Детето пуши. Ами сега?

Не ми беше идвало на ум, че Стоян може да пропуши. Изглеждаше ми от хората, които никога няма да го направят, т.е. от хората, които не се поддават на peer pressure (натиск от връстници и братя по ситуация). Това е доста наивно, разбира се, понеже смятам и себе си за такава, но всъщност не съм точно така, и влиянието на околните при хора като нас се оказва по-коварно, защото не си го признаваме.

При възникването на подозрението ме посъветваха да подходя внимателно. Ха. Какво значи внимателно? Стоян да не е бебе (ще стане на 15), което ей така ще подлъжа? И какво ако се окаже истина? Да му забраня да пуши? Това е смехотворно. Не съм чула забраната да е предпазила пушач – не и в страна, където цигарите и алкохолът са толкова достъпни за децата, колкото и сладоледа и фъстъците, а за долнокачествените наркотици не ми се отваря дума, щото съм още млада и ми се живее.

По сведения на баба ми, баща ми е пропушил на около 8 годишна възраст и беше страстен пушач повече от 60 години. Преди да спре цигарите преди 2-3 години, дишаше с помощта на Новфилин и подобни. Аз се пристрастих в значително по-късна възраст (18) и успях да си докарам само кашлица, с помощта на която отхрачвах солидно количество катран и дишах свирейки.

Та как постъпих вчера ли? Стана ми гадно като допуснах, че може да ме излъже, понеже ми става доста неудобно на мен самата като ме лъжат и хич не съм фен да изобличавам хората и се надявах, че няма да го направи. Все пак ме познава достатъчно добре и знае, че няма да хвърля светкавици и пр. ирационални страхове, които много деца имат. Просто го питах съвсем непредубедено, без да очаквам един или друг отговор и без да се напрягам да разпозная дали отговорът е лъжа или истина. Просто ми каза, че запалва в училище (всъщност там децата ходят най-вече с цел да попушат на спокойствие) от известно време, но е по малко и не се е пристрастил.

Ето това е уловката. Години наред смятах, че мога да спра всеки момент стига да поискам. В това време дневният брой на цигарите растеше, докато стигна 2 кутии на ден.

В последната година и половина съм купила не повече от 10 кутии, които съм изпушила интензивно, когато съм била заобиколена от пушачи за по няколко дни. Иначе запалвам по 2-3-4 цигари седмично край работното място с хора, покрай които ми се допушва. Това е другата уловка – просто някои хора ти напомнят за пушене и пушат. Радвам се, че не са повече този вид хора и дните, в които ги срещам.

Нямам рецепта за спиране на цигарите. Мисля, че драстичното им намаляване (както и фактът, че през половината седмица не пуша, вкъщи изобщо, както и в почти всички случаи, когато съм на кафе или ресторант) се дължи не на силната ми воля (не мисля, че имам такава), а на цялостната ми промяна в нагласата ми към света. Ставам по-спокойна и не се чудя какво да правя с ръцете си и устата си когато съм сред хора. Когато съм сама пък, вече не се сещам … макар че ако имам цигари под носа, те ми напомнят за себе си, така че гледам да не си купувам.

Не съм запозната с проблема на никотиновата зависимост, но познавам донякъде психологическата – нуждата да запълниш паузите в разговора с пушене, илюзията, че цигарата ще ти помогне да се съсредоточиш и да откриеш някакво решение или да родиш идея. Когато проумееш, че паузите не са лошо нещо, нямаш нужда да ги запълваш. Всъщност понякога пушим за да оправдаем паузите, от които имаме нужда. И все пак не съм убедена, че съм съвсем независима от цигарите. До твърде скоро не бях мъдрата костенурка, която познавате днес и пушех МНОГО.

Това, което се сетих, че може да е полезно за Стоян беше:

1. Да му споделя, че и аз живях със същата илюзия, че мога да спра всеки момент и нямам проблема, който имат “истинските” пушачи. Не изгубих илюзията дори и когато пушех по две кутии на ден. Може би продължавам да живея с нея.

2. Като тръгваше за училище днес го посъветвах да пробва да се въздържи в обичайната за пушене ситуация и да види как ще се почувства. Уловката е “Видях. Нищо ми няма. Ето, мога да го направя. Я сега да си запаля.”

3. Да напиша нещата тук, така че ако е нужно, да си ги препрочита, за да не се изкушавам да опявам.

