Пушки, вируси и стомана

Книгата “Пушки, вируси и стомана” на американския професор Джаред Даймънд се опитва да отговори на въпроса на Яли, жител на Нова Гвинея, “Защо вие, белите, произвеждате толкова много неща и ги докарвате с кораби, а ние черните, си имаме толкова малко наши стоки?”

Много от нас, белите, предлагат расистки обяснения, но не и Даймънд. Той доказва че днешните различния носят отпечатъка на далечното минало когато основна роля за развитието на народите са играли географски и екологични фактори. Разбира се, влиянието на културните разлики и някои исторически личности не се отрича, но не е и обект на изследване на тази книга, която по-скоро намеква, че културните разлики в голяма степен са производни на географски и екологични условия.

Джаред Даймънд се разпростира върху повече от 500 страници, защото не нахвърля набързо теориите си, а демонстрира КАК е стигнал до отговорите на въпросите си с помощта на множество изследвания в най-различни области (има и чудесна библиография). Използвам случая да повторя едно от любимите си поучения: за разрешаването на сложните проблеми не са достатъчни задълбочени познания в една област; важни са широкият поглед и сътрудничеството със специалисти от множество области. Това изисква от работещите по проблема да имат обща представа за колкото се може повече области, за да знаят какви специалисти да привлекат за проектите си. Ето защо има смисъл училищното образование да е общо, а не специализирано, а бакалавърското да не прекалява с тясната специализация – ясно е, че отново пробутвам идеята за либералното образование.

Джаред Даймънд ще ви разходи по всички континенти и ще ви върне хилядолетия назад, за да наблюдавате великите преселения на народите и заселването на целия свят. Ще ви покаже възникването на земеделието и по—късно на държавите, изобретения и завоевания и т.н. – всичко, от което доскоро смятах че ми се повдига.

След като осъзнах колко плосък и североцентричен е погледът ми върху света, реших да си купя глобус. Ще го въртя и ще размишлявам дали силата на духа може да ме предпази от малария и глад.

Очаквайте доклад за другата му, още по-дебела книга, “Колапсът” и не забравяйте да гласувате за мен тук.

Advertisements

12 thoughts on “Пушки, вируси и стомана

  1. Филмът беше много интересен, предполагам и книгата, но в крайна сметка тезата му доста издиша. Ако географията е основният фактор за прогреса, то защо китайците изостанаха толкова много от Запада от ок. 1750 до към 1950 че и до по-късно, след като географските им условия са дори по-добри от европейските, имаха същите животни – (коне, крави, свине…) и вируси, и дори бяха технологично по-напреднали?

  2. Не мога да коментирам без да прочета книгата. Но вътрешно някак не приемам географските фактори за решаващи. Струва ми се, че те са по-скоро външни условия за задействане на някакъв друг фактор?
    А за образованието подкрепям с две ръце “любимото поучение” – човек трябва да се научи да асимилира широка информация. Да мисли, с една дума – за професията после има достатъчно от къде да намери това, което му е нужно в момента. По-важно е да знае как да го оползотворява.

  3. За провалите ще става въпрос в „Колапсът“, но специално за китайците има отделна глава и в „Пушките“. Там има обяснение за провала на китайците: географията спомага Китай да стане твърде централизирана (да не кажа тоталитарна държава), което в един момент започва да пречи на иновациите: т.е. ако на „отгоре“ се реши да не се даде зелена светлина на някаква иновация, това важи за цялата територия на Китай. В Европа, обаче, има доста държавки – и ако Колумб не сполучва с няколко кралски двора да прокара проекта за презокеанското си пътешествие, то накрая все пак успява. А в Китай по едно време решават да си самоунищожат флота, който е бил наистина могъщ.

