Моделът (забранена книга)

от вчера ми се живее в Скандинавия

“Нашето познанство се дели на два периода – преди и след Възпитание на девойки в Чехия.” твърди Любо от “Пингвините”. От повратната точка нататък Любо е подготвен да купя какво ли не, но всъщност става все по-добър в предсказването на това какво ще купя. В много от случаите, след покупката, той нулира заглавието в инвентарния списък и книжарницата повече никога не го получава, освен ако някой не го поръча специално. Ето защо поне половината ми купени от “Пингвините” книги в Хасково са притежавани само от мен. Любо просто не дава шанс на другите, сигурен, че никога не биха пожелали моите четива. “Моделът” на норвежкия писател Ларш Собю Кристенсен ( Modellen, Lars Saabye Christensen) е една от тези книги.

“Какво щеше да избереш ако можеше – да оглушееш или да ослепееш?”. Главният герой смята, че това не е въпрос, а заплаха, но малцина се щастливците, на които се случва да избират между доброто и доброто – не повтаряме ли това, когато избираме политици? Тъжното не е в това, че не ни се предоставят хубави неща за избиране, а че ние сме слепи за повечето неща, но да оставим настрана собствените ми размишления.

Накратко книгата е за художник, който наближава 50те и подготвя изложба. Няколко месеца преди обявената дата разбира, че ще ослепее. Няма да кажа нищо повече за сюжета и съветвам да не четете други ревюта, за да не си развалите удоволствието. Изобщо не е мелодрама.

Книгата ме остави с въпрос, който си струва мисленето, но сега едва ли ще мисля по него, защото много по-важни от етичните въпроси се оказаха … описанията – да, това, което повечето хора обичат да прескачат. Има хубави книги, от които си струва да орежеш описанията понеже са някак насилени, но в тази специално съм ги маркирала – за пръв път маркирам описания.

Бяха кратички като хайку, но все пак различни, понеже бяха много цветни, а хайку за мен е монохромно (някой срещал ли е хайку с цветове?). Точно тази книга ми напомни, че отдавна не съм рисувала, че съм натрупала доста боички и хартия, но проблемът е, че ми се дорисува с масло – нещо, което нямам идея как се прави, но какво от това? Преди половин живот знаех още по-малко, но го правех. Кой се страхува да бъде аматьор?

Ако смяташ, че си струва да препоръката на тази книга да стигне до повече читатели, гласувай за блога тук.

Advertisements

5 thoughts on “Моделът (забранена книга)

  1. Ех, страхотна е снимката! Хайку за мен винаги е цветно, ако пристъпим отвъд графичното изпълнение, макар и на мен да ми допада повече монохромното представяне на йероглифите въобще (не само за хайку). 🙂 Те са достатъчно красиви и изразителни, за да се натоварват с цвят – той се носи от значението им.
    Замислям се дали за хората, чиято култура се основава на йероглифа като графема, интензитета на значението е по-силен…
    Навремето си падах по старобългарски текстове – много ми харесваше шрифта…
    И по калиграфия се бях увлякла за малко покрай един американец, който сега наричаме Пешо (тогава май ти нарисувах с туш и перодръжка картичка с костенурка 🙂 )…

  2. 🙂 този Любо май те смята за специална 🙂 Ако не поръчва повече бройки от книгите…, за кого е поръчал една?
    Поздрави!

  3. Първите бройки идват от централата на Пингвините по тяхна преценка. После Любо казва да не пращат повече от тях. След това някой чува отнякъде за някоя книга и я поръчва. Пингвините започват отново да пращат бройки, защото е проявен интерес. Налага се Любо пак да им казва да не пращат повече 🙂

  4. Pingback: Стягам куфарите « Детски му работи

  5. Pingback: Ларш Собю Кристенсен – Моделът | зорините озорени озарения

Коментари са забранени.