Не се сещам за друго. Мисля, че единственият начин човек да спре цигарите е на първо време да избягва предразполагащите го ситуации, а тези които няма как да избегне, да използва, за да си изгради по-високо самочувствие. Първата стъпка е да се научиш да правиш нещо по-добро с ръцете си, включително просто да не правиш нищо и да почувстваш, че си ОК и така. Ако пушиш с приятели, не е проблем ако няма какво да кажеш, да помълчиш. А може би много хора пушат, понеже им е неудобно, че няма какво да си кажат. Може би липсата на смислена комуникация с пушещите наоколо оказва още по-голям натиск, за съжаление.

Какво би направил ако детето ти пропуши?

Ако те кефя, гласувай за мен.

* На картинката е Ванеса Редгрейв в ролята на Хекуба


Реклами

30 thoughts on “Детето пуши. Ами сега?

  1. Нямам деца и не зная какво бих направила…
    Според мен пушенето в училище е от желанието да бъдеш едно с групата, с общата маса. То и с наркотиците е така. Чувстваш някаква приобщеност. Да, ама това лъже. На децата им липсва достатъчно информираност по тези въпроси.

    Когато всички в училище пушеха аз бях с тях, лафехме си, майтапехме се, но аз самата не пушех. Бъзикаха ме за това ама на мен не ми пречеше да го обърна на майтап. Просто не ми харесваха цигарите и толкова. Не цигарите са това, което прави връзката между хората и е повод за контакт. Съвсем не.

    И сега не харесвам цигарите. И когато някой пуши близо до мен негодувам. И дори избягвам задимени места, било то заведения или други. И ни най-малко не ми пречи в това да бъда различна. Ама никак.

    Обичам да ходя на планина, дишам чист въздух и там дробовете ми ликуват. Когато през лятото отида за две седмици на планина и се върна в София, то следва малък стрес – също почти две седмици дишам направо затруднено. Защото въздуха тук е меко казано мръсен. Толкова много прах и отрови има. Но повечето хора дори не го усещат -толкова много свикват и неизбежно се адаптират.

    За мен ходенето в планината, общуването с природата и уважението към нея, ни карат да се чувстваме по-цялостни и с по-голямо уважение и към себе си, към свободата си и съответно с по-голямо уважение към свободата на другите. И също така с нашата свобода можем да бъдем пример за други, да потърсят нашият пример да бъдат свободни. А не да ставаме зависими от необходимост да сме заедно с други зависими… Вместо да бъдем лек за приятелите си, да ставаме „пациенти“ като тях. Не го разбирам.
    Мисля, че хората склонили да бъдат зависими от едно нещо, после са по-склонни да станат зависими и от друго, после от трето и т.н. Самата личност претърпява промени. Става по-лесна за манипулиране.
    Било то това да са пороци или дори идеи, каузи… Абе зависимостта е кофти нещо :)))
    А идеите и каузите трябва да се отстояват със съзнание и свобода.

    П.П.: Стоян спортува ли? 😉

  2. Pingback: Свидетелство за упадъка на българското училище « Моето ъгълче

  3. дъщеря ми е още много малка, така, че този проблем засега не е на дневен ред при мен. напълно си права, че понякога непушачът се чувства неловко в компания на пушачи. подаването на огънче за цигара е много лесен начин за започване на разговор, дори с непознат. изглеждаш и се държиш като възрастните. чувстваш се по-голям.

    аз не станах заклет пушач защото ме мързеше. защото като малък си мислех, че цигарите имат вкус на солети, което после ме разочарова. защото удоволствието от това да изкарвам дим през ноздрите и устата ми биваше заличавано от натрупването на неприятно стипчиво усещане в гърлото, задъхване при изкачване на стъпала. просто пушенето изискваше от мен допълнителни усилия, които аз нямах намерение да вложа в него. тръпката от криенето от възрастни премина бързо. тръпката от лекото опияняване при подръпването от първата цигара отслабваше с всяка следваща първа цигара. единствено димът през ноздрите и устата продължаваше да ме кефи, но не беше достатъчно.

  4. Аз пак да попитам: Стоян спортува ли?
    И ако все още не /или вече не/, то крайно време е да започне /пак/ …

  5. Аз пък имах обратния проблем със социализирането – повечето ми приятели са непушачи и аз трябваше да излизам по тераси, извън заведения за непушачи, дори у нас пушех на терасата. Бях много пристрастен пушач, което изобщо не зависи от количеството изпушени цигари. Както казва и Мери чи по-горе, пристрастяването е особеност на личността, а не на веществото.

