Влюбих се

Когато преди 20 години Мис Блянгова поиска да опишем гаджето на мечтите си в есе, аз писах за Дънди Крокодила – бърз, смел, сръчен интелигентен, самоироничен, прагматичен, щедър, грижовен. Малко след това Мисиз Добрева се върна от курс в Англия и ни разказа, че Пол Хоган водел някакво плиткоумно TV шоу. Продължих да харесвам Дънди.

Новата ми любов се казва Робърт М. Саполски, професор по биология и неврология в Станфорд, автор на книгата за бабуините и Африка и много други неща, която чета в момента.

Някога казваха, че за да станеш истински мъж трябва да минеш през армията. Познавам достатъчно мъже минали през армията, че дори и през флота, за да знам, че не е точно така. Мисля, че по-ефективният начин е да минат през добър университет, а после да заминат за Африка. Хахаха! Това ми напомни за двама важни в моя живот господа:

Мистър Стоев:

Когато ни преподаваше география на английски, от време на време се отплесваше да разкаже нещо, което да обогати светското ни образование (като, например, че не бива да се притесняваме от факта, че няма спортна съблекалня и се налага да се преобличаме в присъствието на противоположния пол, понеже сме европейски клас, 1985 година). Веднъж изнесе кратка лекция на момчетата в която ги посъветва да обърнат внимание на висшето военно-морско училище във Варна. Застреля ги с аргумента, че там редовно водят курсантите на опера и после излизат от училището “рафинирани”.

Самият Мистър Стоев е работил в Африка и ни е разказвал по някоя и друга фикционална абсурдна история, чийто хумор най-добре разбираше самият той, и мечтаеше да ни прожектира на голям екран (да речем на стената на училището откъм хълмчето отстрани) филмите, които е заснел в Египет. Ние така и не споделихме ентусиазма който го беше върнал в Хасково, за да създаде английски паралелки в немската гимназия. А бяхме едва третият випуск.

Относно Африка беше ни споменал как, след някакви войни, които Египет водил далеч от местоработата на Мистър Стоев, съседката в България го посрещнала с “Добре дошъл, герою!”

Татко:

Както разказваше вече покойната ни семейна приятелка, леля Живка, съученичка на татко и гадже и впоследствие съпруга на най-добрия му приятел от гимназията, на млади години татко имал няколко особености, две от които чичо Живко усвоил – това били, според нея, най-хубавото и най-лошото: да учи и да пуши.

Другата особеност била носенето на гуменки. Когато го изпращали на гарата за да учи в Москва, той бил по гуменки и повечето време в далечната страна прекарал обут с гуменки и без палто (видно е и от снимките). Ходел до посолството всеки месец да си взема стипендията, докато един ден дъщерята на Димитър Благоев, която работела там, го спряла на двора и му казала, “Момче, да си купиш палто. За какво ти даваме стипендия?”, “А тя, докато ми говори, наоколо сняг, и се загръща с едно огромно кожено палто”. Представям си как татко, по сако, пристъпва от крак на крак, обути в гуменки, в заснежения московски двор и чака да се сбогува със загрижената Благоева.

Аз пък изгубих единственото тефтерче, в което видях кратки записки от последните му години като студент. Накратко се съобщаваха местата, които е посетил из огромния СССР и дали е правил снимки там.

Баща ми не говори много – едно, че е интроверт, друго, че не му дават думата, но пише по-забавно от мен и има тънко чувство за хумор което повечето хора не забелязват – не само защото го смятат за темерут, но и защото на тях самите им липсва такова чувство за хумор.

Бил е редактор на студентския вестник (като малък е печелил награди за разказчета), а докато аз бях студентка ми пишеше писма, които ме караха да се треса от смях – също като книгата на Саполски. Повечето завършваха с “татко”, нооо … имаше няколко, които завършваха с “баща ти”. Мисля, че бяха резултат от несъвършената ни и оскъдна вербална комуникация. С това обяснявам и единствения шамар, който съм получила от него (не чакай да ти кажа, че някой е бил справедлив когато ме е ударил).

Наскоро изхвърлих писмата му заедно с цялата картотека с хартиени писма, които пазех запечатани в кашон и носех със себе си от жилище в жилище. Някой ден, дори и Стоян, който е още по-патологично привързан към вещи и хартии, отколкото някога съм била, може да направи същото.

