Диктатура на пролетариата

Предните текстове дават представа в какви условия са се зародили социалистическите идеи. Повече от сто години по-късно, голяма част от населението на планетата не живее при по-добри условия. Някои хора, които живеят доста по-удобно, настояват, че трябва да се направи нещо по въпроса. Част от тях заемат алтруистичната позиция: не бива да оставяме братята си в беда. Друга част са водени от прагматичен егоизъм и убеждението, че всички земни жители са свързани и ако някъде някой страда, това рано или късно ще причини страдания на всички останали. Описала съм втората позиция в този текст.

Вместо да стоя на един крак, заемам едновременно и двете позиции и смятам, че нещо трябва да се промени, за да няма експлоатирани и живеещи при невъзможни условия. Въпросът е КАК.

Тъй като в нашата страна повечето хора не са доволни от доходите си, идеята, че малцина силни ограбват мнозинството слаби е доста популярна. В тази връзка, популярност набират и идеи, че е справедливо мнозинството на слабите да се пребори с шепата силни и да сложи ръка на незаконно отнеманото му богатство.

Колко от мечатещите за подобна развръзка, обаче, се замислят как точно би изглеждала страната ни след като народът завземе властта?

Един от теоретично разработените варианти е “диктатура на пролетариата”. В бившите социалистически страни тази теоретична постановка е била приложена поне в известна степен.

Сред важните аспекти на тази идеология е липсата на частна собственост върху средствата за производство. На много от работилите по време на социализма, по една или друга причина тази идея се харесва и се свързва с липсата на експлоатация от страна на работодателите, сигурност и пр.

Мен, обаче, тази идея откровено ме смущава. Ако частното предприемачество не е позволено, човек е принуден винаги да бъде служител и винаги да се съгласява с утвърдения начин на работа. В противен случай рискува да бъде уволнен, а след това къде би могъл да си намери работа, ако работодателят е един и същ в цялата страна? В този текст за моя живот през социализма, между другото писах и за майка ми, за която години наред беше проблематично да намери редовна работа в нашия град, след като беше принудена да напусне едно работно място.

Диктатурата на пролетариата е обвързана и с планова икономика (неизбежно при наличието на единствен работодател – нали всеки бизнес в крайна сметка си прави планове). Във вече разиграния в бившия социалистически лагер сценарий, плановата икономика правеше невъзможна конкуренцията, а оттам и творчеството и разнообразието.

Еднородността в икономическите модели, обаче, води и до еднородност във всичко. Така плурализмът става невъзможен, а там където плурализмът е невъзможен, е невъзможно да бъдеш себе си. В един момент това се оказва преследвано от закона.

Какъв е начинът да няма експлоатирани, но да има творчество, разнообразие и свободата да бъдеш каквото поискаш?

Ако смяташ, че си струва текстът да бъде прочетен от повече хора, гласувай за блога тук.

Advertisements

9 thoughts on “Диктатура на пролетариата

  1. Говориш и даваш аргументи против социалистическата икономика?!?

    Тва е все едно да обясняваш защо да обгазяваш евреи е лошо ебаси. Що изобщо се хабиш, като е очевадно?

  2. Съгласна съм с Лонганлон, но в България може би е необходимо да се обясняват такива елементарни неща.
    Надежда Манделщам, съпруга на поета Осип Манделщам, в своите „Спомени“ пише колко е лошо държавата да е монополизирала работата, да не те пуска да започнеш каквато и да е работа, защото си политически подозрителен, а всички околни (които не се пекат на твоя огън) да те питат защо не работиш.
    Аз мисля, че експлоатацията е проблем само ако е прекомерна и изтощителна (вероятно точно този случай имаш предвид и ти).
    Това според мен може да се дължи на две причини:
    1) Нисък национален доход поради неразвита икономика – наблюдава се в епохата на „дивия капитализъм“, която описваш в предишния пост. Срещу това вероятно не може да се направи нищо освен да се чака икономиката да се развие. Изкусително е да се отнемат с насилие богатствата на „експлоататорите“ и да се разпределят между експлоатираните (или по-точно по преценка на тези, които са ги отнели), но това никога не е водило до нищо добро. Днес някои страни от Третия свят са на този етап.
    2) Ниски заплати и лоши условия на труд при достатъчно висок национален доход, за да осигури много по-добри – това наблюдаваме в България днес. Дължи се според мен на липса на законност. Но нямам идея как да се въведе повече законност.

  3. Знам този сайт. Истории от него са издадени в книжката „Аз живях социализма“ 🙂

    Бях попаднала и на един подобен, но го загубих. Трябва да потърся или някой си спомня?

    Бих препоръчала също и забранените навремето фейлетони на Мормареви, една наскоро излязла книга със спомени на Климент Денчев, а и защо не руснаците Илф и Петров?

  4. Начинът е развитие на идеите във времето. Много трудна работа.
    Идеите измислят светли умове – за добро на човечеството. Но след това отиват от умовете в ръцете. И работата се оплесква. Да не би идеите на християнството да са реализирани? 20 века чакат…
    Времето на революциите е минало, казват. Но! Какво ще стане когато огромната част от милиардното население на Земята не може да се постави дори на 1 точка от Списъка? (http://vascont.wordpress.com/2008/05/09/Списъкът/).
    Хилядолетия въпросът за недоимъка и по-равномерното разпределение на обществения продукт е бил първа точка от дневния ред. И сега – но ситуацията вече е доста по-сложна. Нарастване населението в неразвитите страни и засилващият се глад (буквално!) роди един нов призрак, който би могъл да хвърли човечеството в непредвидими по мащабите си междунационални, религиозни и расови сблъсъци и да доведе до природни катаклизми с катастрофални последици. Не са празни думи. Точно преди месец британският премиер Гордън Браун организира в Лондон среща на върха за световната криза, породена от драстичното покачване на цените на храните. Браун припомня, че 25 000 души по света умират всеки ден заради недостиг на храна.
    Творчеството и разнообразието са хубаво нещо. Когато имаш какво да ядеш. И си жив. Докато прочетете написаното от мен на Земята умряха 3 деца от глад…

  5. Антидот

    Това, че в историята няма „ако“,
    не значи, че няма значение
    дали вместо зъб си извадил око
    поради липса на мнение.

    Знам, фататици от всички страни
    за дни разоряват живота
    и причиняват безчет злини,
    докато гонят злото.

    Мразя оправдания със среда
    и „да се греши е човешко“.
    Не си зарязвам колата в калта
    като дръвника Андрешко.

    Пътят към ада все е покрит
    със залъгалки за лумпени.
    Но туй, че убитият е убит,
    не значи, няма думата.

    За идеали не надигайте глас,
    че няма кой да ви слуша:
    когато цървули дойдат на власт,
    те се превръщат в ботуши.

    Славомир Генчев

  6. Pingback: За дързостта на надеждата « Опитите за летене на Оригами Жерава

  7. За да няма конкуренция, още Маркс казва, че трябва да има диктатура на пролетариата, за да бъдат накарани хората да купуват стоките на монополиста – държавата, както и на частните монополисти при фашизма. Затова и Ленин измисля теорията за държавно монополистичния капитализъм – империализма. Империализмът – това е фашизма , а държавния държавно монополистичен капитализъм – империлизъм е социализма или диктатурата на пролетариата. Всички злини за човечеството през 20 век дойдоха от теориите на Маркс и на Ленин за империализма. Единственно в САЩ са намерили верния път за конкуренцията и демокрацията, като още през 1913 година са създали конкурентния капитализъм.

Коментари са забранени.