    Бих казала на детето си така: никотинът е страшен наркотик и те заробва. Когато си абстинентен, целият ти живот се върти около това дали имаш цигари и кога ще запалиш – аз поне бях така, а склонността към пристрастяване е фамилна обремененост. Най-лесният начин е изобщо да не пропушваш. Не обръщай внимание на пушачите около теб – те може би изглеждат стилни, имат тема за разговор и ги свързва нещо по-голямо от самите тях, но това не е вярно. Има други начини да се почувстваш част от група.
    Здравословният аспект лично на мен не ми повлия, но на момче може би ще повлияе – пушачите имат по-ниски спортни резултати, спермограмата им е по-лоша и имат по-нисък разполагаем доход, защото цигарите стават все по-скъпи.

  6. Да не забравяме все пак, че досега никой никога никъде и по никакъв начин не е доказал връзката между болестите и тютюна. Няма такива изследвания, няма никакви научни доказателства. Всичко в тази област са си чиста проба догадки и предположения.

    Първите сериозни изследвания в това отношение започнаха наскоро в Harvard Medical School. Първият резултат е умопомрачителен: никотинът е много полезен, защото САМО той може да предпази човека от Алцхаймер. А сега де?…

  7. Дори и да не е вреден (не съм убедена, че е доказано, че не е), пристрастяването към каквото и да е оцветява личността ти като цяло, както добре е описала Хаз 🙂

  8. Лиде, аз да ти кажа наскоро отказах цигарите, а знаеш, че пуших по 1 кутия на ден. И то след намаляването от две кутии на ден. И ако трябва да съм честен много ми помогнаха никотиновите заместители (няма да правя реклама на тези хапчета, имат си я достатъчна). Помогнаха ми да се въздържа през първите няколко дни, но беше смесено усилие между воля и режим на приемане на хапчетата. След това е по-лесно да НЕ запалиш и затова ги спрях. Но има един сайт, разработен от Европейсата комисия (да си дойдем на думата), който е на всички езици и има супер много съвети. Даже можеш безплатно да се запишеш за е-мейл програма за отказване. В продължение на месец ти изпращат мейли със съвети как да се справиш със съответния етап на отказването. Много забавен изглежда и наистина научих, че отказването на цигарите става само с много силна мотивация. Ако я нямаш, просто си дръпваш пак, „само веднъж“, отново и отново… Та сайта е: http://bg.help-eu.com/pages/index-21.html Надявам се да ти свърши работа!
    Поздрави, Ники Че

  9. Ники, помниш ли, че като се запознахме преди по-малко от две години беше от тези, които само си запалват покрай приятелите пушачи?

  10. Лид, реално не виждам начин да го накараш да спре, освен да му напомняш какви са негативите на пушенето. Съгласна съм, че със натякване и каране нищо не става. Аз от както се помня съм в компанията на пушачи-баща ми, приятелките ми, приятелят ми. Най-вече с него се убедих, че първо свикнеш ли веднъж да пушиш много е трудно да спреш и второ-човек някак сам за себе си трябва да реши дали ще пуши или не. Аз съм пробвала 1-2 пъти, не ми хареса и се отказах. От там нататък никои и нищо не можеше да ме накара да пропуша.
    Знам, че не давам някакъв конкретен отговор на въпроса ти…но това мога да кажа засега 🙂

  11. Ммм, да, спомням си! И от запалване по цигара на ден – рано сутрин се стигна до кутия на ден… 🙂 Точно както ти го описваш. Но само с убеждаване колко е лошо да се пуши може и да не стане номера. Всмисъл, през цялото време знаех, че е супер вредно, но си пуших. Наистина на човек му трябва мотивация, истинска причина, заради която да спре да пуши. Моята беше, че вече заприличах на парцал и не можех да изкача 10 стъпала без да се задъхам. Ужасно… а бях толкова спортен тип. Та спрях – още се изчиствам усилено, но се чувствам прекасно. Ако успееш това да му разкажеш, ще е супер. Пък и вече им мина модата на пушачите – непушачите са на ход :Р

