Моята религиозност

Чета “The Bell”, роман на Айрис, в който се разказва за една малка християнска комуна. В една глава се цитира текст, който една от комунарките чете пред останалите – за кого ще има и за кого няма да има милост, кой ще отиде в Ада и кой в Рая и пр. Ето това е пример за ниските нива на религиозността. Те се срещат във всяка деноминация под една или друга форма и са присъщи за голяма част от религиозните хора. Когато си описвам в текстове като този, някои хора настръхват, понеже смятат, че се гавря с религията и религиозните.

Когато се опитвам да покажа че религията може да има високи нива, и то всяка от известните ми големи религии (а, предполагам и неизвестните за мен), например в текстове като този и този, настръхват откровените противници на конкретна религия (най-често на исляма), страхуващите се от “сектанска” зараза (особено майки), както и твърдите фенове на науката – да речем като пиша текстове като този.

Не знам какво е Бог, но не вярвам, че е личност. Това, в което вярвам е, че светът се движи според фундаментални вечни закони, а освен това еволюира по отношение на формите си. Аз искам да проумея тези закони и да живея в хармония с тях. Мисля, че точно това е имал предвид Айнщайн, когато е казал, че иска да узнае мислите на Бог и че останалото са подробности.

Мисля, че има много начини да се изследват “мислите на Бог” – един от тях е религията, друг е науката, а има и още. Мисля, че хората, които търсят отговори на въпроси, независимо колко профански биха могли да изглеждат, всъщност са обединени от един стремеж – да се научат да живеят, да бъдат щастливи. Разбира се, повечето хора изобщо не осъзнават тази потребност, а някои дори гледат с презрение на желанието да бъдеш щастлив.

Тъй като наистина много искам да разбирам законите по които се движи Вселената и да бъда щастлива, не мога да си позволя да отхвърля който и да е метод на познание. Ако го направя, бих била като майстор, който изхвърля от чантата си някои инструменти, убеден, че са безполезни и винаги ще бъдат.

Когато се обвързваме с едно или друго убеждение /светоглед, ние всъщност вярваме, вярваме, вярваме, че религията или науката не струват или са върхът, вярваме, че има или няма Дядо Боже – все неща, които или няма как да разберем съвсем или още не сме пораснали достатъчно за да го направим.

Нито вярвам, нито не вярвам, че е възможно да узная мислите на Бог / природните закони – може да е възможно, а може и да не е. Това, в което вярвам е, че има вероятност утре да науча повече от днес. Е, да, това може да е вграден трик на ума, но пък ми харесва да се чувствам така.

Повтарям отново кредото си:

Вярвам във вероятността да науча нещо ново и във вероятността това да ме направи по-щастлива. Нямам никакви доказателства, освен начина по който съм се чувствала досега. Щом нямам доказателства, но имам вяра, значи съм религиозна. А деноминациите нямат значение за мен, така че ако искате (не е задължително), можете да си спестите опитите да ме покръстите в анти-ислям (на никого ли не е хрумвало, че може да съм мюсюлманка, btw?) или да ме обявите за враг на науката.

Не съм ничий враг – дори на невежеството. Под всяко невежество просто спи семето на познанието.

Ще ми се да гласуваш за мен, за да съм нагоре в класацията.

Advertisements

37 thoughts on “Моята религиозност

  1. Статията ти не става за четене, ама нали не това е целта. Целта е посещаемостта и гласуването – ако ще спечелиш някой лев айде да ти гласуваме.

  2. Благодаря! Разбира се, че целта ми е да спечеля някой лев. Нали за това пиша тук 😀

  3. Lyd, от броя постове на темата за вярата и Бог, си личи че искаш да познаеш Бога. В Библията е казано много ясно, че това стяава чрез Исус Христос. Определено Бог и вярата в него, не може да се ограничи само в няколко точки, както коментираш в предишна статия.
    Как може да се знае със сигурност, че Исус е Пътят? Не може.
    Просто след края на живота си, някои хора ще се озоват в ада. И ще съжаляват за пропуснатите мигове приживе…

  4. Аз тук имам за коментар една дума – Вярвайте!
    (Кой в каквото предпочита, разбира се.)

