Едно време в Ню Йорк

“… опасно разнебитени стълби … малко и толкова мръсни прозорци … Дървените подове, метени веднъж в годината … Никаква друга светлина освен газените лампи, горящи ден и нощ … мръсните вонящи тоалетни в тъмния коридор. Никаква прясна питейна вода … мишки и хлебарки …

През зимните месеци … как страдахме от студа. През лятото страдахме от жегата …

В тези дупки, развъдници на болести, ние малките, заедно с мъжете и жените се трудехме по 70-80 часа на седмица. Включително събота и неделя … В събота следобед се появяваше табела: “Ако не дойдеш в неделя, няма нужда да идваш в понеделник.” … разбити детски мечти за почивен ден. Плачехме, защото в крайна сметка бяхме само деца …”

1909

“Хиляди и хиляди (20 000) напускаха фабриките от всички страни, всички вървяха към Юниън Скуеър. Беше ноември, студената зима дебнеше зад ъгъла, ние нямахме кожени палта за да се стоплим, но там беше духът, който ни водеше напред и напред …

… млади хора, повечето жени, вървяха и не се интересуваха какво може да се случи … гладът, студът, самотата … Просто не ги беше грижа точно в този ден; това беше техният ден.”

Все повече жени се присъединяват към профсъюзите, в над триста фабрики работниците постигат своите искания.

“Опитвахме се да се образоваме. Канех момичетата у нас, и се редувахме да четем поезия на английски за да се учим да разбираме по-добре езика.”

1911

Пожарът, избухнал в Triangle Shirtwaist Company, обхваща осмия, деветия и десетия етаж – твърде високо, за да бъдат достигнати от пожарникарските стълби, но половината от нюйорксите работници прекарват по около 12 часа над седмия етаж. Според закона, вратите на фабриките трябва да се отварят навън, но в тази фабрика те се отварят навътре. Законът забранява заключването на вратите в работно време, но в тази фабрика те обикновено са заключени, за да може служителите да се проследяват по-лесно…

” … крещящи мъже и жени, момчета и момичета се тълпят край прозорците и се хвърлят долу на улицата. Те скачат с горящи дрехи. Косите на някои момичета горят. На улицата се чуват един след друг тъпи удари от падащите тела и растат куповете с мъртви и умиращи…

От отсрещните прозорци се наблюдава отново и отново една и също: момичета, които се прегръщат, за да скочат заедно.”

Следват още пожари. И злополуки. И болести.

1912

“Сейди е интелигентно, спретнато и чисто момиче, което винаги е работило в бродирачни фабрики … В своята работа тя използва бял прах (тебешир или талк обикновено), който се нанася по перфорирания модел, и оттам върху плата. Прахът, обаче, се разпилява лесно … Последният й работодател започва да използва бял оловен прах, смесен с колофон, което е по-икономично, тъй като прахът не може да се изтрие и да се налага да бъде нанасян отново.

Никое от момичетата не знае за промяната в праха, нито опасността от неговото използване …

Сейди е била много силно, здраво момиче, с добър апетит и тен; става невъзможно да се храни … ръцете и краката й се подуват, вече не може да използва едната си ръка, зъбите и венците й посиняват. Когато накрая се налага да спре работа и я лекуват месеци наред от стомашни проблеми, нейният лекар я изпраща в болница. Там прегледът показва че има оловно отравяне.”

По това време, високо платени служители на Американската федерация на труда (голям профсъюз, е който не членуват цветнокожи и неквалифицирани работници), се намират в модерен морски курорт. Това се отразява от местната преса в Атлантик Сити:

“Тази сутрин, увлечен в игра на плажен бейзбол с президента Сам Гомпърс, секретаря Франк Морисън и други лидери на АФТ , Джон Мичъл, бивш председател на съюза на миньорите, изгуби диамантен пръстен на стойност $ 1000, подарък от неговите почитатели, след прекратяването на голямата стачка в Пенсилвания. Капитан Джон Бърк, дългогодишен охранител, откри пръстена, при което Митчъл отдели стодоларова банкнота от пачката която носеше в джоба си и я подаде на капитана като награда.”

Високо платените лидери на АФТ са защитени от критики по време на строго контролираните срещи и от специално наети отряди, които първоначално са били използвани срещу стачкоизменници, но впоследствие за сплашване и пребиване на опоненти вътре в самия профсъюз.

В тази ситуация – ужасяващи условия на труд, екслузивност на профсъюзите, радикално настроените работници, заедно със социалисти и анархисти създават профсъюз от нов тип – Индустриални Работници на Света през 1905. На срещата се създава конституция, в чийто преамбюл четем:

“Работническата класа и класата на работодателите нямат нищо общо. Не може да има мир, докато гладът и нуждата измъчват милиони работещи хора, а малобройната класа на работодателите притежава всички хубави неща.

Между тези две класи борбата трябва да продължава докато всички работници се сплотят не само в областта на индустрията, но и на политиката и сложат ръка върху онова, което произвеждат с труда си, чрез икономическа организация на работническата класа, която не сътрудничи с никакви политически партии…”

Така се заражда социалистическата заплаха в САЩ.

(Преведено за вас от книгата “20 век” на Хауърд Зин)

ако смяташ, че си струва да бъде прочетено от повече хора, гласувай за този блог.

Advertisements

3 thoughts on “Едно време в Ню Йорк

Коментари са забранени.