  12. Към Апостол Апостолов: Това, че цигарите не вредят, години наред го твърдяха производителите им, но вече и те клекнаха и почнаха да плащат обезщетения.
    В гимназията доста от съучениците ми пушеха. Бяха деца, които харесвах. Веднъж попитах брат си (който беше пропушил) дали биха ме приели в компанията си, ако и аз пропуша. Той каза просто „не“ и аз не пропуших. Не знам дали иначе не бих опитала.
    В 10. клас на една екскурзия, като изкачвахме баир, установихме, че спонтанно сме се разделили на пушачи (по-назад) и непушачи (по-напред и в по-добра форма). Доста се впечатлих, още повече че дотогава не се беше случвало някой да е физически по-зле от мен.
    Съгласна съм, че пристрастяването отнема от свободата. Аз съм пристрастена към черен чай. Обикновено не ми пречи, но остана ли без него, се случва да ми липсва цяла сутрин. Гледам да не трупам още зависимости. Веднъж досаждах на своя приятелка-пушачка, която беше намалила цигарите до 3-4 на ден, – агитирах я да ги спре изцяло. Тя твърдеше, че може да ги спре, когато поиска. Намеси се трети събеседник: „Да, да, тия ги разправяй на непушачите. Аз съм пушач като теб.“
    Рискът за здравето според мен би бил приемлив, ако цигарите даваха нещо истинско, но те не дават, нали? Поне никой пушач не ми е казвал обратното.

  13. За да прави човек нещо, винаги получава някакъв вид награда. Тя може да не е най-доброто, но е там. Винаги може да има и по-добри награди, но човек трябва да осъзнава, че ги има, да вярва, че може да ги вземе и т.н. Иначе защо ще затъваме в нещастни връзки, ще продължаваме да работим за работодатели, които не харесваме.
    Може би лекуването започва оттук – да си изясниш какво получаваш от съответното поведение.

  14. Аз не започнах да пуша само защото на мен ми беше разрешено..и от там не ми беше интересно. На никой наченаещ пушач не му харесва самото пушене..
    Така, че ако имам деца някой ден, ще постъпя по същия начин, по който моите родители. Един ден, коагато бях на 12-13г. майка ми ме извика и каза: “ Виж какво аз пуша, баща ти пуши, почти всички хора около нас пушат. Твоите приятели и те ще пушат. Ти ако решиш също ще пушиш. Аз не мога да те спра. За това не се притеснявай ако започнеш, просто ела и ми кажи за да мога да ти давам повече пари..“
    Моите приятели наистина пропушиха. Те пушеха от гъзарията, от тръпката да не те види някой учител или баща им да не ги надуши.. На мен ми беше безразлично. Пробвах и не ми хареса. Нямах забрана и нямаше как при мен да се получи номера с тръпката..

  15. Това не винаги помага. У нас също не е забранено. Тръпката не идва непременно от това, че нещо е забранено 🙂

  16. За съжаление когато децата ни са във възраста „тийнеджър“ правят неща, които ние смятаме, че няма да ги интересуват.Никога не съм пушила, но и родителите ми не са. Не са ми забранявали, но и аз не съм и давала повод. Дъщеря ми е на 13г и мрази цигарите, дори караше баща си да ги откаже(той вече не пуши цели 2г и 2мес.), но няма да се учудя ако под въздействието на някоя приятелка вземе и пропуши.В тази капризна възраст е много трудно едно дете да бъде убедено, че мама и татко му мислят само доброто и искат да му спестят някои житейски грешки.
    Трудно може да се даде съвет, как да убедим едно 15год., че не трябва да пуши.Понякога забраните помагат, а понякога и разрешенията са вредни.Все пак е похвално, че не е излъгал, а споделил, че запалва.Опитай се да го откажеш, трудно се отказват цигарите след години на вреден порок.

  17. „Когато проумееш, че паузите не са лошо нещо, нямаш нужда да ги запълваш. Всъщност понякога пушим за да оправдаем паузите, от които имаме нужда.“

    Това е едно от най-верните неща, които съм чела наскоро Късмет с новоизлюпения пушач, аз не мога да дам съвет, а и дано не ми се налага да се занимавам някой ден с такива неща като деца -.-

    Поздрави ^^

  18. По принцип винаги съм се радвала, когато родители на мои приятели реагират съвсем спокойно на факта, че детето им пуши, но ако аз бях майка бих била доста притеснена… (Всеки знае защо.)
    Колкото до това, че децата пропушват с цел да бъдат приети и да се впишат по-добре в някоя група, не съм съгласна. В смисъл съгласна съм, така е, но това просто е най-лесния и най-глупавия начин.Не е единственият както всички си мислят.
    Никога не съм пушила (запалвала съм и съм се разкашвала и дотам) и винаги съм била в компания, където съм единствената непушачка. Това нито ми е попречило да имам много приятели, нито да се мисля за нещо по-долу, защото видиш ли не пуша. Дори съм се чувствала по-горда със себе си, че не съм се подала на мода, която само вреди…
    *А най-много ми е чудно, когато 20+ годишни момичета и момчета пропушват ей така… от скука…без да имат нужда да се вписват където и да е, защото вече са изградени като личности.*

    Ако съм майка и детето ми е на 15 бих се опитала да му обясня, че понякога си по- „cool“, когато не правиш като другите, като отстояваш мнението си. Да му покажа статии и сайтове за това колко хора искат да ги спрат и да го убедя, че започването е лесно, но винаги се стига до момент, когато иска да ги откаже, а това ще е трудно. Да му обясня, че са загуба на време, пари и най-важното: здраве… Със сигурност не бих му забранила. Друго не знам.