  5. Разбира се, че искам да позная Бога (както съм заявила и разяснила), но да се огранича до Исус (колкото и да го харесвам) не е по вкуса ми 🙂 Не мога да се огранича и до религията изобщо. Библията, както много други подобни четива, може да се интерпретира по различни начини.

  6. На Бенихил бих казала, че уменията за четене идват с практиката.
    На Булпете – че, уви, дава прекрасен пример точно за „ниското ниво“ на християнството. Който не приема Исус за свой спасител, ще отиде в ада. (Докато някой разбойник, палил свещици в църквата, когато му е оставало свободно от грабежи и изнасилвания време, може и да отърве кожата.) Удивително е как мнозина вярващи наричат Бог милостив и същевременно го обрисуват по-жесток от кой да е тиранин в историята на човечеството. Щом не вярваш в мен – пържи се във вечния огън. Според мен, дори да има такъв Бог, в него пак не трябва да се вярва, защото (както би казал Тери Пратчет) така само го поощряваш.
    Съгласна съм, че всяка религия може да има и високо ниво, стига човек да отрече между 10 и 80% от съдържанието на съответната свещена книга.
    Не ми е хрумвало, че може да си мюсюлманка, по простата причина, че се наричаш будистка и не допускам да лъжеш. Но и да си мюсюлманка – какво от това? Когато пиша по блогове срещу хитлеризма и комунизма, не ми пука особено дали домакинът случайно не подкрепя тези идеологии. И не мисля, че религията е различна.

  7. Сектите. Моят pet peeve . Не е ли зашеметяващо интересно каква масова истерия е страхът от тях. Някой трябва да е написал изследване за този вездесъщ български страх и как той се връзва с национализма, липсата на религиозност и закоравялата традиционност. И насилственото покръстване на българите 😉

    Bulpete, ако няма начин човек да е сигурен, че Исус е единственият път, как така ще бъде съден след смъртта си за това, че не го е приел? При толкова много деноминации, всяка от които казва, че еди кой си е единственият път и в него трябва да се вярва (без други начини за уверяване) човек не може да носи отговорност за избора си.

    Между другото, не е ли интересно това гнездо. Вярно – вяра – вярност – уверявам се. Със съвсем различни значения.

    Между другото, айнщайновото разбиране за Бог (и твоето, доколкото разбирам, Lyd) няма нищо общо с вярата=приемане на казаното в една свещена книга без подлагане на съмнение. То е наука, което си е вездесъщо търсене и съмнение 🙂

  8. забавни са ми и самоотвержените опити за евангелизация, също както и страхът от нея. забавно е и шизофренното отношение на голяма част от българите към религията: „Ма как така не си християнка? Ми каква си? Ами ние сме българи, значи сме православни.“. Доказателството че сме православни е, че палим свещи и се женим в църква, попът чете за успех на децата преди изпит и т.н. В същото време не сме дотам религиозни, че да сме наясно с християнската етика и да я практикуваме 🙂

    Остава голямата загадка: дали съм излъгала че съм будистка или съм коварна мюсюлманка, или просто фино давам трибуна на евангелизатори. А как точно е разбирал Айнщайн Бог? Бил е сигурен, че не играе на зарове, когато някои заговорили за квантова физика.