    „Пушки, вируси и стомана“ е книга за възхода – защо някъде е по-бавен, а другаде по-бърз и как някои по-бавни не са могли да стигнат по-далече, понеже по-бързите не са им дали възможност. Това е книгата за външните фактори 🙂 И, както отбелязах, тя Даймънд не казва, че други фактори нямат никакво значение. Единственият фактор, който според него няма значение е … генетиката 🙂

    Така че ако вземем само едната книга, разбира се, че няма да имаме пълна картина 🙂 Не че можем да имаме пълна картина и ако вземем всички книги на света 🙂

    А филмът, предполагам, няма как да изчерпи книгата 🙂

  4. Изпуснал съм тази статия навремето, но ще се включа сега. Книгата има интересни идеи, но ми се струва, че авторът изпада на много моменти в ненужни подробности. Аз си я купих на английски и някъде към средата я спрях, тъй като селскостопанската статистика ми се стори безинтересна.

    Въпросът, който поставя, е интересен, и за различните конкретни примери има различни отговори. Важното е да имаме отворени умове и да приемаме чуждите идеи, колкото и странни да ни изглеждат.

  5. Страхотна книга е това, не знаех, че има и филм по нея. Сега ще го потърся. А за спрелият възход на Китай са си виновни сами с политиката на самоизолация, иначе вероятно нещата щяха да бъдат различни.

  6. В предговора си Даймънд изтъква как новогвинейците са генетично по-интелигентни от белите, защото непрестанните им междуплеменни войнички подбирали интелигентни хора, докато белите хилядолетия наред били подбирани по способността си да издържат на микроби.
    (Заглавието е Guns, germs and steel, т.е. преводът би трябвало да бъде „Дула, микроби и стомана“. Заразите, с които се занимава авторът, включват не само вирусни болести, а и туберкулозата и холерата, които се причиняват от бактерии. Това не е единственият провал на преводача – преводът е просто отвратителен. Но да се върна на оригинала.)
    Аз не разбирам защо трябва да подценяваме тропическите болести, нито пък защо някой смята, че в една поредица от безсмислени схватки с първобитни оръжия непременно побеждават най-умните. Но по-важно тук е друго: твърдейки, че новогвинейските му приятели са генетично по-интелигентни от европейците, Даймънд нарушава благородното табу да не се обсъждат евентуалните генетични разлики в интелигентността на различните групи хора.
    След това вече читателят не може да бъде изненадан от твърдението, че върху генетичното предимство се наслагва и влияние на средата, доколкото новогвинейският бит невероятно стимулирал развитието на ума, а телевизията затъпявала американчетата.
    Изумителното тук дори не е мнението, че телевизията затъпява, докато стриването на корени или с каквото там се занимават новогвинейците развива ума. Изумителното е, че професорът дори не осъзнава, че тезата му не се разбира от само себе си и се нуждае от доказателства или поне от някаква аргументация.
    Вярвам, вече всеки е осъзнал с кого си имаме работа – с поредния самомразещ се бял западняк, когото самоомразата води до недостойни за интелигентен човек тъпизми.
    (Ще продължа със следващ коментар, за да не става много дълго…)

  7. Разбира се, когато пишеш дебела книга, пълна с факти, в един момент разни неудобни факти започват да препъват глупавите ти теории. Така авторът в един момент е принуден да отбележи как болестта куру, причинявана от нелечим „вирус“ (в действителност – прион; книгата е пълна с грешки и пропуски, недопустими за един автор-биолог), е щяла да изтреби едно голямо новогвинейско племе до крак… но за щастие един прекрасен ден (белите) власти ударили с юмрук по масата и твърдо забранили канибализма.
    Толкова за прословутата новогвинейска интелигентност. Поколения наред никой от потенциалните Едисоновци, които (според Даймънд) пълнят всяко новогвинейско племе, не е успял да забележи връзката между куру и яденето на суров човешки мозък.
    За протокола – не мисля, че новогвинейците са биологично (камо ли пък генетично) по-низши от белите, а само, че културата им не струва, както и всяка друга ловно-събираческа култура.
    Засега съм прочела около една трета от книгата и смятам да я дочета. Дали я препоръчвам на други? Да, но при светнати червени лампички. Добре, че самият Даймънд задейства поне три аларми още в предговора.
    От книгата човек ще научи много важни факти, които не съм виждала събрани другаде. Бедата е, че всеки факт, дори най-дребничкият, трябва да се сверява с независим източник. Например защо, по дяволите, професорът пише, че в руската азбука има отделна буква за звука, на английски представян с th? То в руския език самия звук го няма!