    П.П. Пожелавам ти да ги откаже възможно най-скоро 🙂

  19. диър лид,на мен ми е много интересна една част от постинга – „Стана ми гадно като допуснах, че може да ме излъже, понеже ми става доста неудобно на мен самата като ме лъжат и хич не съм фен да изобличавам хората и… “
    как да постъпя, когато докато си говоря с някого и знам че лъже..страшно силно се обърквам ако не е някой познат или show-off person а е много близък човек. Изобличаването не е вариант, а опитът за такова може да го обиди и дори да го накара да лъже още повече… имаш ли съвет?
    ще си пусна желнието и в кладенеца

  20. Не мисля, че пушенето е краят на света. Да, вредно е. Да, може би имаме предразполагащи гени. Да, дядо и прадядо на Стоян могат да се похвалят с рак на белите дробове. Да, повечето ни роднини пушат и … не, не съм сигурна, че всички тийнейджъри го правят за да станат част от групата. Мисля, че Стоян не го е направил заради това, а защото е толкова лесно да пробваш нещо, за което знаеш, че няма да те умори нито от една, нито от 10 дози. И да, лесно става навик. И когато стане такъв можеш да си пушиш съвсем сам, просто защото ти е сладко. И това няма нищо общо с вписването в групата. Така че за това, че пушенето не е начин да се впишеш … няма какво да го обяснвам, понеже Стоян не е от тези, които имат нужда да се впишат … може би не точно в тази среда и може би не точно по този начин. Мисля, че проблемът е по-скоро в паузите и това, че трябва да прекарваш междучасията в група, с която нямаш кой знае какво за казване, но това е една друга тема, която е свързана със силната музика в хасковските кафета и ресторанти, пълната скука в училище и липсата на смисъл. Човек все някак трябва да убие това време. Как?

    Додо, трудна тема, братко. Ще помисля. Аз имам много близки хора, които страдат от патологично лъжене и никак не е лесно 😦

  21. Това с липсата на смисъл, пълната скука и нямането какво да си кажат…. цигарите няма да разчупят и променят нещата.

    Англичаните говорят за времето:))))

  22. Имаше един много готин тест с картинки.
    Трябва да нарисуваш разни неща и всяко от тях говори за твоя характер. Едната задачка беше да нарисуваме някакво оръжие. Каквото и да е то:) Аз, естествено нарисувах меч. Правихме теста на бира след тренировка. Бяхме доста и се забавлявахме. Оръжието, което си нарисувал показва дистанцията, на която държиш останалите хора. Имаше хора, нарисували малък нож, имаше и хора, нарисували лък!!! Погледнахме се и се смяхме много, защото беше много истинско. Просто картинките ни описваха 1 към 1 какви сме в действителността.
    И доколко близо позволяваме да дойде някой до нас.

    Цигарите са причина да държиш по-продължително време ръка пред себе си. Това е един вид защита. Поставяш някаква дистанция, на която да стоят останалите. Заграждаш си сам собствено пространство.
    За мен генезиса тръгва от тук.

  23. Пушенето е израз на привидна деловитост. Аз, например, никога не съм запалвала цигара (а не съм първа младост). Ако някой ден ме осъдят на смърт, последното ми желание би могло да бъде „първа цигара“.

  24. Олеле, последното ми напомни за един виц – един човечец, който има право на желание – да избере с какво да го затворят в пещера и той казал „Един тир с цигари“. След 10 години отворили пещерата и той треперещ молел „Огънче!!!“

  25. А някой да е взимал под внимание възможността, вкуса на цигарите да ти доставя удоволствие? Да пушиш заради самото пушене, не заради приемането в някаква компания, не заради привидното чувство на спокойствие, не заради придаването на важност…просто защото е готино?

  26. Да. Когато човек привикне, пуши и заради това 🙂 Мога да го заявя лично. По същия начин яде и пържена сланина 🙂 И това е от собствен опит 🙂

Коментарите са изключени.