  9. @ Майя М
    Християнството не е нужно да е на „високо ниво“. Най-големите истини, често са прости.
    Когато пишем за вяра в Бога, автоматичеки се прибавя и живота спрямо Божиите принципи- практикуването им. Това, на което и Lyd обръща внимание. Това е и смисъла на думата „покаяние“. Приемайки Исус, като част от Троицата, признаваш прегрешенията си. От този момент съзнателно поемаш по път, противоположен на злото. Престъпника променя природата си отвътре, не само замазване на положението.
    Бог е милостив, но и същевременно пресвят. Той не може да търпи злото и греха. Затова Адам и Ева са били прогонени от присъствието на святия Бог.
    Това е и уникалното на жертвата на Исус, има примирение между Бога и човечеството.
    @ razmisli
    Не може да се докаже с научни теореми и изчисления правотата на християнстовото.
    Но общувам с реални хора, които са били престъпници и сега са семейство за пример. Познавам алкохолици и болни от рак, които живеят щастлив живот в момента, благодарение на Божията намеса.
    @Lyd
    Признавам те за добър провокатор на коментари. Самото зачекване на Айнщайн (гений извън рамките) и Бога разпалва полемиката.
    Пускам линк, към писмо от Айнщан, с недоказанадостоверност:

    http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=14999

    И една интересна негова мисъл:
    „Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно на x + y + z. x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.“ Коементарът ми стана доста дълъг затова спирам до тук.

    bulpete.wordpress.com

  10. Размисли, и аз мислех за сектите като теб… докато не бях засегната лично. Мое приятелче отиде там.
    Представи си, че си с лабилна психика. Не чак толкова, че да те сложат под попечителство, но съвсем достатъчно, за да понасяш трудно бремето на този свят.
    Ония те откриват, канят те на сбирките си, обясняват ти своята представа за Бог и как вярата дава сила. Дотук добре.
    После те убеждават да напуснеш хубавата си работа и да започнеш работа при тях. На книга получаваш голяма заплата, но на практика виждаш малка част от нея. Изнудват те емоционално да им връщаш по-голямата част от заплатата си като дарение.
    Също така те подкокоросват да изнудваш емоционално старите си приятели, когато това носи полза. Но иначе не одобряват поддържането на познанства извън техния кръг.
    Убеждават те, че Бог ще ти посочи за кого да се ожениш. Но Бог все се бави. Ти прехвърляш 40 и решаваш, че не ти е било писано да имаш деца. Това е много удобно за тях – можеш да им завещаеш имуществото си.
    Не виждам как може да се противостои на този сценарий. Ония подбират само пълнолетни и формално правоспособни хора. Но мисля, че масовата истерия не е без основание.

  11. Pingback: Моите западняшки искания « Моето ъгълче

  12. Bulpete, това е една от интерпретациите на Библията. Случката с Адам и Ева в райската градина тълкувам по твърде различен начин – по-скоро като метафора за израстването на човека, а не като наказание на строг родител, който не може да толерира злото. Още повече, че за мен зло не съществува – само невежество, а то не може да бъде преодоляно ако не живееш и не осъзнаваш, а докато живееш, няма как да не грешиш от време на време 🙂

    Църквите за масова употреба (не обичам думата секти) са като евтините книги за самопомощ – на по-елементарните хора може и да помагат, но не и на по-комплицираните.

    Относно прехвърлянето на апартаменти – не бих имала нещо против родителите ми да дарят апартамента си на някоя религиозна общност ако там се чувстват наистина щастливи. Даже веднъж им го казах, когато майка ми се възмущаваше по същия повод 🙂

    Не можем отстрани да преценим дали за някого е по-важно материалното имущество или усещането за душевна хармония.

  13. Наистина не ти е присъщо да се занимаваш с религизни изживявания – заеми се със шпионлук например – с хакерство,

  14. Я да вземем малко вода от извора, т.е. от книгата Битие:
    „И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.“
    Защото сексуалността им още е латентна като при децата, дори телата им да са на възрастни хора.
    „Видя жената, че дървото е добро… защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.“
    Т.е., макар че е набъркана и някаква змия, поне един от двамата човеци е жаден за познание и готов да поеме риск.
    „Тогава се отвориха очите на двамата и разбраха, че са голи…“
    Осъзнатата сексуалност на зрелия човек.
    „На жената (Бог) рече: …с болка ще раждаш деца…“
    До този момент не е било предвидено тя да ражда. Момиченцата не раждат, зрелите жени раждат. С болка.
    „А на Адама рече:… с мъка ще се храниш от земята през всички дни на живота си…“
    Т.е. досега Адам е живял безгрижно на издръжка на Бога като непълнолетно дете, но сега е натирен сам да си изкарва прехраната и да си плаща наема, като 18-годишен американец.
    „И даде Адам на жена си име Ева (т.е. Живот), защото тя стана майка на всички живеещи.“
    Това лошо ли е? Може ли детинският рай да се разглежда като нещо по-висше от това да бъдеш майка на човечеството?
    Метафората за израстването на човека според мен е толкова ясна, че недоумявам как може да се оспорва.