Да, Африка. Разбира се, че е работил в Африка. Аз затова възнамерявах да стана строителен инженер – за да отида там, като наго. Той каза “Глупости! Ти си жена. Кой ще те вземе? Ще стоиш тук и ще се караш с циганите по строежите.” И аз станах учителка по английски – като Мистър Стоев. Някой ден може да отида в Африка.

За съжаление, Саполски е женен, така че мога да продължа да обмислям варианта да стана монахиня и да преподавам в училище, поддържано от ордена ми. Нямам идея каква религия да си избера за целта – мисля, че мога да приема която и да е. Снощи, докато гледахме как няколко послушнички стават монахини, майка ми сумтеше презрително. Точно в този момент си мислех, че ако й споделя идеята самата аз да стана монахиня, може да й подейства добре – винаги ме е молела да спра да се занимавам с мъже.

Не е ли смешен светът? Може би истината е, че предпочитам да бъда просто неработеща съпруга, която подкрепя своя любим – учен, философ, пътешественик, но се съмнявам, че някой ми вярва.

Ако те кефя, гласувай за мен

14 thoughts on “Влюбих се

  1. Моля, предайте поздравите ми на баща Ви. За изхвърления кашон с писма нищо не казвам – сама ще си го кажете след години.🙂
    За Африка ще чакам да ми разкаже внукът ми – след медец-два заминава нататък. Без да е ходил войник…😀

  2. Благодаря за коментарите и поздравите. Саполски има доста клипчета в нета🙂 Дано свърша скоро книгата, за да ви кажа повече за нея🙂

  3. В този Саполски започвам да долавям някаква страна прилика с Кума… греша ли?😀

  4. Ооох, Саполски, Сополски … намерил тоя къде да се прави на пич в Африка – в Серенгети, Кения (поне от линка за него това разбрах). Човека едва ли е искал да се издига в нечии очи, ама щото отваряш приказка … та малко да си почешем езиците де.
    Ако беше отишъл в Ангола, Конго, Нигерия (и там има бабуини), Чад или Судан (а пък Сомалия е класика в жанра), щеше от раз да спечели уваженията ми. Ама не, по- добре в Серенгети, че там няма как да загуби ташаците си (освен ако въпросните органи не се заклещят в чаталовидните клони на някой боабаб), пък и в цената на хотела може да е включено и фелацио от местна девойка. Пък бабуините … за тях все нещо може да се прочете по туристическите пътеводители и местната преса (Лиде, защо не мога да слагам емотикони ??), хаха.
    Кения си е туристическа дестинация. И е една от най- спокойните държави там, поне на фона на останалата африканска лудост. Познавам лично двама души, които са били на сафари там. Впечатленията им са прекрасни. Сегашната ми професия пък е причина да познавам с хора, истински прототипи на Дънди Крокодила, за които Африка е свързана със съвсем друг тип емоции. За единия мога да кажа само, че след преживяното от него в Конго, по време на държавен преврат, не е ходил по голяма нужда цели 8 (осем) дена. Каквото е имал да друса, го е издрусал в мазето на хотела си, под дулата на АК-47. Втория образ също няма да го описвам в детайли. Фактът, че има черен печат в паспорта си от граничните власти в Чад, може би говори доста (работата му е техничарска, инженерна. Няма нищо общо с нелегални дейности и прочее).
    Та и аз си мисля, че е по- безопасно да станеш герой, гонейки бабуините в Серенгети … и да пишеш книги за Африка.
    П.С. Лиде, нямам нищо против Саполски пък и още повече за първи път чувам за него. Просто се опитвам да подложа на бъзиктарска критика критериите ти за „гадже на мечтите ти“. Дано някой не се почувства засегнат.

    П.С. Много ми липсват емотиконите тук. Опитвам с копи-пейст да прехвърля от Скайпа, ама …..

  5. Ама че си зъъл! Аз пък забравих да ти честитя рождения ден😛 Ако прочетеш книгата, ще видиш, че изобщо не се прави на герой🙂

  6. Милко, не се copy-paste-ват – просто ползваш клавиатурата на латиница – : ) (без интервал) излиза>🙂, : P (пак без интервал) излиза😛

  7. Йееееее, Вал – много благодаря !!! Отваряш нова страница в участието ми тук.
    Лиде, мерси за поздравите !! Да сте живи и здрави и вие със Стоянски !!

  8. Ех, мистър Стоев.
    Аз съм му последния курс подгответа. 91/92.
    Най/известната му реплика
    Вдига едно подготве и му задава въпрос и то отговаря / Аз мисля
    Мистър Стоев – едно подготве не може да мисли.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s