мемоарите на един примат

е най-хубавата книга, която съм чела тази година.

Смях се толкова, колкото съм се смяла и на романите на Джералд Даръл, но Даръл и Саполски се различават. Може би защото Даръл е британец, роден в колониите и би могъл да бъде баща на Саполски, който е американец, потомък на комунистически настроени евреи с корени в полското гето. Обожавам изтънчеността и чувството за хумор на британските джентълмени, в сравнение с които американците ми изглеждат леко инфантилни и малко в повече ентусиазирани. Мисля, че старите британци са доста по-корави от младите американци.

Подобно на стереотипните жени, на пръв поглед може да харесвам мъжествени темерути, но истината е, че предпочитам да прекарвам времето си с емоционално интелигентни мъже, с които мога да разговарям за всичко. Усещам как някои от вас веднага ще кажат “Аха! Ето защо харесва гей мъже!”, а аз ще отговоря, че сред гей мъжете се срещат коравосърдечни егоистични темерути, които не са особено симпатични, точно както се срещат чувствителни, самокритични и грижовни представители на хетеросексуалното братство. Дали си пич няма нищо общо с пола и сексуалната ориентация. Първото условие е да си честен със себе си. Ако бабуинките можеха да говорят, щяха да ви кажат същото.

От разказите за бабуини научих за хората важни неща, които тези дни ми бяха по-полезни от всичко, което съм научила от книгите за човешка психология. Забелязах, че всъщност повечето хора никога не се издигат много по-високо от бабуините и затвърдих няои теории за поведението на екземпляри от учителското съсловие, които ми причиняват главоболие напоследък. Бих могла да помисля за наръчник за оцеляване на тийнейджъри под заглавие “Ако бабуинът беше гимназист”.

И все пак, макар че отразява 20 годишните изследвания на бабуинско стадо с цел изясняване връзката между социалния статус и характера на общността с болестите, причинени от стреса, това е в известна степен автобиографична книга за порастването на един мъж. Обмислящите научна кариера, особено свързана с теренни изследвания, могат да преценят доколко им се захваща с това, особено като вземат предвид и историята на Даян Фоси, до която Саполски ни приближава.

Книгата би могла да е полезна и за интересуващите се от Африка. Може да съм гледала “Хотел Руанда” и “Кървав Диамант”, да съм слушала разказите на родителите си за Либия, но не знаех нищо за източна Африка и нейната смесица от култури, а Мемоарите хвърлят върху тази земя и историята й човечна светлина и перспективата е приближена в продължение на 20 години.

Може би всичко това изглежда доста тежичко, но не е. Книгата се чете леко, разплаква, разсмива и някак успокоява – да животът е болезнен, но и щастлив, стига да си позволиш да си щастлив. Не знам как се получи, но тази книга свали някакъв товар от мен.

* Ето как се влюбих в Саполски

някой дали може да ми намери цялата поредица от тези лекции?

Ако те кефя, гласувай за мен🙂

 

11 thoughts on “мемоарите на един примат

  1. Африка по принцип ми е интересна, защото малко се знае за нея особено за източната и част. Познавам един африканец и той разказва любопитни неща за обществения живот на този континент. С тая поредица от записи ме заинтригува да прочета книгата на Саполски.

  2. Заглавието …. Заглавието ме кефи много. Може да стои навсякъде. Доста универсално ми звучи.

  3. Намерих ги и в mp3 формат. Не знам дали те устройват, за всеки случай ги тегля.

    За мен и така стават, но ти след като си влюбена сигурно ще искаш и да го гледаш🙂

  4. Звучи интересно, ама като знам колко книги търпеливо ме чакат, едва ли някога ще стигна до Робърт Саполски.

  5. В обсъжданията дали децата да тръгват на училище на 6 години повечето участници негласно приемат, че лайната на образователната система се понасят по-лесно от вече изградените личности над 15 години, отколкото от 6-годишните деца. Според мен е точно обратното.

  6. не знам доколко това има нещо общо с книгата, но ми се стори, че има връзка с видео-лекцията (ще я догледам скоро…):

    Преди доста време често обсъждахме с един UK приятел различни аспекти на теорията за анархо-примитивизма, най-вече като критика на цивилизацията:
    http://bulgaria.indymedia.org/newswire/display/7542

    Продължавам да съм пасивен привърженик на тази теория… сигурно затова ми хареса филма ‘Апокалипто’ на Мел Гипсън.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s