  15. В селото, където свекърва ми има вила, една самотна баба остави имота си на евангелистката църква. Селяните с дарени средства и собствен труд построиха на мястото малка църква. Това ми хареса, трябва да го опиша по-подробно. Но по-горе говоря за друго явление

  16. Майя, ако за мен и теб метафората на израстването е ясна, за други това означава първороден грях. В моята митология Бог е мъдър родител, който изритва децата да се оправят сами. И затова ме кефи. Но има деца, които не искат да пораснат. Ето защо решават да слушкат Бог (който всъщност не иска да бъде слушкан) и да се върнат в Рая. Ето това е заблудата на ниските нива – те се обитават от нежелаещи да знаят, да растат, да поемат отговорност.

  17. Bulbete. Не искам да споря, и то за религия, и то тук. Но просто защото по-горе каза, че не може да се знае със сигурност, че Исус е пътят, а въпреки това след смъртта много хора ще се озоват в ада (заради това, че не са го разбрали), затова се питам как може да им се държи отговорност с наказание ад при положение, че не може да се знае със сигурност това. Всяка религия настоява, че нейният път е правият. Тогава? Не искам математическо доказателство. Но ако човек ще бъде съден за неразбирането си на правия път, трябва да му бъде дадена на първо място възможността да е разбрал това. Да, има много хора, които след приемането на Исус са започнали по-добър живот, но това може да се постигне и след рехабилитация, терапия, алцохолицс анонъмоус, приемане на будизма, подкрепа от семейството, помощ от приятел. Въобще, нещо по-фундаментално и важно: да разбирам ли, че щастливият живот (цитат от теб) е доказателството за Исусовово значение?

    Lyd, ама зло=вежество, не знаеш ли? Затова е била наказана Ева 😉
    Забраненият плод е от дървото на знанието. Затова и Айнщайн се е интересувал от мислите на Бог. Той е искал знанието само за себе си…

  18. Не, не разбирам райската история с ябълката като зло=вежество :), а като история за растежа: за мъдрия родител, който подмамва децата си да пожелаят да знаят, а като поотраснат ги пропъжда да не се застояват в родителското гнездо 🙂 Виж коментара ми при Майя. Тукашният коментар 11 ще те отведе там 🙂

  19. ако намеря време бих написал по-дълъг отговор. накратко според мен това което има да се проумява относно заобикалящия ни свят-вселената, е че тя непрекъснато се променя и еволюира. това което би ни се сторило закономерност може да се окаже един кратък отрязък от вечността в която се случват промените. така или иначе ние живеем в още по-малък отрязък от вечността и е нормално да си изграждаме принципи и закономерности на поведение, които обаче след време може да не са актуални. няма нищо вечно освен промяната. в този смисъл универсална рецепта за щастие няма, поне не и в заобикалящият ни свят. това което сме способни да направим е да променим отношението си към света и себе си, т.е. да се възприемем като преходни и невечни. тогава всички проблеми на фундаментално ниво изчезват. остават ежедневните проблеми.

