картата на ума

Tony Buzan обяснява какво е

Доколкото си спомням, познавам метода mindmapping (мисловните карти) от книгата на Тони Бузан (на бг го пишат Бъзън, Бъзан, a на en е Tony Buzan) Използвай интелекта си на изд. Кибеа.

От няколко години насам го препоръчвам на учениците си, но тъй като не настоявам, повечето от тях забравят за него. Жалко, защото би могъл да им помогне да научават лесно и бързо и по-трайно уроците си, без да зубрят безмозъчно.

Пишещите книга, доклад или дипломна работа могат спестят доста време ако построят скелета на работата си под формата на mindmap.

Да правиш mindmap на хартия е приятно – особено ако имаш празно място на пода, големи листове хартия и цветни моливи. И все пак, да го правиш на компютъра си има доста удобства – лесно се редактира, а и можеш да си водиш допълнителни бележки, които да откриваш и свързваш лесно.

Днес потърсих онлайн приложения и се спрях на Mindomo. Не е толкова шик като предлаганото от самия Buzan (ето тук го рекламира и на видео), но за това, с което съм се захванала в момента ме устройва. Харесват ми бележките, които мога да прикрепям навсякъде.

Хубаво е презентации и сайтове да изглеждат като mindmaps, учителите да дават mindmaps вместо сухарските линейни планове с точки и подточки. Така хората винаги имат цялостната картина на нещата, и могат да я развиват органично.

Хубаво е да си представяш образованието си, а и целия си живот като mindmap.

Advertisements

Ангел Грънчаров vs. Zipster

Днес беше хубав, сравнително прохладен ден, ако не броя леките омерзения, които изпитах във връзка със взаимоотношенията на младеж и девойка, които не могат да разделят един учебник. Оказа се, че имам и храна, защото Стоян не харесал прекрасния спанак, който сготвих на обед, така че се настаних с една порция тук, за да разгледам коментарите. Някой отвън засвири на тромпет. Опитах се да разбера къде се намира, дори излезнах на терасата, но не го открих. Прииска ми се да си имаме тромпет. Същото сподели и Стоян. После ми каза да пусна видео от блога на Ангел Грънчаров.

Отпуснах се удобно с крака на масата край клавиатурата и чиния в скута – блажено като Ал Бънди, когато е оставен на мира. Стоян ме беше чакал цял ден за да изгледаме заедно филмчето и се размечта за чипс.

Спомних си за любимия си YouTube водещ Zipster, за чиито филми съм абонирана от около година. Зипстър е истински гуру, но и Ангел може да има своята публика. Действа някак успокояващо в края на деня. Стоян току що заспа… A ето и Zipster.

За чувствата

Когато дадох акъл на Енея как да стане журналист и отново блеснах с арогантността си, ми казаха, че съм безчувствена, понеже пиша интересно и стилно, но не влагам сърцето си.

Миналият ден авторката на един блог се самообвини, че не умее да показва чувствата си и не позволява на хората да я опознаят. Отговорих й че мен често ме смятат за безчувствена и неромантична. Майка ми, например, ме наричаше “борсук”, а повечето ми гаджета се оплакваха, че не ги допускам до себе си или че пренебрегвам някои конвенционални любовни демонстрации.

Това, обаче, не ми дава основание да се съглася с тях и да възприема представата им за себе си. Както отговорих тогава на коментарите към текста, посветен на Енея, фактът, че някой не успява да улови чувствата на друг, не означава непременно, че вторият е лишен от чувства; може да означава, че първият е развил чувствителността си в диапазон, който не лови честотите на чувствителността на първия.

Да кажа на човек който преценява хората в регистъра на чувствата и се самоопределя предимно на езика на чувствата, че чувствителността му е недоразвита, е още един пример за безмерната ми арогантност.

Но все пак съм Телец и искам да напомня на друг Телец, че не ни приляга да се самообвиняваме, особено за това, че някой все още не е пораснал достатъчно за да оцени прелестта ни.

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

Drupal News

Писна ми да се чувствам тъпо и да не мога да сложа дори и картинка в страница. За да инсталирам модули (плъгини) или нови теми (скинове) трябва да се добирам с FTP до сървъра и много да внимавам да не объркам нещо. Да не мислите че съм пробвала? Не! Аз дори още не разбирам какво точно е FTP и никак не внимавах, когато веднъж гледах Стоян да го използва.

Не! Свалих си Drupal на нашия компютър и доброто детенце (пардон, Супер Гълъб) ми го инсталира в нашия сървър, та до 3 a.m. весело си инсталирах и експериментирах.

Сега не се чувствам тъпа, а Drupal не ми изглежда безумен като вчера сутринта. Още не съм разгадала как се слагат връзки в текст, но какво от това? Не съм опитала, не съм намерила.

Знам, че нищо не знам, особено в началото и края, които не ми е ясно къде точно се намират, но не ми пука на черупката.

Предполагам че някой ден ще напиша Drupal for Dummies.

Хахахахаха! Сега съм точно като тия, на които се присмивам, когато пишат в блога си, че са си update-нали WordPressa или са инсталирали не знам си какво.

Човек никога не знае докъде ще стигне.

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

Природата на ума

Когато се вглеждаш в квантовата физика, няма как да пренебрегнеш ума. Ако възнамеряваш да изучаваш сериозно каквото и да е (особено точни науки), трябва да опознаеш добре природата на ума си, защото иначе може да се оставиш триковете му да те заблудят.

Да пренебрегнеш ума ако ще се занимаваш с финанси, пък, е пълно невежество … освен ако не вярваш, че Бог движи паричните потоци.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе.

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

Квантовата костенурка

Когато мисля за джиновете или квантовата физика, забравям за хранителната криза и българското образование … и обратно.

Когато в 6 сутринта се чудя коя книга да избера, съм в състояние на неопределеност. Все пак вероятността се ограничава до наличното в шкафа..

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

Ще си вземеш ли бонбон?

Някои атеисти вярват, че вселената се движи по строго фиксирани закони и че ако знаехме законите и всички начални условия, щяхме да можем да предсказваме съвсем точно. Те вярват, че науката непрекъснато ни приближава до този идеал.

По същият начин някои религиозни хора вярват, че Бог е измислил точно всички подробности и каквото е записал в тефтера, това ще ни сполети. В това вярват и тези, които смятат, че някои гадатели са способни да предсказват точно бъдещето.

Вчера една учителка по немски дала на класната тема “За какво съм се родил” и поискала отговор в рамките на 15 изречения. Ако живееш в свят, в който всичко е вече предопределено, включително избора ти на бонбон в червен или жълт станиол (както казваше майката на Форест Гъмп, животът е кутия с бонбони), как би отговорил на въпроса “За какво съм се родил?” в или извън рамките на 15 изречения?

Или смяташ, че имаш истински свободен избор и точно ти (а не Бог или природните закони) решават да оставиш или да не оставиш коментар?

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога