес, написана от немци, понеже никога не съм смятала, че разбират от бизнес, а това чувство се беше обострило у мен, след като преди няколко години попаднах на лекция, изнесена от господин, който четеше само немски книги за бизнес. Тогава разбрах със сигурност, не само че съм добър говорител и пред непозната публика, но и че мога да кажа доста по-смислени неща от някои уважавани (?) университетски преподаватели.

В никакъв случай, обаче, не искам да кажа, че се чувствам по-велика от Аня и Петер. Макар че не научих нищо ново от книгата им (освен че някои кивита са патентовани и че бегините са средновековни религиозни неманастирски женски общности, за които ще пиша по-нататък), се почувствах страхотно и бих я препоръчала за изучаване във всички училища.

Написана е леко и непретенциозно, почти като елегантната и любима Funky Business и бих я препоръчала на повечето българи преди FB, защото е писана от хора израснали в култура подобна на нашата – тревожна, цинична, самодоволна, песимистична, мързелива, задръстена, разглезена …

С тази книга трябва да бъдат бити по главите всички, които продължават да настояват, че някой трябва да се погрижи за тях и не осъзнават, че милиард китайци могат да вършат по-добре мижавата им работа за по-малко пари, че отдавна трябваше да са научили английски, че могат да отнесат простотията си като защитна капсула дори в Харвард, но дори диплома от Харвард не може да им даде магическа защита срещу променящата се реалност, защото никой на никого не може да гарантира защита.

Единственото, което някой може дати даде е да ти помогне да се научиш да плуваш сам, но за съжаление, повечето от нас мечтаят да се возят на Титаник.

Такива книги може да не ми казват нищи ново, но е хубаво да ги чета от време на време, когато усетя, че ми потъват гемиите в лепкавата среда. Смятам да препрочета маркираното и да поставя книгата в задължителния за Стоян списък от утре.

Ако смяташ, че за тази книга е добре да научат повече хора, гласувай за блога тук.

Advertisements

6 thoughts on “Книгата, която бих могла да напиша

  1. бегини?
    чувала съм за бегуини и бегърс, но може и бегини да има.

  2. мисля, че така е прието да си изписва на български, както е бегарди 🙂 става въпрос за същото.

  3. Имаш предвид човек да се пусне в дълбоката вода изведнъж, за да се научи да плува. Според мен много хора биха се удавили, докато успеят да налучкат правилните движения които ги биха спасили. Мисля, че не при всички помага тази практика и това е заради психичната нагласа и куп индивидуални качества и заложби.

  4. Не, нямам предвид да се пуснат в дълбоката вода изведнъж, а да използват част от времето си за да се научат да плуват, понеже ще дойде момент, в който водата ще ги залее.

  5. Ами то повечето книги не ни казват нищо кой знае колко ново, само че е удоволствие да го прочетем написано по друг начин 🙂
    А и ние имаме нужда да си пропомняме някои неща.

    Защо не направиш един списък с препоръчителна литература за гимназиите 🙂

Коментари са забранени.