  20. Какво е било “ниското” и какво “високото” ниво на вярата в началото на човечеството? И къде са изпращали първите жреци невярващите? 😉
    Относно Адам и Ева, рая и ада и т.н. – няма по-силни атеистични писания от “свещените”. Защото са измислени от хора преди хилядолетия с много по-малки възможности, които не са доизкусурявали подробностите. А и тогава не е имало нужда. И се получило, че всемогъщият Бог създава в трудовия си ентусиазъм и дърво на познанието (с каква цел?), изненадва се от грехопадението на най-висшите си творения (на него приличат!) и взема строги мерки като ги заточава на Земята. Която трябва да приемем, че е много лошо място в сравнение с рая, но на нея Бог е заселил хиляди живинки, които не са извършили нищо лошо…
    И според мен, обаче, тайната цел на Lyd не е обсъждане на религиите и вярата. Затова едно стихче:
    Една госпожица позната
    по-бърза е от светлината.
    Замина днеска след вечеря,
    пътува относително
    и си пристигна вчера. 🙂

  21. Което някак ми напомни за любимото ми:

    Трима мъдреци в един леген
    Тръгнали в морето в бурен ден.
    ако здрав бе старият леген,
    разказ дълъг имахте от мен. 😉

  22. Въобще, религията си е най-точното място, където теорията за различните гледни точки винаги се проявява най-добре. 🙂

  23. Ех, че компания сте заформили тука! Всеки си тълкува Библията, колкото му позволява малкото мозъче и се мисли за прав. Смях. Та повечето дори не знаете кога и как се е появила Библията в този си вид и дали, аджеба, някой не я е тълкувал досега. Страшни екзегети се извъдихте. Ама наистина, Лидия, голяма боза са ти религиозните статии. Сбирщайн, на който и ти самата не вярваш, пък искаш другите да го пият, че и да казват, че им харесва…
    Освен това Бог е Личност! Ама ти не щеш да видиш, теб Христос ти е тесен, затова си хванала под ръка и Мохамед и Буда. Къде ще се мериме ние, бедните християни, с простора на твоята душа?! Пък и сме от ниските нива, рай, ад и други такива неща ни вълнуват нас. А ти се рееш в седмото небе на собствените си фантазии, където няма място за Истината, Която уж търсиш. 😦

  24. Дали Исус е казвал на хората, че имат малки мозъчета и нещата които казват са боза?

  25. Ако Бог е личност, това автоматично го прави слаб. Щом той сътворява, щом има цели (иска едно, а не друго, би постъпил по един начин, а не по друг), това автоматично го прави зависим – зависим от правилата, изграждащи характера му, зависим от целите си (дори и да ги постига на 100%, бидейки всемогъщ).

    Много по-логичен е будисткия подход – Бог е Света, нищо не желае, нищо не прави и нищо не иска. Но и там удряме на камък, защото светът е мъртъв, т.е. Бог е мъртъв като Света.

    Що се отнася до това че Иисус е казвал по-лоши неща – още по-психопатски неща е казвал Баща му, хехехе 🙂

  26. Човек, ти въобще четеш ли се? Как Бог, бидейки Абсолют, ще се подчинява на правила? На кои правила? Нали Той създава правилата и законите – физически и духовни. Освен това как Този, Който сътворява, ще е слаб? Слаб е сътвореният не Творецът му. По-голям оксиморон не съм чувал! Освен това поправка: природата е творение, а не Творец.
    Пантеизмът на будизма пък съвсем не е приоритет само на самия будизъм. Има го още в античните философи. Почети малко, преди да се изказваш така неподготвен.
    Бог е Личност, Той има цели, планове, намерения. А будизмът изповядва нихилизъм, защото всичко според него се стреми към абсолютното нищо. И това е целта на будизма, не е вярно, че няма цел.
    И кои са тези психопатски неща, които е „казал Баща Му“? „Не убивай“, „не кради“, „почитай баща си и майка си? Ако това ти изглежда психопатско, значи е добре да отидеш да се прегледаш.

  27. Първо, баща му е Бог само на еврейския народ и е заповядал геноцид над един куп други народи. Той е садистичен, авторитарен и параноичен тип. Евреите при всяка чума са търсели виновник, който е прогневил Бога, та да го убият с камъни. Бог няма никаква идея за човешки права (робството като зло и т.н.) – имал ги е толкова, колкото и безумеца Моисей (съперничещ на Хитлер и Сталин по морал), който просто е приписал своите личностни увреждания на Бог. Всичко това е описано в Библията – ти не си чел светата си книга достатъчно, aбсурдните „морални“ закони в Стария завет и т.н.

    За личността. Всяка личност е подчинена на правила: иначе не би била личност. Например: Бог Е Добър, той не може да бъде зъл. Бог БИ НАПРАВИЛ това и това. Той НЕ БИ НАПРАВИЛ това и това. Той е зависим от характера си, не би могъл да го наруши. Самата идея да бъде постоянен и конкретен като намерения, го ограничава.

    Нещо повече, в момента, в който кажеш „ЗАЩОТО“, ти подчиняваш Бог на правилата на Света. Например: Бог е убил това дете, ЗАЩОТО така за него ще е по-добре. Бог е допуснал злото, ЗАЩОТО е искал да имаме свободна воля.
    Нека да преведа последното:

    – Искам да има хора със свободна воля – казва Бог
    – Е, тогава ще трябва да има и зло – казват Правилата на Света
    – А не може ли да няма?
    – Не може.
    – Е, няма как тогава, принуден съм да Ви се подчиня…

    В основата на нещата винаги стоят правилата на Света, а не нечий разум или личност. В момента, в който нещо е личност – дори и да е всемогъщо, всезнаещо, всеможещо, то продължава да бъде подчинено на тази основа. Личността е частен случай. Правилата на Света винаги ще бъдат по-силни от нея, дори и да й приписваме всичкото всемогъщество, което можем.

  28. Помисли дори върху твърдението „Адът е състояние на отдалеченост от Бога“. Това автоматично означава, че Бог НЕ Е ВСИЧКО, че има В КАКВО да бъдем отдалечени от Него.

    Помисли и върху това, че ако Бог е Добро и е Навсякъде, и ако той определя Правилата, той би направил така, че хем да има Свободна воля, хем да няма Зло. Но той просто НЕ МОЖЕ. Принуден е да се сьобразява с правилата на Свят, който не е нито добър, нито разумен.

    Ако Бог е личност, той е просто един много могъщ човек и няма как да спечели уважението ми по различен начин от който и да е друг човек.
    А ако не е личност, тотално отпада от класацията.