  8. (Продължение.)
    Най-лошото на книгата е, че авторът – също като Тома Аквински и другите средновековни католически философи – първо си е набил в главата някакви теории, а после носи от девет кладенеца вода да ги „аргументира“. Това е сигурна рецепта за интелектуален провал.
    Например той твърди, че най-опустошителните човешки микроби са пренесени към човека от домашните му животни и така са се превърнали в своего рода биологично оръжие на старите земеделски общности срещу ловно-събираческите и новите земеделски. В тоя ред на мисли е интересно как той гледа да преувеличи европейския геноцид срещу коренните американци, изкарвайки доколумбова Америка гъсто населена, а после се вижда принуден да обяснява защо това многобройно население не е успяло „да посрещне както подобава“ испанците с равностойни микроби. Освен това Даймънд заобикаля най-опустошителната зараза на Стария свят – чумата, като слон в стаята, доколкото доколкото произходът на чумата от диви гризачи (вкл. в Новия свят) е отлично документиран и не се вписва в теорията му.
    Дори и читател без никаква специална подготовка би следвало да попита защо според Даймънд човекът в своята еволюция е бил благословен да не страда от достойни за споменаване заразни болести, докато точно тези видове животни, които той е опитомил, просто бъкат от микроби. Дадена е таблица, която показва „пагубния дар на добитъка“ – кой микроб от кое домашно животно сме забърсали. Това, че морбилният вирус произлиза от причинителя на говеждата чума, е вярно – знам го и от други източници. Но вирусът на едрата шарка е произлязъл не от вируса на кравешката шарка (не виждам и как би могло да стане това), а от вирус на африкански гризач
    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2000395/
    Колкото до туберкулозната бактерия, тя е човешки патоген от много древни времена и вместо да я прихващаме от говедата, ние сме ги заразили с нея:
    htthttp://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2528947/?tool=pubmed
    За грипа Даймънд твърди, че идва от патиците, като дори не си дава труда да поясни защо смята, че тези патици са били домашни. Уикипедия посочва „диви водоплаващи птици“ и не смятам за нужно да ровя по-дълбоко. Също и за тропичната малария – Даймънд привежда остаряла теория за произход от птици (кой ли му е казал, че птиците са били домашни?), Уикипедия посочва, че най-близкият роднина на причинителя й може да се открие у шимпанзето. Подобен е произходът и на други маларийни плазмодии:
    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1855252/
    Тази справка ми отне много време, а на повечето други читатели би отнела още повече, понеже те трудно биха разбрали специализираните статии. Така мнозина биха заглушили здравия си разум и биха повярвали на проф. Даймънд. Разбирате ли защо съм бясна? Ненавиждам претенциозни автори, след които трябва някой скромен човечец като мен да върви с метличка и лопатка и да подмита, колкото може.

  9. Аз я препоръчвам, ама нали знаеш моята перспектива е на духа над буквата 🙂

  10. Има някои показателни детайли, показващи единство между дух и буква – напр. авторът слага откриването на Америка от Колумб в кавички, а пред „западна цивилизация“ неизменно добавя „т. нар.“.
    Дочетох книгата. Накрая, а тук-там и във вътрешността, има добри бележки за ролята на институциите, ясно видима при паралелни общества като Източна и Западна Германия или Северна и Южна Корея. Жалко, че на тези разсъждения не е отделено повече място.
    Ще ми се да имаше подобна книга, написана от човек, по-информиран и с повече разбиране и обич към истината. Защото е много вероятно да ми се наложи да използвам „Пушки, вируси и стомана“ като справочник от немай-къде. Боя се, че колкото грешки имаше за заразните болести (където мога да ги хвана), толкова може да има и по другите теми, където ми липсва нужната компетентност да засичам грешките.

  11. Някой беше споменал за непознаване на ситуацията на коренното население – не мога да си спомня за тази книга или за Колапсът. Както и да е, вероятно могат да се намерят мненията на хора, които могат да отсъдят компетентно, как мислиш?

Коментари са забранени.