  29. Жилов,
    1.Бог не е само Бог на еврейския народ, а на всички народи, но ако беше чел кн. Битие по-внимателно щеше да видиш защо в един исторически период само евреите биват припознати от Него. Това обаче се прекратява с въплъщението на Божия Син и от този момент нататък евреите вече НЕ са възлюбения Божи народ!
    Той не е садистичен, авторитарен и параноичен. Нямаш никакво основание да Го определяш като такъв. Защото мериш с критерии, които са неприложими за Бога и несъразмерни с Неговата Всеобхватност! „Моите пътища не са ваши пътища и вашите мисли не са Мои мисли”, казва Бог, не ми се търси посочката с цитата от прор. Михей. Говорим за многопланов Божий промисъл за света и спасението наречен Домостроителство. Ти гледаш на нещата еднозначно и силно опростенчески, затова ще ти бъде трудно да вместиш Бога в малкото си човешко мозъче. С това не те обиждам, както би казала Лидия, а ти напомням, че човеците СМЕ с доста ограничени възможности за подобна цел.
    Не при всяка чума евреите са търсели някого, когото да убият с камъни. Най-често причината за чумата или морът, както се нарича тя в Библията, са самите евреи!
    Що се отнася до човешките права, за които уж Бог нямал никаква идея, прехвърли Декалога.
    Как Мойсей ще припише на Бог „свои личностни увреждания”? Тук има вътрешно противоречие. От една страна приемаш, че Бог е дал някакви закони, после пък виниш този, чрез когото е дал тези закони. Или Мойсей или Бог. Избери си „виновник”. И първопричина.
    Моралните закони в СЗ съвсем не са абсурдни, а съобразени с времето, в което се прилагат. Но ако търсиш общовалидни морални закони – ето ти пак Декалога! Той важи за всички времена. В НЗ вече влизат Блаженствата и Господнята молитва. Но най-висшият принцип даден на хората е: „Възлюби Бога и ближния си като себе си!” Този принцип е налице и в СЗ и в НЗ и е абсолютно съвършен, а спазването му гарантира абсолютна любов и хармония в отношенията БОГ-човек, човек-човек, човек-творение.
    Личностите имат не правила. А личностни характеристики или свойства. Това за правилата е логически абсурд. Но личностите СЕ ПОДЧИНЯВАТ на правила! И тези правила са дадени на хората от Бога, Който Сам ги е конституирал. Затова Той стои над правилата, без обаче да ги отрича. Той е дал най-доброто за правилното устройство на света и човешките взаимоотношения. Иначе как ще изисква нещо, което не Му харесва? Добре е да правиш разлика между това, Кой е дал правилата/законите, какво представляват те и какво е тяхното изпълнение в живота. Ти смесваш всичко това в една каша и очакваш точен отговор. Няма как да стане!
    Бог наистина е добър, не е зъл, би направил това, а не онова, но това е защото Сам е съвършен и добър и иска така да е и с хората. Освен това съвършено може да бъде само доброто, идеалът! Злото е изкривяване на доброто, отсъствие на добро, негово извращаване. Неспазването на доброто води до отклонение! Но това добро все трябва да се е взело отнякъде!
    Като всяка личност Бог също има Свои личностни характеристики. Защото Сам е Личност, но от това не е по-малко съвършен. Ти твърдиш, че творението, което е безлично по своята същност е по-съвършено от Твореца. И че Той зависи от някакви правила, които са в творението, но тогава откъде пък са самите правила? Като видиш картина питаш КОЙ я е нарисувал. Тя не се е взела от нищото. Откъде са всички физични закони? От само себе си ли? Или от големия взрив? Хайде без научна фантастика! Светът е сътворен. Не е произлязъл от само себе си и в него има вложени закони и това може да стори само Личност! Съвършена и Абсолютна по произход и същност! (Впрочем да се говори за произход на Бога също е оксиморон! Ако Бог произхожда, значи не е Първоизточник. Значи е създаден и следователно не е съвършен, следователно не е Бог. Но Бог е Вечносъществуващ, затова няма как Сам да е създаден или произлязъл от някакви безлични правила. Нали всички хора приемаме по презумция че ако има Бог Той трябва да е Същество съвършено и несътворено и абсолютно, иначе не би бил Бог, според идеята за Бог.)
    А творението, както виждаш, е наистина „твърде добро“, но не е съвършено, затова няма как да произведе съвършени правила! Това е много важно да го разбереш, за да вървиш нататък! Ето защо правилата на света няма откъде да се вземат, ако не са вложени и създадени от Някого! Иначе става така, че ти обожествяваш нещо, което само по себе си е сътворено! Защото за да има правила, трябва Някой да ги е дал!

  30. 2.
    „Адът е състояние на отдалеченост от Бога”. Това е точно така. Адът е отдалеченост от Бога, но не в пространствен и онтологичен смисъл. Именно липсата на общение с Бога е ад. Ние сами се отдалечаваме по собствена воля от Него. Но иначе Бог е Всеприсъстващ. Той изпълва всичко. Само че грешниците в ада няма да са в общение с Него и с творението, както е в този свят, а с Неговите противници, бесовете и разкъсвани от собственото си чувство за вина и похабен в грехове живот, защото сами ще са избрали това.
    Що се отнася до свободната воля, точно затова има добро и зло. Защото човек не е робот или машина и от него се очаква в този живот да се самоопредели. Има избор – с Бога и условно казано „в доброта” или „срещу Бога” и условно казано „в зло”. Помисли само върху абсурда: Хем свободна воля, хем да няма зло. Тогава тази свободна воля как ще бъде упражнена? Тя просто няма да е свободна, а предопределена. Затова и ще има съд над човеците, защото те имат свободната воля да изберат доброто, но някои от тях ще предпочетат злото. И затова Бог няма да има никаква вина!
    Бог е Личност. Не могъщ човек, а БОГОЧОВЕК. Ето виждаш ли, че и Ти инстинктивно Го приемаш за Такъв, защото казваш, че ако не е Личност, отпада от класацията. В същото време не е и просто човек. Ако пък не е Личност, говорим за безличност. А това е обожествяване на творението, което обаче само се е взело отнякъде и т. н. И ето как пак ще стигнем до идеята за Създател, за което писах вече по-горе.

    И накрая, Жилов, личи си, че имаш търсения в тази насока и явно си чел. Личи си, че си схванал донякъде някои неща, а други искаш да си изясниш. Но това ще стане като подходиш непредубедено, с чисто сърце, наистина търсейки Истината за Бога и творението, причината и следствието. Не изхождай от предварително зададени параметри. Не се противи, когато логиката и фактите говорят обратното на това, което си приел априори. Защото в писанията ти личи някаква обида към Създателя, недоволство от Него, натрупана горчивина за общото положение на нещата в света, но това е поради твоето неразбиране и от теб самия зависи това да се промени. И с мен беше така навремето, както е сега с теб. После обаче видях, че с вярата в Бога и в общението с Него в Православието нещата се изясниха прекрасно и всичко си дойде на мястото! И намерих спокойствие за душата и ума си! Затова и на теб желая успех в търсенето на Бога! Молитвеният опит помага!

  31. Pingback: Критерии за осъждане на доктрини « Моето ъгълче

  32. Явно в блогосферата някои доста трудно приемат вижданията, в разрез с техните собствени.
    Аз не вярвам в Бога. Не намирам смисъл в писанията за него, а ако намеря, в последствие виждам противоречие (или поне си мисля че е такова, поради факта че може би съм крайно ограничен)
    @ Димитър,
    от постовете ти си личи че наистина вярваш в това, което защитаваш – явно си намерил смисъла в него, което е прекрасно. Все пак, сам казваш че преди не си имал такова разбиране за Бога, а сега имайки го, се надяваш че и Жилов ще има силите да го достигне. Все пак, сигурен ли си, че то няма да се промени? Преди си вярвал в нещо, а сега – не. Къде е гаранцията, че няма да е така със истината, в която намираш смисъл в момента?
    Коментирал съм в собствения си блог за вижданията ми относно религията, и там съм споделил, че въпреки че не вярвам в Бог, нямам доказателства че той не съществува, и за това не желая никой да следва примера ми, ако не намира смисъл в него. Все пак, не познавам вярващ, който може да ми предложи доказателство, за съществуването на Бога, различно от писания за неговата милост и правдолюбие.
    Как можеш да ми докажеш правдоподобността на това, което споделяш? Сигурен ли си, че Библията не е просто фалшификат, направен от самия Бог, за да види кои хора имат волята да не се съгласяват с писаното, и да търсят своята собствена истина?
    Както някой беше написал по-горе, единственото вечно нещо е промяната. Предполагам, че в един етап на живота си можеш да намериш смисъл в нещо, а в друг, то е просто безсмислено.
    Логично е, щом твърдиш нещо, да имаш доказателства. Ти определено ги имаш, но можеш ли да ме убедиш че не са просто фалшификати?
    От друга страна, аз не твърдя нищо, може би поради факта че нямам доказателства. От друга страна обаче, имам идеята, че няма само една истина (в случая, че Бог е отговорен за всичко). Аз вярвам, че всичко е случайно; вярвам че самата религия е нещо случайно; вярвам, че хората не бива да бъдат убеждавани в какво е правилно да вярват, тъй кат АБСОЛЮТНО НИКОЙ не може да дефинира правилното и грешното в универсален вариант.

Коментари са забранени.